Решение № 5194 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2016 г.

Решение № 5194 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., против решение № 5362 от 25.07.2016 г., постановено по адм. д. № 193/2016 г. по описа на Административен съд С.- град. От наведените доводи в касационната жалба може да се направи извод, че касатора иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. О. М. на правосъдието, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Г. Х. /понастоящем в Затвора- С. З./ пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5001 /пет хиляди и един/ лева за периода 30.04.2008 г. - 13.05.2008 г., които са пряка и непосредствена последица от претърпяна дискриминация по признак "лично положение", изразена в липса на шкаф за лични вещи в килия № 35 в затвора в гр. С., в която касатора бил настанен за процесния период, докато такъв шкаф имало в килиите на останалите лишени от свобода, настанени в същия затвор. За да постанови този резултат АССГ е приел, че в процесния случай с влязло в сила решение от 06.03.2009 г. по гр. д. № 13986/2008 г. на Софийски районен съд, е установено, че по отношение на ищеца не са налице твърдените прояви на дискриминация за процесния период, поради което не е налице основание за обезщетяване на вреди, претърпени от ищеца в резултат на сочената от него дискриминационна проява. Решението е правилно. Елементите от фактическият състав на отговорността по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. са установено по исков ред нарушение по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, и претърпени вреди от извършеното нарушение - пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение, т. е. наличие на причинна връзка между настъпилите вреди и установеното нарушение. Правилно АССГ е счел, че след като с влязло в сила решение от 06.03.2009 г. по гр. д. № 13986/2008 г. на Софийски районен съд, ГО-26 състав, в производство по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗЗдискр. са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Г. Х. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗдискр., за установяване на нарушение, изразено в осъществена дискриминация от страна на Министерство на правосъдието през периода 30.04.2008 г. до 13.05.2008 г., основана на религиозната принадлежност на Х., на личното и общественото му положение, изразяващо се в необорудване на килия № 35, I-ва група в затвора в гр. С. с шкаф за лични вещи, и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗдискр. за осъждане МП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, като оборудва килия № 35, I-ва група в затвора в гр. С. с шкаф за лични вещи, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, в случая липсва елемент от фактическия състав на търсената отговорност- установено по исков ред нарушение по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, предвид поддържаното от касатора пред първата инстанция твърдение за дискриминация по признак "лично положение". При липсата на елемент от фактически състав на отговорността по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗдискр., първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Въпросът за подсъдността на така предявения иск пред АССГ за заплащане на обезщетение е решен с ТП № 2/2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 2/2014 г., т. 4., релевантно към постановяване на обжалваното съдебно решение. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, и предвид претендираните разноски, в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение