Решение № 12415 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Иванов от гр. Пазарджик, лично и като управител и законен представител на Авто прециз - Иванов 1 ЕООД, със седалище гр. Пазарджик, подадена, чрез процесуален представител адв. Грозданова, срещу решение 164/26.02.2021 г. , постановено по адм. д. 1345 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2020 г., в частта в която е отхвърлен иска срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за оставането му без работа като ръководител на учебен център Авто прециз Иванов 1 ЕООД и като преподавател по теория и практика за периода след 31.03.2019 г. до 15.09.2020 г. за сумата над 108, 33 лв. до претендирания размер от 11 140 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска му за сумата над 1200 лв. до 10 000 лв. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на постановения незаконосъобразен административен акт писмо с изх. 37-02-20-19/13.03.2019 г. на Областен отдел Автомобилна администрация /ОО ИА/. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на решение, с което да бъдат уважени исковите претенции в пълния претендиран размер. Претендират се разноските по делото и пред двете съдебни инстанции. Ответникът Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИААА/ - гр. София оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки. По същество моли решението в оспорените му части да остане в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба от С. Иванов лично и като законен представител на Авто прециз - Иванов 1 ЕООД е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежни страни за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Делото пред административен съд Пазарджик е образувано по искова молба от С. Иванов лично и в качеството му на управител на Авто прециз-Иванов 1 ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която иска да бъде осъден ответника ИА Автомобилна администрация - гр. София да му заплати сумата в размер на 11 140 лв. представляваща претърпяна от него имуществена щета за оставането му без работа като ръководител на учебен център Авто прециз-Иванов ЕООД за периода 13.03.2019 г. до 15.09.2020 г., равняваща се на сбора от МРЗ за страната, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в съда на отменителното съдебно решение 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 10 000 лв. представляваща претърпяна от него неимуществена вреда, причинена му от постановения незаконосъобразен отказ на орган в структурата на ответника, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 9055 лв. представляваща претърпяна от дружеството имуществена вреда, причинена му от постановения незаконосъобразен отказ на орган в структурата на ответника, /писмо изх. 37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО АА/ ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество, претенциите предявени в лично качество от С. Иванов за частично основателни, а претенциите на дружеството ищец, съдът приел за изцяло неоснователни и недоказани. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е привел, че претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди се явява частично основателна като е присъдил сумата от 108.33 лв. В този размер съдът е признал исковата претенция за доказана. В останалата част до пълния размер от 11 140 лв. е отхвърлил същата като неоснователна. За частично основателна е приел и претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е присъдил сумата от 1200 лв., като в останалата част до пълния размер от 10 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. С оглед на основателността на главния иск съдът, позовавайки се на Тълкувателно Решение 3 от 22.04.2005 г., по гр. д. 3/2004 г., ОСГК на ВКС е присъдил и законната лихва върху тези суми, считано от 03.08.2020 г. Претенцията на дружеството ищец за претърпени имуществени вреди в размер на 9055 лв., претърпени от дружеството в резултат на незаконосъобразния административен акт /писмо с изх. 37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО АА/, административният съд приел за неоснователна. От събраните по делото доказателства приел, че в случая липсва вреда, за дружеството, която да се намира в пряка причинно следствена връзка с постановения незаконосъобразен административен акт. Съдът присъдил и направените по делото разноски, съразмерно, с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, в обжалваните му части, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца, с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, както ищеца, така и дружеството ищец не са се справили с възложената им от закона доказателствена тежест. Административният съд правилно е отхвърлил исковите претенции на С. Иванов срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди над размера от 108,ЗЗ лв. до размера на 11 140 лв. и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1200 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., ведно с лихва за забава, както и иска на Авто прециз - Иванов 1 ЕООД за заплащане на сумата в размер на 9055 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпени от дружеството от постановен незаконосъобразен административен акт материализиран с писмо 37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО Автомобилна администрация - Пазарджик, изразяващи се в заплащане на трудови и граждански възнаграждения, ведно със законната лихва считано от 03.08.2020 г. до окончателното изпращане като неоснователни и ги е осъдил да заплатят съразмерно на отхвърлените части от иска разноските по делото. Административният съд обосновано е приел като се е позовал на доказателствата по делото (предвид оспорването от пълномощника на ответника на представени писмени доказателства от ищеца), че от страна на ищеца не се доказва поради незаконния акт отменен по съдебен ред да е бил лишен от възможността да получава доходи, в размер на минималната работна заплата (МРЗ) като ръководител на учебен център Авто прециз - Иванов 1 ЕООД за претендирания период 13.03.2019 г. до 15.09.2020 година. Този извод на съда е обоснован понеже категорично е установено, че за ръководител на учебния център е бил назначен Д. Дяков, и то само за периода от 13.03.2019 г. до 31.03.2019 г., за което е получил трудово възнаграждение в размер на 108,33 лева. Съответно само за тази сума се следва обезщетение на ищеца, защото за тази длъжност не са получавани други трудови възнаграждения от Д. Дяков или друго лице, респ. за длъжността преподавател от една страна с исковата молба не са предявени претенции за обезщетение, а от друга отменения административен акт не е бил пречка да я упражнява, поради което правилно иска е отхвърлен над размера от 108,ЗЗ лв. до претендирания размер от 11 140 лева. На следващо място, първоинстанционния съд обосновано е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1200 лв. до претендирания размер от 10 000 лева. Обезщетенията за неимуществени вреди от съда се определят по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая е налице минималния оценъчен стандарт, според който ищеца би изпитал негативни преживявания от незаконосъобразния административен акт, поради което обезщетението следва да е към минималния размер. От съда законосъобразно е прието, че административният орган няма вина за разгласяване на причините за постановения отказ осъждане на ищеца. Изложените от съда мотиви в тази насока са правилни, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, настоящият касационен състав на ВАС препраща към тях. По отношение на исковата претенция на Авто прециз - Иванов 1 ЕООД решаващият съд обосновано е отхвърлил иска на дружеството за заплащане на сумата в размер на 9055 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпени от дружеството от постановения незаконосъобразен административен акт изразяващи се в заплащане на трудови и граждански възнаграждения, ведно със законната лихва считано от 03.08.2020 година. Направения от съда извод е правилен, тъй като обосновано е прието, че претендираното обезщетение е за разходи които са присъщи за дейността на дружеството и същите биха били направени независимо дали ищеца или друго лице е ръководител, поради което липсва вреда която да е в причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Както бе посочено погоре в мотивите на настоящото решение при липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на ответника - Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за претендираните имуществени вреди. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, в частите, с които е отхвърлил иска за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил разноските по делото, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ предвид на уважените и отхвърлените части на иска. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на съдебно решение в обжалваните му части. Предвид изложеното, решението в обжалваните му части като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора на ответника по касационната жалба на основание чл. 24 Наредбата за правна помощ следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. като всеки от касационните жалбоподатели бъде осъден да заплати сумата от по 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,