Решение № 11330 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 330/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. срещу Решение 335 от 16.10.2023 г. на Административен съд (АС) Стара Загора по адм. дело 257/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. М. Д. срещу Отказ 284з-438 от 06.04.2023 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издаден от началника на Районно управление (РУ) - Казанлък при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Стара Загора. Касационният жалбоподател П. М. Д., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че мотивите на решението са непълни, неясни и вътрешно противоречиви. Не са обсъдени всички приети от съда доказателства и фактическите констатации на съда не съответстват на събраните доказателства. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или обжалваният отказ да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски. Ответникът началникът на Районно управление - Казанлък при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление, вх. 284000- 5922 от 16.02.2023 г. до началника на РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което П. М. Д. е поискал да му се издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоохрана, самоотбрана, тъй като бил управител на търговско дружество, опериращо със значителни имуществени активи. От началника на РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора било изготвено Писмо, peг. 28400-6131 от 17.02.2023 г. за уведомяване на жалбоподателя на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, че в заявлението му не е посочена основателна причина, налагаща издаването на исканото разрешение, предвид което на основание чл. 83, ал. 3 ЗОБВВПИ му се дава тридневен срок да отстрани констатираната непълнота, като посочи допълнителни писмени мотиви. С Молба, вх. 284000-7479 от 28.02.2023 г. П. М. Д. е изложил, че макар да не е имал случаи в живота си на неотложна самоотбрана, като прагматично мислещ човек смята, че не са напълно изключени потенциални ситуации, при които би било необходимо навременното му противодействие на агресия с цел опазване на живота му и този на семейството му. Изложил е, че състоянието на обществото било такова, че имало значителен брой наркозависими, агресивни лица с психични отклонения и с много нисък морал, изявяващи се с криминални прояви, въпреки всички усилия да бъдат спрени. Често ходел на туристически преходи в планината, обикновено в група, но понякога сам или със семейството си, и срещал диви животни, което обикновено не представлявало заплаха, но съществувал потенциален риск при агресивни овчарски кучета или диви прасета. По дело във връзка с иск за незаконно прекратяване на трудов договор по време на бременност, спечелен от жената, с която съжителствал, освен арогантното отношение от работодателя й, получили обезпокоителни намеци, макар и без директна вербална заплаха за живота. Като собственик на малък бизнес, извършващ дейност от дома си и отговарящ за работилница, склад, инструменти и превозни средства, неведнъж забелязвал обикалящи и оглеждащи имота му лица, без да търсят контакт, което представлявало фактор, увеличаващ риска за пряка заплаха за здравето и живота им. На 06.04.2023 г., с Отказ, 284з-438, началникът на РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора е отказал издаването на исканото от П. М. Д. разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Органът е изложил, че не са посочени основателни причини, обосноваващи необходимост от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на Д. като физическо лице, а за изтъкнатите от него такива е прието, че не навеждат на извод, че той е заплашен повече от всички останали граждани на обществото, съответно - че липсват данни за конкретни актове, застрашаващи личната му безопасност и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е, че Д. е посочил в мотивите си, като причина за исканото разрешение самоотбрана, обстоятелства, които са валидни за повечето граждани и/или търговци - криминогенната обстановка в страната, разходки в планината, боравене с имущество и парични средства на значителна стойност. Сочените от него отправени по време на дело обезпокоителни намеци от работодателя на жената, с която съжителствал, и лица, които обикаляли и оглеждали имота му, са формулирани общо и не са подкрепени с доказателства, включително за подадени от него жалби или сигнали за тези случаи до компетентните органи. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Д. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени от Д.. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд