Решение № 1082 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. И. Г. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Котов, срещу Решение 8567 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 8393/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ДК-02-С-3 от 03.08.2023 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - София и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, като се отмени оспорената заповед. Ответникът началника на РДНСК София, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Никоевска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Г., срещу заповед ДК-02-С-3 от 03.08.2023 г. на началника на РДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и въз основа на констативен акт С23-546-1 от 04.04.2023 г., съставен от служители на РДНСК - София, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж "Преустройство на машинно помещение и надстройка на кота +27.60 м. на офис сграда, находящ се в УПИ IV 56, 57, м. Хиподрума, район Красно село, Столична община. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че от събраните по делото доказателства не се опровергава установеното от административния орган, че за процесния обект не са налице строителни книжа, съответно разрешение за строеж или преустройство, както и че същият представлява надстрояване върху покрива и обединяване на надстроената част с машинното помещение. Съдът приема за установено също така, въз основа на приложените по делото одобрени проекти към разрешение за строеж 53/02.04.1998 г., издадено от началника на УАГ при Столична община, и протокол от 11.07.2000 г. на Държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Административна сграда с подземни гаражи, помещения за магазини, външни ВиК връзки и кабел НН, че процесният обект, по документ за собственост 87.60 кв. м., не съответства на строителната документация на сградата, съответно не е въвеждан в експлоатация с разрешение за ползване 411-ПК1019/14.07.2000 г., издадено от териториален държавен инспектор. Според съда дори и да се приеме, че процесният строеж е изграден през 2000 г., каквито са показанията на изслушания по делото свидетел, то същият се явява нетърпим, като това следва от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която изграденото на място над кота било на сградата надвишава допустимата площ на издатините над покривната плоскост по чл. 80 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, както и извършеното строителства не отговаря на предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/. Административният съд приема още, че установеното по делото обстоятелство, че няма данни визираният строеж да е надстрояван след въвеждане на сградата в експлоатация, не променят идводите, че тази част от нея, визирана като незаконен строеж, не е приет от приемателната комисия, не е била елемент от одобрения инвестиционен проект и не е включена в екзекутивна документация. Според съда доказателство в тази насока е и проведеното по-късно производство по възстановяване на строителни книжа, което не е приключило с позитивен за адресата акт. По отношение възражението на жалбоподателя, почиващо на приетата по делото инженерно-строителна експертиза, съдът счита, че това е въпрос, относим към производството по реализация на премахването, а не води до извод за законност, респективно търпимост на строежа. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилност на изводите на съда относно липсата на порок във формата на заповедта и на допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед е постановен при незачитане на доказателствата по делото, сочещи на неясен предмет на процесната заповед, което от своя страна съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Въз основа на обективираните в мотивната част на заповедта факти не може да се прецени какъв обем от процесния самостоятелен обект в сградата с обща застроена площ от 87.50 м. подлежи на премахване. В мотивната част на оспорената заповед процесният строеж е описан като надстрояване на сграда с Т-образна форма, и обединяване на тази надстроена част с машинно помещение в един самостоятелен обект с обща застроена площ от 87.50 м. на кота +27.60 м., като са променени фасадите на машинното помещение и са изградени прозорци вместо плътна стена, а вратата е заменена с прозорец. Същевременно в разпоредителната част на заповедта е наредено премахване на "Преустройство на машинно помещение и надстройка на кота +27.60 м. на офис сграда. От приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че на кота +27.60 м. е законно изградено машинно помещение за асансьорите с обща площ от 43 кв. м. Видно също така от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, при извършен оглед на място на процесния строеж от вещите лица арх. Б. и инж. К. не се установяват видими следи и конструктивни белези от пристрояване и дострояване присъединителни линии, дилатационни фуги, допълнителни конструктивни елементи, снадки или други, както и не се установява да са отстранявани части от мазилката и хидроизолацията по външните фасади. Според вещите лица не са налице конструктивни белези, които да сочат, че към машинното отделение от 43 кв. м. на кота +27.60 м., след датата на издаване на Акт Образец 16 11.07.2000 г., е извършено допълнително надстрояване и обединяване надстроената част с машинното помещение в един самостоятелен обект с обща застроена площ от 87.50 кв. м. При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед съдържа вътрешно противоречие между мотивната и разпоредителната й част, което е следствие от допуснато съществено нарушение на административната процедура и води до неясен предмет на наредения за премахване строеж - без направено точно описание и конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж, подлежащ на премахване в разпоредителната част. Същият е квалифициран като незаконен, като е описан като един самостоятелен обект /офис склад/ с местонахождение на кота + 27.60 м. и обща площ от 87.50 м., при включване в този обект и на законно изграденото машинно помещение с площ от 43 кв. м., без обаче да се конкретизира каква част от него се явява незаконна и какъв обем от него подлежи на премахване, т. е. предмета на заповедта е неясен, доколкото обхваща и законно изградено помещение, чието засягане при изпълнението на заповедта е недопустимо и несъразмерно по чл. 6 от АПК. Следователно, описанието на строежа в обстоятелствената част на акта създава съмнение относно предмета на премахване - дали в него се включва изцяло машинното помещение или само отделни части от него, като този неясен предмет препятства и да се определи обемът на разпоредения за премахване обект. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед страда от тежък порок, тъй като е с неясен предмет и от нея не може да бъде установен еднозначно обема на незаконния строеж, който подлежи на премахване. Тази неяснота в предмета на административния акт съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган е длъжен с оглед нормата на чл. 35 от АПК, наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение освен за законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила, тъй като принудителното изпълнение не може да засяга права, извън описаните в изпълнителното основание. Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна. Като е достигал до извод в обратен смисъл, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което се отмени заповед ДК-02-С-3 от 03.08.2023 г. на началника на РДНСК - София. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,