Решение № 3448 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2019 г.

Решение № 3448 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на кмета на община Балчик и на Р. Радев и И. Радева срещу Решение № 97/19.03.2019 г. на Административен съд – Добрич по адм. дело № 339/2018 г. в частта, с която по оспорване на "Албена" АД е обявена нищожността на Заповед № 1379/16.11.2005 г. на кмета на община Балчик за одобряване на ПУП – план за застрояване за имот № 000019 по плана за земеразделяне на с. Кранево.

Подадена е и частна жалба от "Албена" АД против решението в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на претендираната незаконосъобразност на заповедта.

"Албена" АД е на становище за неоснователност на касационните жалби, а Р. Радев и И. Радева отричат основателността на частната жалба на дружеството.

Ответниците ТП "Държавно ловно стопанство" – Балчик и Министерството на околната среда и водите не изразяват конкретна позиция по допустимостта и основателността на жалбите.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на всички жалби.

I. Касационните жалби са допустими.

Противно на довода на "Албена" АД, съдебното решение не е необжалваемо на основание чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ.

Заповед № 988/04.11.1993 г. за определяне на защитените природни обекти с международно и национално значение, на която се позовава страната, е издадена от министъра на околната среда. За да бъде окончателно първоинстанционното решение, то трябва да е постановено по жалба срещу акт за одобряване на подробен устройствен план за обект с национално значение. Такъв обект обаче според дефиниращата разпоредба на § 5, т. 62 ДРЗУТ е само определеният със закон или с акт на Министерския съвет.

II. Извършената по повод на допустимите касационни жалби служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че атакуваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора, е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Не са осъществени възприетите от съда предпоставки за легитимацията на "Албена" АД да оспори акта за одобряване на ПУП съответно в хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 ЗУТ (в редакцията на нормата към подаването на жалбата).

1. Дружеството е вписано в кадастъра като носител на сервитут с площ от 7. 06 кв. м. в имота, предмет на плана (идентифициран с кадастрален номер 39459.507.510), въз основа на нотариален акт от 2014 г. за признаване правото на собственост върху кабелни линии на 20 kV, обозначени с диспечерски наименования и трасето, през което преминават.

а. Дори и при зачитането на записването в кадастъра и удостоверяващия правата акт, правният интерес на "Албена" АД, преценяван съобразно правното положение на дружеството към момента на подаване на жалбата, който е меродавният по разрешението на Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСК на ВАС, а не към този на издаването на заповедта, отново не е налице.

Процесуалноправният интерес е средство за защита на материални права. За да бъде изпълнена тази цел, необходимо е да се установи връзка между съществуването на правата към момента на издаването на административния акт, към който се проверява законосъобразността му - чл. 142, ал. 1 АПК, и субекта на правата, макар и конкретният им титуляр при подаването на жалбата до съда да е различен по силата на настъпило правоприемство (данни за каквото по делото няма, а и не се твърди от "Албена" АД).

б. От легитимиращото действие на констативния нотариален акт, съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, дружеството се ползва от момента на издаването му. Обективно няма как да бъдат засегнати и ПУП да се съобрази с права, които са признати далеч след разпоредената със заповедта правна промяна. Поради това изследването на законосъобразността на плана по същество е безпредметно. Тази преценка е свързана с допустимостта на предявеното пред административния съд оспорване и не влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение на ВАС. Предметът на проверка по основателността на жалбата, при позитивен отговор за съществуването на правата към релевантния момент по чл. 142, ал. 1 АПК, би бил дали с плана правата действително са засегнати и евентуално – дали въздействието върху тях е правомерно. Отделен е въпросът, че конкретно засягане с предвижданията на плана в обхвата на сервитутното право не е и заявено.

1. В качеството си на отразен в КК собственик на съседен имот от север с идентификатор 53120.506.9505 "Албена" АД не е заинтересована страна да обжалва заповедта и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ – поради промяна на предназначението на имота – предмет на плана.

а. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план – чл. 8 ЗУТ, който по аргумент от чл. 112, ал. 1 вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 от закона следва да включва и регулационна част. Ако за съответната територия няма устройствен план, предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване – чл. 9, ал. 1 ЗУТ.

б. Фактическото установяване на съда, което не е спорно, е за липсата на предходен регулационен план за имота, в който е одобрено само застрояване. Затова не е налице хипотеза на определено по надлежния ред предназначение, което да е обект на промяна като предпоставка на легитимацията за оспорване.

в. Предвиденото в заповедта т. нар. "отреждане за "Ок" (курортна дейност)" е обвързано с препратка към графичната част на плана, в която то е "за съществуваща курортна дейност". Според обяснителната записка към плана той е "за реконструкция и модернизация на съществуващ семеен хотел" (дали е допустимо приемането на план с този предмет е въпрос по законосъобразността му, а не по правото на жалба против него), а през 1995 г. и 1997 г. са издадени съответно разрешения за строеж и за ползване на обект "за летен отдих". Т. е. актът за одобряване на ПУП обуславя отреждането от констатацията в скицата за съобразяването му със съществуващото до този момент положение и не разпорежда действителна промяна в него. В тази си част заповедта всъщност се основава на установяване за фактическото ползване на имота, а евентуалната му неточност не е тъждествена на волеизявление за промяна на предназначението.

Планът се изчерпва с предвиждането на дейности в обема на съществуващата сграда, чието предназначение остава съизмеримо с ползването й до момента (документацията по преписката не дава основание за различен извод). Запазването пък на начина на фактическо ползване на сградата, без одобрени други застроителни мероприятия, не би могло презумптивно да се приравни на изменение на предназначението и на самия поземлен имот, още повече че планът не е от вида по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

1. Регулацията не е в обсега на устройствения план и той не решава въпроса за достъпа до ПИ № 510. Промяна в статуса на ПИ № 9505 не е утвърдена със заповедта и по тази причина той не е непосредствено засегнат от плана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 или т. 5 ЗУТ. Обстоятелството, че на практика достъпът до имота на Радеви се реализира през ПИ № 9505 е ирелевантно за легитимацията на дружеството.

1. Другите хипотези на заинтересованост – по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, правилно не са взети предвид от съда при формирането на извода му за допустимостта на жалбата. Разпоредителната част на административния акт нито включва ПИ № 9505 в свързано застрояване, респ. предвижда промяна в застрояването му, нито допуска намалено разстояние на сградата по плана към неговата граница.

1. Доколкото определящо при произнасянето по допустимостта на производството пред първата инстанция е тълкуването и прилагането на правни норми, а не фактическите констатации по предпоставките на правния интерес или спор по тях, приетата от административния съд техническа експертиза, даваща положителен отговор на въпроса за засягането на правата на "Албена" АД, не следва да бъде кредитирана.

1. Решението, постановено при отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, е недопустимо. Затова в частта му, обявяваща нищожността на заповедта, то следва да бъде обезсилено, а делото прекратено – чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК.

III. Частната жалба на "Албена" АД е допустима, но неоснователна.

Преценката относно правния интерес от съдебно оспорване е еднаква както при жалба за отмяна, така и при искане за прогласяване на нищожността на административния акт. След като интересът не е налице, съдебният акт в прекратителната му част е правилен по крайния си правен резултат и следва да бъде оставен в сила.

IV. При този изход на спора, подлежащи на присъждане са своевременно заявените разноски в полза на 1) администрацията – за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК за двете съдебни инстанции, платени възнаграждение за вещо лице пред първата инстанция и държавна такса по касационната жалба, 2) И. Радева – за платени държавна такса и адвокатски хонорар за защита пред ВАС, и 3) Р. Радев – за платени адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице пред административния съд и държавна такса пред касационната инстанция. Разноските, направени от И. Радева и Р. Радев, ще бъдат присъдени поотделно на всеки от тях в размерите според представените списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение (1200 лв. пред АС – Добрич и 1440 лв. пред ВАС) е неоснователно. Хонорарите и за двете инстанции отговарят на фактическата и правна сложност на делото и са съобразени с процесуалните усилия и активност при осъществяване на защитата. Освен това, въпреки че и двамата касатори Радеви са представлявани пред настоящата инстанция, възнаграждение се претендира само за единия от тях.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение