Решение № 6880 от 23.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Тони-ЕМ-11 ООД, със седалище гр. Доспат, чрез процесуалния му представител адв. П. Василев, срещу решение 319/08.12.2022 г., постановено по адм. дело 207/2022 г. по описа на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие акт за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са релевирани подробни съображения за неправилността на атакуваното решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и отправя искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, редовно уведомен, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Тони-ЕМ-11 ООД срещу решение 21/311/00696/3/01/04/02, изх. 01-2600/6549#11/01.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което при условията на чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мерките на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./ на дружеството е наложена окончателна финансова корекция в размер на 198 934.60 лв. на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, т. 8.1 във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 21/311/00696/24.10.2014 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на решение 2385/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 7246/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на Върховния административен съд, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 21/311/00696/3/01/04/01, изх. 01-2600/6549#2/03.09.2020 г., с който на касатора е определена окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по акта, в размер на 198 934.60 лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършени проверка на място след плащане на 18.07.2019 г. и допълнителни административни проверки от изпълнителния директор на ДФЗ, неизпълнение на две от задълженията на касатора в качеството му на ползвател по сключения между него и ДФЗ договор 21/311/00696/24.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 6.92 % и изпълнение на показателите за устойчива трудова заетост, застъпени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите три години в размер на 33.33 %. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 21/311/00696/24.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 21/311/00696/24.10.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.б. г от него е уточнено изрично, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи от подпомаганата дейност и за устойчива заетост за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно отразени в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалните представители на двете страни е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор 21/311/00696/24.10.2014 г., послужили му като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Поради това и доколкото по фактите липсва спор между страните /включително непостигането на заложените в бизнес плана показатели относно приходите и устойчивата заетост се признават и в касационната жалба/ и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящото решение. Във връзка с констатираните от органа неизпълнения на договора, след отмяната на първоначално издадения АУПДВ и предоставяне възможност на ползвателя на помощта да подаде писмени възражения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и представянето на такива възражения, от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено атакуваното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. При тази фактическа установеност административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Тони-ЕМ-11 ООД като неоснователна и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 350 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи в тази насока, всички наведени пред първата инстанция възражения и оплаквания на дружеството по настоящем касатор, в т.ч. и относно размера на окончателно наложената финансова корекция, са взети предвид и пространно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Видно от книжата по делото, възражението на касатора за изтекла погасителна давност е заявено за първи път пред касационната инстанция с подаването на касационната жалба, предвид което липсата на мотиви в оспорения съдебен акт относно давността за налагане на финансова корекция, по отношение на която съдът не дължи служебно произнасяне, не представлява нарушение на процесуални правила, а още по-малко съществено. Оплакванията на касатора, свързани с изтичането на мониторинговия период, също са обсъдени от първостепенния съд при постановяване на обжалваното решение, за което в мотивите на съда са посочени ясни, конкретни и законосъобразни съображения. Само за изчерпателност /относно това възражение на касатора/ следва да се отбележи, че изтичането на мониторинговия период не преклудира правото на административния орган да извършва проверки по изпълнението, осъществено през мониторинговия период, на договора за отпускане на БФП и при установени нарушения да пристъпи към възстановяване на недължимо получените от ползвателя суми чрез налагането на финансова корекция. Единственото времево ограничение в тази насока, което органът е длъжен да съобрази, е изтичането на сроковете по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, но както се посочи по-горе в мотивите, съставът не дължи произнасяне по този /повдигнат за разглеждане за първи път пред касационната инстанция/ въпрос. Не намират фактическо и правно основание обстоятелствените оплаквания на касатора, по същество възпроизвеждащи доводите му за незаконосъобразност на процесния административен акт, изтъкнати в жалбата му пред първостепенния съд, за неправилност на оспореното решение поради противоречието му с приложимия материален закон. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция при условията на чл. 3, ал. 1 от този нормативен акт. Съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилата размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., са посочени в приложението към настоящите правила, а при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. На свой ред т. 18 от същото приложение е относима към случаите, в които ползвателят по мярка 311 /какъвто несъмнено е касаторът/ или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи работни места, за което е предвидена финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ в случаите, когато /както в случая се установява от данните по делото/ неизпълнението е по-голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост. Изрично в текста на т. 18 от посоченото приложение на Правилата тежестта на нарушението е определена като голяма. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменени с клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 21/311/00696/24.10.2014 г., задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели и показатели за устойчива заетост, средноаритметично за трите проверявани години съответно в размер на 6.92 % /относно приходите/ и 33.33% /относно устойчивата заетост/, изчислени от експерта по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в същия размер, като този, определен от административния орган, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на "Тони-ЕМ-11 ОД е наложена финансова корекция в окончателен размер на 198 934.60 лв. Неоснователни са пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него показатели за приходи от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка решение 6244/12.06.2023 г. по адм. дело 3293/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г., решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от "Тони-Ем-11 ООД и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 198 934.60 лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Следва да се отбележи, че не намира фактическа и правна опора изтъкнатото в касационната жалба възражение, че след като приходните индикатори при одобряването на проекта са оценявани за целия срок на инвестицията и бизнес планът е изготвен за срок от десет години, то преценката за тяхното изпълнение следва да бъде направена за същия срок или поне е следвало да включва финансовата 2019 г., която е изтекла към момента на налагане на финансовата корекция, а не както в случая е сторил административният орган - само трите години 2016, 2017 и 2018. В одобрения бизнес план обаче, приходите са определени по отделно за всяка една от десетте години от неговото изпълнение и не е необходимо целият десет годишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка относно тяхното изпълнение от ползвателя на помощта, доколкото контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след изтичане на десетте години, но и текущ. Освен това, видно е от приетото заключение по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на приходните показатели за периода януари 2016 г. - 31.10.2019 г. е в размер на едва 6.73 %, при което дори отчитането на реализираните от ползвателя през 2019 г. приходи не би довело до различен за него резултат по отношение на размера на определената корекция /установеното от заключението изпълнение на приходните показатели от бизнес плана средноаритметично в размер на 6.73 % за повече от три пълни финансови години предпоставя налагането на финансова корекция в определения в т. 30 от приложение към раздел I от Правилата размер на 100 % от изплатената помощ, равняваща се на сумата от 198 934.60 лв/. Не се споделят съображенията на касатора за нищожност на решението за налагане на финансова корекция поради противоречието му с решение 2385/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 7246/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение 114/09.04.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело 277/2020 г. за отмяна /поради допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам и материална незаконосъобразност на установеното вземане/ на първоначално издадения за същите нарушения АУПДВ. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, съставът счита, че независимо от липсата в отменителното съдебно решение на диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК за изпращане на преписката на органа, тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на посоченото решение на Върховния административен съд, е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. За изчерпателност следва да се посочи, че релевираните в касационната жалба доводи на касатора относно неприложимостта на Правилата спрямо установените от административния орган нарушения поради приемането им след сключването на договор 21/311/00696/24.10.2014 г. за предоставяне на финансовата помощ е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство, в т.ч. при условията на косвения контрол за законосъобразност на тези правила, предвид осъществения вече контрол в тази насока в решение 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд /в което Правилата са преценени като законосъобразни, а предявените срещу тях жалби в т.ч. и по аналогични на наведените от настоящия касатор доводи- отхвърлени като неоснователни/. По изложените съображения, съдебният състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени, сочени от касатора пороци и други касационни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,