Решение № 12034 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2020 г.

Решение № 12034 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение № 84/02.04.2020 г. по адм. дело № 25/2020 г. на Административен съд – Видин, с което по жалба на "Гранд 777" ЕООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10658/02.01.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в заповедта са изложени ясно и точно фактическите и правни основания за налагането й, а нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства. При определянето на срока на ПАМ е съобразена степента на обществена опасност, като продължителността на налагането й е справедлива и адекватна на извършеното нарушение. Намира, че изпълнението на ПАМ не засяга права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която тя се налага. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – "Гранд 777" ЕООД, в писмен отговор, чрез адв. Венкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд – Видин, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10658/02.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Гранд 777" ЕООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - бистро, находящо се в гр. Видин, стопанисван от "Гранд 777" ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, Административния съд - Видин е отменил издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, административния съд е приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона. От фактическа страна не е било спорно, че на 29.12.2019 г. в 13, 50 часа, при извършена проверка в бистро, находящо се в гр. Видин, стопанисвано от "Гранд 777" ЕООД органите по приходите са извършили контролна покупка на топли и студени напитки на обща стойност 7, 10 лева, заплатена в брой, за която покупка не е издаден фискален касов бон, а само бележка от нефискален принтер, поради което търговеца не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. При тези факти, съдът е приел, че е налице материалноправното основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - бистро, находящо се в гр. Видин, стопанисван от "Гранд 777" ЕООД. След това, съдът е приел за спорен въпроса дали в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно продължителността на срока на мярката и съразмерността на наложената мярка. Приел е, че в заповедта не са изложени мотиви относно тежестта на нарушението, последиците от него и спецификите, налагащи срок на мярката от 14 дни, което е отчел като нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни, съдът е намерил, че същият е определен в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1-5 от АПК и без да е направена преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, необосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 29.12.2019 г., правилно съдът е приел за установено, че на 29.12.2019 г. в 13, 50 часа, при извършена проверка в бистро, находящо се в гр. Видин и стопанисвано от "Гранд 777" ЕООД органите по приходите са извършили контролна покупка на топли и студени напитки на обща стойност 7, 10 лева, заплатена в брой, за която покупка не е издаден фискален касов бон, а само бележка от нефискален принтер, с което търговеца не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Необоснован е извода на съда за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отхвърляне на оспорването срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10658/02.01.2020 г. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 270 лева за двете съдебни инстанции, в които са включени заплатена държавна такса от 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение