Решение № 15084 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2020 г.

Решение № 15084 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А., гражданин на [държава], подадена чрез адвокат Д. А. срещу решение № 4158 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 2638/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 524 от 3.02.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост на решението – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е спазил административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е приел, че са налице условията на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от закона. Счита, че не са установени по делото обстоятелства, които да пораждат основателни опасения, че чуждият гражданин може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от К. А. срещу решение № 524 от 3.02.2020 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 78, ал. 5, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ е прекратен предоставения му с решение № 313 от 26.06.2007 г. хуманитарен статут. Възразява за допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, като посочва, че не бил уведомен писмено за образуване на производството за прекратяване на хуманитарния статут. В жалбата се твърди, че по данни от братята му, А. страда от [заболяване] и не следва да се кредитират обясненията му, дадени в интервюто му от 20.11.2019 г. пред ДАБ. Поддържа, че не е отпаднала опасността при завръщането му в [държава] да бъде изложен на жестоко, нечовешко отношение или унизително отнасяне и риск за живота му. Смята, че органът не е извършил цялостна преценка на посочените обстоятелства, както и не е обсъдил липсата на воля за трайно завръщане в държавата на произход, поради което не са налице материалноправните предпоставки за издаване на решението за прекратяване на хуманитарния статут на чужденеца. С решение № 313 от 26.06.2007 г. на председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на К. А., гражданин на [държава], роден на [дата на раждане], етническа принадлежност – [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание]. С писмо от 25.10.2018 г. председателят на ДАБ е уведомен, че на 10.10.2018 г. [гражданство] се е явил пред граничните власти на ГКПП-Аерогара София за полет за [държава] през Доха. При извършена проверка е получена информация от Бюро "СИРЕНЕ"-Норвегия, че на А. е наложена забрана за влизане и пребиваване в страната до 17.02.2021 г., след като лицето е попълнило неверни данни относно самоличността си в молбата си за предоставяне на убежище пред норвежките власти, както и че фигурира с две различни имена и дати на раждане. При извършена справка в АИС "Граничен контрол" е установено, че за периода 1.01.2009 г. – 29.07.2019 г. за А. има множество записи на данни за преминаване през ГКПП на Република България, от което е направен извод, че лицето не е пребивавало на територията на страната продължителни периоди от време. Във връзка с изясняване на обстоятелството доброволно ли чужденецът се е възползвал от закрилата на държавата си по произход и какво е действителното му намерение, председателят на ДАБ е издал решение № 3317 от 30.05.2019 г., връчено по реда на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , с което е образувал производство за прекратяване на предоставения му хуманитарен статут. На 20.11.2019 г. е проведено интервю, на което чужденецът заявява, че живее и работи в [населено място]. Посочва, че има осем братя и три сестри, като трима от братята му се намират в Норвегия, други трима са с предоставен хуманитарен статут в България, а един от тях се е върнал доброволно в [държава] при семейството си. Сестрите му са семейни и живеят в [държава], където е и майка му. Заявил е, че след 2012 г. се е завръщал многократно в [държава] по различни поводи – да сключи брак, да види съпругата си, да посети майка си, да му бъдат издадени [държава] документи за самоличност и др. Чужденецът е заявил, че не е имало пречки да остане в [населено място], [държава], но там нямало работа. Посочил е, че е имал достъп до същите права, с каквито разполагат и всички останали [гражданство], не е имал проблеми при сключването на граждански брак, както и при издаване на документите му за самоличност. Обяснил е, че не е подал молба за събиране на територията на България с неговата съпруга, защото се е представил с неистинска самоличност. Чужденецът декларира пред органа, че истинските му имена са А. А. и е роден на [дата на раждане] в [населено място], за което е представил лична карта и паспорт, издадени от [държава] и брачен договор. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че са взети необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на лицето да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои твърдения и възражения. Счел е твърденията за евентуално [заболяване] от детска възраст за неподкрепени с писмени доказателства, като липсва и такова изявление при провеждането на интервюто. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че чужденецът многократно, доброволно се е връщал и продължително е пребивавал в страната си по произход, като не е споделил да се е чувствал ограничаван или застрашен от преследване или да е заплашван от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Приел е, че чуждият гражданин е получил закрила от държавата си по произход, като по отношение на него са установени материалните предпоставки на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗУБ. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към прекратяване на предоставения му хуманитарен статут и е счел, че положението в [държава] показва трайна промяна в обстановката в страната на произход на чужденеца спрямо обстоятелствата, при които му е бил предоставен хуманитарен статут. Посочил е, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да го застраши при завръщане в [държава]. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал нарушения на процесуални правила, като е отхвърлил доказателствените му искания. С определение от 12.03.2020 г. АССГ е разпределил доказателствената тежест, отхвърлил е искането в жалбата за допускане на свидетел при режим на довеждане и е задължил страните да представят всички доказателства, с които разполагат, както и да посочат доказателствата, които искат да бъдат събрани в съдебното производство. В съдебно заседание от 24.06.2020 г. процесуалният представител на А. не е потвърдил заявеното в жалбата искане за изслушване на свидетел, а е поискал назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която да установи дали чужденецът страда от заболяване, което би могло да се окачестви като слабоумие или душевна болест. Съдът е отхвърлил искането, като е приел, че в хода на административното производство и в материалите по делото не се съдържат данни, които да сочат заболяване на жалбоподателя, което да се отразява на неговата дееспособност и реална преценка. Жалбоподателят е заявил, че няма други доказателствени искания, поради което и при липса на подобно искане не е налице и произнасяне от съда, респективно отхвърлянето му. Твърдението в касационната жалба за нарушение на чл. 78, ал. 4 във вр. чл. 63 а, ал. 6 ЗУБ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 101 от 2015 г. / е неоснователно, тъй като последната разпоредба предвижда възможност в случай на съмнение интервюиращият орган да се консултира с лекар, за да установи дали състоянието, заради което чужденецът не може да бъде разпитан, е временно, или с траен характер. По преписката липсват доказателства за [заболяване] на чужденеца от детска възраст, а и той не е заявил такова при провеждане на интервюто, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдението е недоказано. Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗУБ /в приложимата редакция/, тъй като чужденецът не е уведомен писмено, с писмо с обратна разписка за образуване на производството и за датата на провеждане на интервюто. С решение № 3317 от 30.05.2019 г. председателят на ДАБ е образувал производство по прекратяване на предоставения хуманитарен статут, което е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на постоянния адрес на чужденеца. Същото се е върнало на 12.08.2019 г. с отбелязване "непотърсена". Видно от доказателствата по делото органът е изпратил писмо до началника на 03 РУ-СДВР с искане да бъде разпоредена проверка, която да установи пребивава ли лицето на адреса. В докладна записка от младши полицейски инспектор е посочено, че адресът е посетен два пъти – на 23.07.2019 г. и на 29.07.2019 г., но лицето не е било открито на него, поради което по отношение уведомяването на чужденеца, законосъобразно органът е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. В случая дори процедурата по уведомяването на К. А. за образуваното административно производство да се приеме за неизпълнена, в конкретния случай това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Още повече, че от данните по преписката е видно, че на 14.11.2019 г. служители на ДАБ са посетили адреса, не са намерили чужденеца, но са установили контакт с наемодателя му, който от своя страна им е дал мобилен телефон за връзка. В протокол от 19.11.2019 г. от проведен телефонен разговор е отбелязано, че чужденецът е уведомен за датата, часа и мястото на интервюто, проведено на 20.11.2019 г. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за започване на административното производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите му в интервюто пред органа и съдебното производство по обжалване на решението, което безспорно е било съобщено своевременно. Неоснователно е и твърдението за противоречия в обжалваното решение на ДАБ, с оглед позоваването на постъпила информация от Главна дирекция "Гранична полиция". В решението за откриване на производството по прекратяване на статута на чужденеца от 30.05.2019 г. органът се е позовал на получено писмо от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество"-МВР от 17.03.2019 г., че К. А. е пристигнал в Република България през ГКПП-Аерогара София с полет от Истанбул. Посочено е още, че чуждият гражданин има няколко регистрирани пътувания до [държава], поради което за изясняване на обстоятелствата председателят на ДАБ е образувал производството. На основание чл. 35 АПК и във връзка с извършени служебни проверки и получена информация от компетентните органи е издадено и обжалваното решение на 3.02.2020 г., в което са описани всички действия на ДАБ по прекратяване на предоставения статут. Твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ситуацията в [държава] може да бъде определена като относително стабилна е неоснователно. В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за актуалната обстановка в [държава] и за действието на групировката "Ислямска държава". Справка от 13.10.2020 г. е представена и в настоящото производство, като отразените в нея данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила, като цялостната оценка за ситуацията на територията на [държава] и Иракски Кюрдистан не може да бъде определена като отговаряща на съществуването на въоръжен вътрешен конфликт. От друга страна, органът и съдът са се позовали и на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ /в приложимата редакция/, според която производството за предоставяне на закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Употребеното понятие "закрила" не включва единствено хипотезата, в която чужденецът се е установил в държавата си по произход. Закрилата може да се осъществи и чрез други актове на държавни органи и институции, издадени или извършени в резултат на предприети действия от страна на чужденеца за упражняване на негови права, в качеството му на гражданин на страната му на произход. В конкретния случай, тази закрила е намерила проявление в издаването на паспорт и лична карта на жалбоподателя, необезпокояваното му влизане на територията на държавата на произход и престоят му там, както и сключването на граждански брак, поради което правилно АССГ е приел, че фактическите основания, посочени в решението на ДАБ, осъществяват хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗУБ /в приложимата редакция/. Като е приел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение