Решение № 147 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2013 г.

Решение № 147 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "КСК-07" ООД гр. Варна, подадена чрез адв. Липчев, против Решение № 310/13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 434/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което решение е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 0301002208/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 771/14.10.2010 г. на директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново, е отхвърлил жалбата на "КСК 07" ООД гр. Варна против РА № 0301002208/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 771/14.10.2010 г. на директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Милкиекс" ООД и "Милки груп" ООД за данъчни периоди м. м. 04,05,06,07 и 08.2009 г., на основание чл.. 70, ал. 5 вр. с ал. 6 и чл. 25 ЗДДС, вследствие което са му определени задължения за ДДС и съответните лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Касаторът счита, че не са обсъдени неговите възражения в подадената жалба, както и релевантни за спора обстоятелства, имащи отношения към доказване реалността на доставките по издадените фактури. Оплакването е неоснователно. По отношение на фактурите, издадени от "Милкиекс" ООД - на краве масло и сирене. По издадените, редовно осчетоводени фактури, не е установено предаване на стоките и оттам прехвърляне на право на собственост, както и транспортирането. Отчетено е от съда липсата на приемо-предавателни протоколи и индивидуализация на стоката. В касационната жалба се твърди, че предаването е станало по силата на издадените фактури, в които е отразено получаването на стоките. От така отразеното отбелязване във фактури не следва твърдяния и ползващ касатора извод. Във фактурите стоките като родово определение вещи не са индивидуализирани по своя вид, количество, качество и др. индивидуализиращи белези. Ето защо при липса на индивидуализация не може да се приеме, че правото на собственост е прехвърлено. В тази връзка не е налице данъчно събитие по смисъла на закона. От друга страна липсват и косвени доказателства за извършване на доставки. Не е доказано с надлежни доказателства съхраняването, меренето, натоварването и транспортирането на фактурираните стоки. Представените товарителници не съдържат съществени реквизити, поради което не са годни да удостоверят съдържащите се в тях данни. Твърденията на касатора за извършен транспорт със собствени средства не са доказани по друг начин. Обстоятелство, че на доставчика е издаден РА, в който по издадените фактури за доставки не е извършена корекция на данъчния кредит, не означава, че е установена реалност на доставките. Заплащане на ДДС от доставчика се дължи само въз основа на начисляването на данъка в издадените фактури като относно реалността на доставката при претенции за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, реалността следва да се установи при условията на пълно доказване. В този смисъл е и даденото тълкуване от СЕС по дела С-642/11 и С-643/11. По отношение на фактурите, издадени от "Милки груп" ООД - относно доставка на суровини. И по двете фактури не е доказано прехвърлянето на право на собственост чрез индивидуализация на фактурираните стоки и предаването им. При липса на прехвърляне на право на собственост не е налице данъчно събитие и правомерно начисляване на данъка. Представените стокови разписки не са годни доказателства, тъй като не са подписани, не удостоверяват на кого и къде е предадена стоката. Липсват доказателства за натоварване, мерене, съхраняване на фактурираните стоки. Обратно на твърденията в касационната жалба приетите доказателства във връзка с транспорта не установяват пълно извършването на същия. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,