Решение № 11806 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2014 г.

Решение № 11806 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Врана при ЦУ на НАП срещу решение № 2453/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 4276/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е прогласен за нищожен РА № 181302594/10.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 718/29.11.2013 г. на директора на същата дирекция за определените на ЕТ "Стилиян Иванов-Стил-2000" - гр. Русе задължения за ДДС общо в размер на 80 665,50 лв. и лихви - 23 463,24 лв. и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 15 819,52 лв. и лихви - 4 530,92 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и другото основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е преценил правилно доказателствата за компетентност на органа, издал ревизионния акт. Налице е позоваване на съдебна практика на ВАС по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че актът е нищожен да се върне преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК с указания за издаване на законосъобразен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Стилиян Иванов-Стил-2000" - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 181302594/10.09.2013 г. първоинстанционният съд е приел, че със заповед № Д-739/1.06.2011 г. директорът на ТД на НАП е въвел ограничение за упълномощените лица, като то е с териториален обхват. Според съда прави се разграничение между различните органи по приходи, на които са възложени отделни правомощия, като тези на Геновева Койчева Атанасова и Иванка Петрова Иванова за издаване на заповеди за възлагане на ревизии в качеството им на началник сектор "Ревизии" и старши инспектор в отдел "Координация", но при изрично отбелязване ИРМ - Търговище. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен и го е прогласил като такъв. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС, VIII отделение за да обоснове извода си за нищожност на акта. Обжалваното решение е неправилно постановено. Въпросът относно валидността на ревизионния акт при ограничение от директора на ТД на НАП - гр. Варна на териториалния обхват предвид обособените от него ИРМ е разрешен с решение № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. В т. 1 от решението е прието, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. С произнасянето с тълкувателно решение се разреши въпросът относно заповедта на директорът на ТД на НАП, поради което посочването, че орган по приходите е с изнесено работно място не го ограничава в обхвата му на компетентност на територията на цялата дирекция. В този смисъл в тълкувателното решение е прието, че фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. По делото е установено, че РА № 181302594/10.09.2013 г. е издаден от Геновева Атанасова - началник сектор "Ревизии" и Иванка Иванова - старши инспектор в отдел "Координация", ИРМ - Търговище, поради което е налице компетентност и за двете да го издадат на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г. Като е приел обратното съдът е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения и са налице основанията, поддържани от него за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид гореизложеното обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, на същия съдебен състав за разглеждането му по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение