Решение № 68 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2007 г.

Решение № 68 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Видинския окръжен съд от 13.07.2007 г. по гр. д. № 267/2007, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 28.03.2007 г. по гр. д. № 1528/2006, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване недействителността на договор за продажба на имот поради липса на овластяване за договаряне съм със себе си, за определяне на продажната цена и поради неплащането й. Недоволна от решението е касаторката Л. В. М., К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че пълномощницата по сделката е имала право само да води преговори, но не и да определи продажната цена и сключи договор, както и че продажната цена не е платена, независимо от посоченото в нотариалния акт. Ответницата по жалбата А. В. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на страните е овластил ответницата да продаде процесния имот по цена определена от нея, включително и като договаря сама със себе си. С оспорваната сделка ответницата е купила имота по цена 10.500 лева, колкото е данъчната му оценка, като в нотариалния акт е посочено, че цената е изплатена. Договорът е валиден, тъй като пълномощницата е имала право да договаря сама със себе си и да определи цената, която е изплатена, както е посочено в нотариалния акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че когато в пълномощното не е посочена цената, по която да бъде продадена вещта, пълномощникът е овластен да уговори цената, за да изпълни възложения мандат. Ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на представлявания, така сключеният договор би бил недействителен по отношение на представлявания съгласно чл. 40 ЗЗД (иск за обявяване недействителността на договора не е предявен). Също правилно въззивният съд е приел, че договорът има цена и следователно е валиден, а дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора. Неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор. Дали пълномощницата е била овластена да получи уговорената цена или да заяви, че тя е получена от упълномощителя, може да се преценява по иск за разваляне на договора поради неизпълнение, по иск за плащане на цената или по иск за отчет, каквито не са предявени. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение