Решение № 10215 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14085/2015 г.

Решение № 10215 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14085/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ю. И. Б. чрез процесуален представител баща - И. М. Б. срещу решение № 6947 от 12.11.2015 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 7487/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № РО-457/1.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. град. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. град с него се отхвърля жалба срещу разпореждане № №-21-999-80-00363093 от 2.06.2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 50 и чл. 51 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни с дата на заявлението от 26.12.2014 г. Мотивите на административния орган са за липса на материалните предпоставки в закона пораждащи правото на това обезщетение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. След анализ на разпоредбите на чл. 48а от КСО, § 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 9, чл. 50 и чл. 52 от КСО и установените по делото факти е изведен извод за неоснователност на жалбата. Установено е, че жалбоподателката няма качество на осигурено лице преди момента на раждане на детето поради което за нея не са налице изискванията на закона да и се признае правото на исканото обезщетение по чл. 48а КСО. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 48а КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж за този риск. От разпоредбата се извежда извод, че обезщетението за бременност и раждане се изплаща вместо трудово възнаграждение, което предполага съществуването на такова правоотношение при възникване на този осигурен риск. Такова трудово правоотношение не се установява да било налице към момента на раждането на детето - 26.12.2014 г. Според разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на КСО осигурено лице е това физическо лице което извършва трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Тези изисквания на закона не са налице в настоящият случай поради което административният орган и съдът правилно приемат, че не са налице всички предпоставки за признаване на правото на обезщетение по чл. 48а КСО. При липса на законовите изисквания като материалните предпоставки всички възражения против решението на директора на ТП на НОИ С. град правилно са приети за неоснователни. Решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение