Решение № 14143 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2015 г.
ВАСVI отделение22.12.2015 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 5.03.2015 г., постановено по адм. дело № 690/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. ОСЪЖДА Петко Стоянов Ганев от гр. Велико Търново да заплати на "БДЖ Товарни превози" ЕООД - София юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14143 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Стоянов Ганев от гр. Велико Търново против решение № 76 от 5.03.2015 г. по адм. д. № 690 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение на НЕЛК - състав по хирургически болести № 0529 от заседание № 128/23.07.2014 г. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза, чл. 23, ал. 1 и 2, чл. 27, ал. 1 и 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Ответникът "БДЖ Товарни превози" ЕООД - София, поделение Горна Оряховица, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците Директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, Медицински център "Аура", гр. Велико Търново, Агенцията за хора с увреждания и Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Велико Търново, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е експертно решение № 0529 /заседание № 128 от 23.07.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по хирургически болести, с което е отменено експертно решение № 1524 от заседание № 91/16.05.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - Велико Търново, потвърждаващо болничен лист № 1016860 от 11.04.2012 г., издаден от ЛКК при Медицински център "Аура", гр. Велико Търново, за временна неработоспособност на Петко Стоянов Ганев от гр. Велико Търново за 30 дни, считано от 9.04.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че оспореният болничен лист е издаден в нарушение на изискването на чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ) за вписване на всички реквизити в ЛАК на болния. Не са вписани данни от анамнезата, направени изследвания, предписано лечение и диагноза, определящи параметрите за преценка на състояние на временна неработоспособност. Болничният лист е издаден за минало време в нарушение на изискването на чл. 9, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) за извършен предварителен преглед на болния, освен при тежко остро или изострено хронично заболяване, каквото в случая не е налице. Представеният амбулаторен лист за извършен на 9.04.2012 г. преглед от специалист не е бил съставен във връзка с експертиза за временна неработоспособност, а във връзка с консултация и в него не е констатирано състояние на временна неработоспособност. Съдът е установил, че заключението на вещото лице е изготвено принципно на база на документация, а не на база на пряк преглед, установяващ особеностите на конкретната рана и следоперативното състояние на лицето. Описаното от вещото лице състояние не представлява остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, нито представлява обстоятелство от снетата анамнеза, обуславящо извод за незавършване на постоперативното възстановяване. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Като неоснователни се преценяват изложените в касационната жалба съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза, чл. 23, ал. 1 и 2, чл. 27, ал. 1 и 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК при ново разглеждане по същество на жалбата на работодателя "БДЖ Товарни превози" ЕООД, след като предишното издадено от НЕЛК експертно решение № 394 от 18.07.2012 г. е било отменено с влязло в сила съдебно решение № 7804 от 11.12.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8580/2012 г. С решение № 7132 от 27.05.2014 г. по адм. д. № 3561/2014 г. Върховният административен съд е отменил цитираното първоинстанционно съдебно решение в частта, с която делото не е изпратено като преписка на НЕЛК и вместо това е постановил изпращането му на НЕЛК за решаване по същество на въпроса за законосъобразността и медицинската обусловеност на ЕР № 1524 от 16.05.2012 г. на ТЕЛК - Велико Търново и на потвърдения с това експертно решение болничен лист № 1016860. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК при решаването на въпроса по същество съответният компетентен административен орган изпълнява задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви (чл. 177, ал. 2 от АПК). При издаване на оспореното експертно решение № 0529/23.07.2014 г. НЕЛК по хирургически болести е спазила дадените от Върховния административен съд указания в решение № 7132 от 27.05.2014 г. по адм. д. № 3561/2014 г.: а) НЕЛК (хирургичен състав) да преразгледа изразеното от нея становище и при обсъждането на медицинските показания в случая да съобрази и изразеното от вещото лице д-р Дочка Николова Коликовска - Лабова становище за индивидуално обусловено продължително следоперативно възстановяване на Петко Стоянов Ганев, като при необходимост (т. е. ако НЕЛК счете за необходимо) поиска консултация със специалист по трудова медицина; б) НЕЛК задължително следва да обсъди посочения по-горе довод в жалбата на работодателя (издаване на оспорения болничен лист в нарушение на правилото по чл. 9, ал. 4 НМЕ), като разшири изследването си и по въпросите дали оспореният болничен лист е издаден при спазването на всички правила по чл. 9 НМЕ и по чл. 23 и чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Въз основа на данните от извършен клиничен преглед НЕЛК е приела, че към 9.04.2012 г. жалбоподателят не е бил в състояние на временна неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето (чл. 6, ал. 1 от НМЕ), което да не може да бъде обективизирано със съвременните диагностични средства. През времето от 9.01.2012 г. до 9.04.2012 г. е бил в отпуск по болест по повод операция на директна слабинна херния, извършена на 6.01.2012 г. 30 дни сред оперативната интервенция оздравителният процес е приключил и състоянието на оперирания е определено като "практически здрав". На 10.04.2012 г. той се е явил на работа в "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, където изпълнявал длъжност "маневрен стрелочник" в гара Царева ливада, Район за товарни превози Горна Оряховица, но му била връчена заповед № 105 от 6.04.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Малко след това работникът се оплакал от болки в корема, а на следващия ден 11.04.2012 г. е бил издаден оспореният болничен лист с по-ранна дата на започване на отпуска -9.04.2012 г., без документиран предварителен преглед, установяващ състояние на временна неработоспособност на началната дата. В амбулаторен лист № 504 от 9.04.2012 г., издаден от лекар специалист д-р Ангелов, е отразено обективно състояние "спокоен оперативен цикатрикс със слаба палпаторна болезненост и парестезия наоколо", т. е. субективни оплаквания, често споделяни от практически здрави пациенти Заключението на съдебно-медицинската експертиза за индивидуално обусловено продължително следоперативно възстановяване не е възприето от НЕЛК по съображение, че не е обосновано с диагностични средства. Направена е консултация със специалисти по трудова медицина в НЕЛК. Съгласно императивните правила на чл. 9, ал. 1, изр. 1 и 2 от НМЕ болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. В разглеждания случай не е налице предвиденото от изр. 3 изключение, отнасящо се до констатирана временна неработоспособност в деня, в който лицето е било на работа и отпускът за временна неработоспособност е разрешен от следващия календарен ден. Не е налице и предвиденото изключение от изр. 4, отнасящо се до продължение на болничния лист от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист. Предвид липсата на предварителен преглед, извършен от ЛКК и предвид липсата на данни за остро, подостро или обострено хроническо заболяване, следва да се приеме, че болничният лист за минало време е издаден и в нарушение на забраната по чл. 9, ал. 4 от НМЕ. Необорена чрез насрещно доказване е констатацията на НЕЛК, че към 9.04.2012 г. жалбоподателят е бил "практически здрав". Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза при този тип директна ингвинална херния съществува шестмесечен период на риск от рецидив, като преценката за продължителността на възстановителния период е "строго индивидуална". При жалбоподателя след използваните от него 96 дни отпуск, не е възникнало състояние на рецидив, удостоверено със съставена от ЛКК медицинска документация на 9.04.2012 г. и налагащо удължаване на възстановителния период. Като се има предвид, че на 10.04.2012 г. на жалбоподателя е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от следващия ден, не може да се приеме за убедително обяснението, че издаването на болничен лист за 30 дни със задна начална дата е имало за цел да предпази лицето от евентуално усложнение при работа. Разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ задължава лекарските консултативни комисии (ЛКК) при издаване на болничен лист да вписват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на болния всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3. Препращането към чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение на реквизитите, подлежащи на вписване в ЛАК при издаване на болничен лист, не означава, че вписването по чл. 27, ал. 4 е алтернативно и може по избор на органа на експертизата на временната неработоспособност да се извърши само в амбулаторния лист. В разглеждания случай амбулаторният лист е издаден от лекар-специалист, а в личната амбулаторна карта не са отразени всички данни, удостоверяващи изпълнение на задължението на ЛКК за вземане на решението по здравословното състояние и работоспособността на лицето след задължителен клиничен преглед, при който обективният статус е установен съобразно направените изследвания и предписано лечение съобразно диагнозата. Не са налице доказателства за състояние на временна неработоспособност, при която осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване (чл. 6, ал. 1 от НМЕ). Болничният лист е издаден за минало време в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза и на чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответника "БДЖ Товарни превози" ЕООД - София за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, които се определят в размер на 300 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,