Решение № 8705 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2014 г.

Решение № 8705 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Митев Колев от гр. Бургас против решение № 130 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 1539 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация № 5056 от 20.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 17 от 05.02.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушения на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ (ДВ, бр. 55 от 2000 г.) и чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, както и на административнопроизводствени правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е акт за установяване на задължение по декларация № 5056 от 20.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 17 от 05.02.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с който на Иван Митев Колев от гр. Бургас в качеството му на самоосигуряващото се лице са установени задължения за здравноосигурителни вноски за 2010 г. в размер на 403.20 лв. и лихви за просрочие в размер на 96.63 лв. - общо 499.83 лв. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съдът неправилно е приел, че жалбоподателят като пенсионер, извършващ дейност като вещо лице, е бил длъжен да се осигурява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. От фактическа страна не се спори, че жалбоподателят Колев е пенсионер, който е вписан в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) при окръжните и административните съдилища в Бургас, Сливен и Ямбол към Апелативния съд - Бургас, за 2010 г. Няма спор и относно обстоятелството, че през 2010 г. е упражнявал трудова дейност като вещо лице и е получил доходи от дейността в размер на 2242.50 лв., които е декларирал в годишната си данъчна декларация, Приложение № 3, таблица 6 - Доходи от упражнявана свободна професия. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) експертите към съда и прокуратурата, които упражняват трудова дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт (в случая чл. 398 - чл. 403а от ЗСВ) се считат за лица, упражняващи свободна професия по регистрация. Задължението за здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО възниква за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. С Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. (обн. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В мотивите на решението е изразено становище, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО (сега КСО, загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение. Не подлежат на задължително обществено осигуряване както пенсионерите, упражняващи регистрирана свободна професия по т. 1, така и пенсионерите, полагащи труд без трудово правоотношение по т. 5 и 6 на чл. 4, ал. 3 от КСО. С новата алинея 6 на чл. 4 от КСО (ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2009 г.) е създадено право за лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание. След като съгласно цитираното решение на Конституционния съд пенсионерите са извън кръга на "лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО", то те не са субекти на задължението за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, както е приел органът по приходите. Неотносимо към спорния предмет относно дължимостта на здравноосигурителни вноски от самоосигуряващите се лица - пенсионери е правото на същата категория лица по чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигуряват по свое желание за рисковете по ал. 3: за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. В полза на жалбоподателя се присъждат направените разноски за двете инстанции, които при непредставен списък се изчисляват служебно в размер на 15 лв. за държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,