Решение № 13572 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2017 г.

Решение № 13572 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г., срещу решение № 779 от 13 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 11084/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 г. на директора на Агенция "Митници", ведно с потвърденото с него решение № 8000-0391 от 31 август 2015 г. на началника на митница С., с което на "И. М. Б." АД е отказано възстановяване на акциз за периода от 12 март 2012 г. до 30 август 2013 г. в размер на 54800,67 лева и преписката е върната на Агенция "Митници" за издаване на ново решение по искането на "И. М. Б." АД с вх. № Е47-0012/15 май 2015 г. за възстановяване на платен акциз при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на съдебното решение, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В постъпила писмена защита и в съдебно заседание касаторът излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "И. М. Б." АД, в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба и прави искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските в производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, като излага съображения, че същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "И. М. Б." АД срещу решение за отказ за възстановяване на акциз № 8000-0391 от 31 август 2015 г. на началника на митница С., потвърдено с решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е отказано възстановяване на акциз в размер на 54800,67 лева. Съдът е приел, че решението на директора на Агенция "Митници" е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че началникът на митница С. неправилно е отказал да възстанови по искане вх. № Е47-0012/15 май 2015 г. на "И. М. Б." АД заплатения за периода от 12 март 2012 г. до 30 август 2013 г. акциз за покупка на енергиен продукт - 86779,79 литра дизелово гориво, използван при добива на бентонитови глини, тъй като за цитирания период дружеството не е разполагало с Удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител (УОАКП). Приел е още, че началният момент, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител е не датата на връчване на УОАКП, както твърди административният орган, а моментът, в който е постановен незаконосъобразният отказ за издаване на такова удостоверение. Съдът е посочил още, че административният орган преди издаването на обжалвания отказ за възстановяване на недължимо платен акциз не е изследвал обстоятелствата и не е представил безспорни доказателства относно точното количество дизелово гориво, което е вложено в добива на бентонитови глини и за което се иска възстановяване на акциз, не е посочил дали цитираният добив попада в легалното определение за "Минералогичен процес" и дали цялото количество дизеловото гориво е доставено в обекта, в който се осъществява този процес и който обект е посочен в УОАКП, издадено на дружеството. С оглед на това е приел жалбата на "И. М. Б." АД за основателна и е отменил решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 8000-0391 от 31 август 2015 г. на началника на митница С. като е върнал преписката на Агенция "Митници" за издаване на ново решение по искането на "И. М. Б." АД с вх. № Е47-0012/15 май 2015 г. за възстановяване на платен акциз при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството - жалбоподател направените в производството разноски в размер на 720,00 лева. Решението е допустимо. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Според ал. 3 на същата разпоредба органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС (редакция ДВ, бр. 92/2015 г.) решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13, с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане, може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от "И. М. Б." АД в законоустановения срок за това жалба против решението на директора на Агенция "Митници", издадено по повод жалба срещу решението за възстановяване на акциз на началника на митница С., с която на дружеството е отказано възстановяването на акциз в размер на 54800,67 лв. за периода от 12 март 2012 г. до 30 август 2013 г. Предмет на оспорването в случая е именно решението на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на митница С., потвърдено чрез оспореното решение на директора на Агенция "Митници". Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗАДС предмет на съдебно оспорване е решението на директора на Агенция "Митници", като с диспозитива на съдебното решение е отменено именно решението на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решението на началника на митница С. Ето защо не е налице основание за недопустимост на съдебното решение. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, с оглед приетия за оспорване акт, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз, посочени в първоначалното и в потвърждаващото решение, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението, в частта, с която е отменено решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 8000-0391 от 31 август 2015 г. на началника на митница С., е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на началника на митница С. и потвърдителното решение на директора на Агенция "Митници" е законосъобразен. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост. Фактите по делото относно УОАКП са правилно установени от първоинстанционния съд. По този въпрос няма спор между страните. Спорен по делото е въпросът относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 12б от ППЗАДС за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. На този въпрос правилно първоинстанционният съд дава положителен отговор по следните съображения. Обосновано е становището на първоинстанционния съд, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, с влязло в сила решение. Неправилно е преценено от административния орган, че въпреки действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, то предпоставките за издаване на удостоверението не са били изпълнени още към момента на подаване на искането. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Без значение е видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или установително) след като законовата разпоредба на чл. 177, ал. 1 от АПК не прави такова разграничение. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за заплащане на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е уредено, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи". Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона. При липса на легално определение на израза "недължимо платен", от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. То съдържа плащане на задължение (в случая за плащане на косвения данък - акциз върху енергийни продукти, използвани за добив на бентонитови глини), което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Административният съд правилно е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение има правно значение за случая. Отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в дейността по добив и платеният акциз (съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти) и той става недължимо платен. Следва да се посочи, че митническата администрация не следва да черпи права във вреда на данъчно-задължените лица, от незаконосъобразните си откази за издаване на удостоверения за освобождаване от акциз на крайни потребители, защото тези задължени лица обективно не могат да водят счетоводна отчетност за дейност, за която им е отказано издаване на удостоверение. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Спорът пред първоинстанционния съд е бил по законосъобразността на посочения акт на митнически орган по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. П. административния съд е било спорно, както дали е налице някоя от хипотезите на посочената законова разпоредба, така и дали претендираният за възстановяване акциз е действително платен и постъпил в бюджета, както и дали е установено по размер вложено дизелово гориво в дейността за добив на бентонитови глини. Заплащането на акциза, както и вида и размера на вложеното количество горива изобщо не са обсъдени в мотивите на административния акт, макар тези въпроси да са от основно значение за спора. Както се посочи, относно фактическите въпроси на размера на вложеното количество енергийни продукти и плащането на акциза, административният орган не е формирал фактически и правни изводи, нито е изложил мотиви в административния акт, което прави същия немотивиран и необоснован, издаден при съществени нарушения на административните правила. Следва да се посочи още, че въпросът дали мястото на доставка на процесните енергийни продукти съответства на този посочен в УОАКП също не е бил изяснен от органа, като и в двете решение само декларативно е посочено, че енергийните продукти са получавани в обекти, находящи се на различни адреси от обекта, в който се осъществява добива на бентонитови глини. Мотиви и безпротиворечиви доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени от органа, както в провелото се административно, така и в съдебното производство. Поставените от първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение въпроси, които органът при новото произнасяне следва да изследва и да прецени с оглед събраните в производството доказателства, се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд С.-град за материална незаконосъобразност на решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 8000-0391 от 31 август 2015 г. на началника на митница С., с което на "И. М. Б." АД е отказано възстановяване на акциз за периода от 12 март 2012 г. до 30 август 2013 г. в размер на 54800,67 лева. Твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила, в тази му част. Решението в частта, с която преписката е върната на Агенция "Митници" за издаване на ново решение по искането на "И. М. Б." АД с вх. № Е47-0012/15 май 2015 г. за възстановяване на платен акциз, съгласно дадените указания по прилагане и тълкуване на закона, е неправилно. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато съдът отмени административния акт или актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Постановление на Министерски съвет № 393 от 30 декември 2015 г. е изменен Устройственият правилник на Агенция "Митници", според което митница С. е закрита. Според изменението Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и митници: А. С., Б., В., Лом, П., Свищов, Столична, Р. и Югозападна. С. З. № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на министъра на финансите, на основание посочената законова делегация, считано от 11.01.2016 г., се закриват Териториално митническо управление - митница С. и др., като считано от същата дата се създават митнически учреждения в структурата на митница П., а именно: митническо бюро С., митническо бюро К. и митническо бюро Х. Съгласно т. V от същата заповед, дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения, преминават към конкретно посочени пунктове и бюра в териториалната структура на митница Б. и митница П., като тези на закритата митница С., преминават към митническо бюро С., митница П. Въз основа на изложеното преписката следва да бъде изпратена на митница П., която се явява правоприемник на правата и задълженията на закритата митница С. като началникът на митница П. следва да се произнесе по искането на "И. М. Б." АД с вх. № Е47-0012/15 май 2015 г. за възстановяване на недължимо платен акциз, съгласно дадените задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но с оглед липсата на своевременно представени доказателства за реалното извършване на такива пред касационната инстанция, то такива не следва да бъдат присъдени. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на второ отделение,