Решение № 7029 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2010 г.

Решение № 7029 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Озан Йозджан, гражданин на Република Турция със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "Тодор Александров" № 9 против заповед № РД-09-218/15.04.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 84, ал. 4 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) му е отказано признаването на професионална квалификация "лекар". Доводите са за незаконосъобразност на административния акт с искане за отмяната му. Ответникът - министърът на здравеопазването оспорва жалбата с представени по делото писмени бележки. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният орган е сезиран със заявление вх. № УДО-К-17/04.02.2010 г. от Озан Йозджан за признаване на професионална квалификация "лекар". Към него са приложени необходимите по чл. 77, ал. 2 от ЗППК документи. Те установяват, че жалбоподателят получава висше фармацевтично образование в Медицинския факултет на Университет Акдениз в Анталия, Турция с продължителност на обучението 6 години. Със заповед № РД 09-666/4.12.2009 г. на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 от ЗППК вр. § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗППК министърът на здравеопазването определя комисия за признаване на професионална квалификация в т. ч. и за професията "лекар". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им. На проведено заседание на 05.03.2010 г. комисията взема решение, обективирано в протокол № 94 да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация "лекар" на Озан Йозджан, което е мотивирано с липсата на сключен международен договор между Република България и Република Турция за или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия, при договорените условия. С оспорената заповед министърът на здравеопазването отказва да признае професионална квалификация "лекар" на жалбоподателя. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 4 вр. чл. 8, ал. 2 от ЗППК и предложението на комисията, като фактическо основание за отказа е посочена липсата на сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия. С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, пето отделение направи следните правни изводи: Правната уредба на условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии се съдържа в Закона за признаване на професионални квалификации, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК). Професията "лекар" е регулирана професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗППК, включена е в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение № 925/2006 г. на Министерския съвет поради обществената и значимост и същественото и значение за живота и здравето на хората. Отказът на административният орган да признае професионална квалификация на Озан Йозджан е правнообоснован с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗППК. Действително между България и Турция няма сключен международен договор, който да съдържа клаузи за взаимно признаване на професионални квалификации по регулираните със ЗППК професии. При това положение след като Озан Йозджан е гражданин на трета държава и придобива професионалната си квалификация "лекар" в трета държава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗППК, и няма сключен договор между България и Турция в разглежданата област, то признаването на професионалната му квалификация за упражняване на регулирана професия на територията на Република България се извършва по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 9 от ЗППК). Процедурата по признаване на професионалните квалификации се съдържа в глава V на ЗППК - чл. 77 и следв. от закона., а предвид получаването от жалбоподателя на професионална квалификация в Турция, за него е приложима общата система за признаване на професионални квалификации, уредена в глава I на закона - чл. 24 и следв. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания и административното производство в ЗППК. Нормата на чл. 84, ал. 4 ЗППК, регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя а разпоредбата на чл. 80 от ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред административния орган мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. В конкретния случай министърът на здравеопазването се произнася с оспорената заповед в нарушение на установената в Глава пета на закона процедура по признаване на професионални квалификации, която изисква преценка на документите за съответствието им със закона, което не е сторено в разглеждания казус и при неспазване на изискването за форма на административния акт поради неизлагане на мотиви с оглед основанието за издаване на акта, доколкото изводът на министъра на здравеопазването не почива върху представените от Озан Йозджан доказателства и фактически данни, поради което не може да бъде направена и преценка за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Допуснатото нарушение на административнопроизводствената процедура и неспазването на съществени елементи на формата, обсъдени по-горе са достатъчно основание за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне след всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая за придобиване на професионална квалификация, даваща право на упражняване на регулирана професия на територията на Република България. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,