Решение № 5462 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Ч. чрез процесуален представител, срещу решение 9957 от 04.10.2024 г., постановено по административно дело 112/2024 г. от Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 23-VІ-41-0125/17.11.2023 г., издадена от Началника на 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи(РУ-СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от его заповед бъде отменена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Началникът на 01 РУ СДВР в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, като с оглед резултата по делото, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбодател възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. По определението, дадено в чл. 21, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от Ч. се изразява в хвърляне на твърди предмети, в това число камъни и бутилки по полицейски служители, ангажирани в охраната на спортно мероприятие - футболна среща между националните отбори на България и Унгария, провела се на 16.11.2023 г., както и по преминаващи граждани, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, поради което и на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 и чл. 41, т. 1 от същия закон, на Ч. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Неоснователно е и твърдението на касатора за липса на безспорни доказателства за извършеното от него, респективно за неизяснена фактическа обстановка. От приетите доказателства, в това число докладни записки, които не са оспорени и съдържанието ми не се опровергава от други, събрани в хода на производството доказателства е видно, че именно лицето Ч. е хвърлял твърди предмети (камъни и бутилки) по полицейски служители, ангажирани в охраната на спортното мероприятие, като тезата на последния, че се намирал в заведение Бар 75, намиращо се на бул. Васил Левски75, когато е задържан, правилно съдът преценява, че не опровергава установеното поведение на Ч.. Административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че процесната пред него заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Изложените пред настоящата инстанция доводи, относно отмененото с влязло в сила на 09.10.2024 г. решение 4192 от 18.09.2024 г., постановено от СРС, наказателно постановление VІ-41/17.11.2023 г., издадено на основание съставения АУАН VІ-41/17.11.2023 г. от началника на 01 РУ-СДВР, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. В развилите се две съдебни производства предметът на оспорване е различен, като различен е и характерът на производствата. Производството по оспорване на наказателно постановление /НП/ е административно-наказателно. В случая Районният съд е извършил проверка на посоченото наказателно постановление, с което на П. Ч. е наложено административно наказание глоба. Административнонаказателната отговорност е израз на държавна наказателна репресия, която се налага по реда на ЗАНН, като при липсата на особени правила относно институтите, посочени в чл. 84 от ЗАНН, се прилагат правилата на НПК. Влязлото в сила решение, постановено в производството по обжалване на наказателно постановление, не се ползва със задължителната сила на влязлата в сила присъда, уредена в чл. 300 ГПК, поради което развитието на настоящето производство не е предпоставено от резултата от обжалването на наказателното постановление. В тази насока следва да бъде посочено, че производството пред АС Варна, в което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение е с предмет проверка за законосъобразност на друг акт, административен по своя характер акт ЗНПАМ, с която е наложена предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за отстраняване на последиците от тях. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав не установи такива да са допуснати, а и конкретни доводи в тази насока не са наведени. Решението е обосновано. Съдът е събрал необходимите доказателства за установяване на релевантните факти, като правните му изводи са формирани въз основа правилно установена фактическа обстановка и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение