Решение № 7809 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2015 г.

Решение № 7809 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рента груп - еко хотел "Здравец" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Тодор Крумов Бурджиев е против решение № 374/25.02.2015 г., постановено по адм. д. № 724/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Рента груп - еко хотел "Здравец" ЕООД против Ревизионен акт (РА) с № 161304278 от 12.11.2013 г., издаден от Златина Димитрова Велиева - началник сектор "Ревизии"- възложил ревизията и Валентина Иванова Кашева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 101 от 27.01.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, упълномощен със Заповед № 526/05.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП - София, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 173.00 лв., и са определени прилежащи лихви в резултат на несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 9 142.53 лв. за ревизирания период 01.11.2008 г. до 31.12.2009 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си съдът правилно е определил спорния предмет, а именно въпроса относно наличието на осъществените от доставчика "Ривър груп" ЕООД доставки на стоки по процесните фактури. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит налага установяването на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Издадените фактури от доставчика "Ривър груп" ЕООД са с предмет на доставка "допълващ фураж". Касае се за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля след постигане на съгласие между страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Решаващият съд е приел, че по делото не се установява основният елемент от фактическия състав на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а именно прехвърляне на правото на собственост върху стоките именно от посочения доставчик. Този извод е мотивиран с направените констатации, че: 1. ревизираното дружество не е имало нужда от фуражи в началото на ревизирания период, до 24.09.2009 г., когато са били сключени договори за стопанисване на дивечовъдни участъци, прието е, че съществуващият преди това договор за организиране на ловен туризъм не обосновава нужда от изхранване на дивите животни и 2. дружеството доставчик не е могло да има реално доставените фуражи, тъй като "Ривър груп" ЕООД е регистрирано като земеделски производител през 2009 г. с обща площ декларирана земеделска земя 0.01 хка, от която не е възможно да се произведат тези големи количества фураж, които са били необходими на жалбоподателя през процесния период. Настоящият съд намира тези изводи за некореспондиращи с установяванията по делото. Дали ревизираното лице е имало нужда или не от тези фуражи се установява както от съществото на специфичната дейност, която е осъществило, така и от резултатите от нея. В тази връзка се споделя доводът на касатора от касационната жалба, че независимо от това, че дейността по организиране на ловен туризъм не включва в себе си изхранването на животните, то това се предполага от същността на извършваната дейност, тъй като "животните ходят по места, в които има храна". Видно от представените документи и от ССЕ е, че е отчетен прираст при дивите животни за този период, на база на извършена таксация. В подкрепа на обстоятелството, че РЛ е използвало фуража, предмет на спора, са и свидетелските показания на служител при РЛ, който се е занимавал именно със зареждане на хранилките на животните през този период. И не на последно място - налице са два договора - от 24.09.2009 г. и от 07.12.2009 г. за стопанисване на дивечовъдни участъци "Добралък" и "Бяла черква", в предмета на които изрично е включена клауза за организиране и извършване на подхранване на дивеча и създаване на собствена фуражна база в тази връзка. Недоказан и необоснован е изводът на АС Пловдив относно това, че дружеството доставчик не е могло да има реално доставените фуражи, тъй като "Ривър груп" ЕООД е регистрирано като земеделски производител през 2009 г. с обща площ декларирана земеделска земя 0.01 хка, от която не е възможно да се произведат тези големи количества фураж, които са били необходими на жалбоподателя през процесния период. Решаващият съд не е коментирал представените договори за собственост на доставчика върху земеделски земи - съответно за 3964 кв. м., 2733 кв. м., 2602 кв. м., 500 кв. м. и 1434 кв. м. Наличието или не на земи, обаче, не е свързано с наличието на доставка, както е прието в решението, тъй като за произведените фуражи суровини са закупувани, в която връзка са налице доказателства - отбелязвания в оборотни ведомости, фактури за закупуване на суровини, компоненти за произвеждането на фуражите. Нещо повече - от разпита на управляващия през ревизирания период "Ривър груп" ЕООД се установява, че дружеството е произвеждало комбинирани фуражи, имало е лиценз за това, както и търговска марка "Тракийски злато", копие от която се намира по делото и за производството е извършвано със закупени суровини. Дружеството е разполагало със складова база от около 1.300 дка, като е имало два склада - един за суровините и един за готовата продукция. В същото време в първоинстанционното производство не е изследвано дали са били налични процесните фуражи преди доставката, т. е. към началото на ревизионния период имало ли е такова налично количество, което е предмет на спорните фактури - суровини за производството или произведено такова. Делото ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив, който да изследва това обстоятелство във връзка с реалността на доставката с допустимите от закона средства, вкл. експертиза. Решението е валидно, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице във връзка с доводите и възраженията на страните относно релевантните за съда факти и обстоятелства. Не са събрани доказателства относно предмета на оспорване, като в тази връзка и съобразно принципа на служебното начало решаващият съд не е указал на жалбоподателя обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за събиране на доказателства. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав