Решение № 5302 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2018 г.

Решение № 5302 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.) и във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на О. Велинов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Руев, срещу решение № 162 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 87/2018 г. на Административен съд – гр. К., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-00-80 от 31.01.2018 г. на Кмета на О. К. за отказ да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация (ПУП - ПР) в обхват УПИ II – за културен дом, читалище и парк и УПИ III–86, кв. 23 по плана на с. Ж., община К. и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационните жалби жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказът за допускане на изменение на ПУП – ПР, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. О. К. на община К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. К. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й е спазено изискването за форма и реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е посочил, че заявлението за разрешаване на изработване на изменение на ПУП – ПР е подадено на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, която разпоредба предполага наличието на съгласие на всички заинтересовани страни. Приел е, че проектираното изменение предвижда прокарване на улица – тупик, преминаваща изцяло през УПИ II – за културен дом, читалище и парк на с. Ж. по страничната регулационна граница на УПИ III–86, собственост на жалбоподателя за осигуряването с улицата – тупик на достъп до УПИ IV – 85, също собственост на жалбоподателя. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява да е налице съгласие на собственика на УПИ II – за културен дом, читалище и парк, а именно не е налице съгласие на Общинския съвет на гр. К., който е собственик на този имот, който е публична общинска собственост за процедиране на исканото измение. Поради и това е приел материална законосъобразност на отказа, поради липса на един от елементите за разрешаване на проектиране на исканото изменение. Посочил е и че от доказателствата се установява, че жалбоподателят има достъп до своя имот от улица с о. т. 44 – о. т. 45, макар и недостатъчно по обем съгласно заключението на вещото лице по назначената СТЕ по делото, което пък прави искането за одобрение на изменението неоснователно по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ. Поради това е приел заповедта за материално законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Оспореното решение е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен (в конкретния случай не е). При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване не съответства на изискванията за устройство на територията. В случая е поискано да се допусне изменение на ПУП в обхват на два имота УПИ II – публична общинска собственост и УПИ III – 86 собственост на жалбоподателя, като обосновката е да се постигне по – добра транспортно обслужване на собствения му УПИ III–86 и достъп до намиращите се в дъното на имота стопански постройки, септична яма и допълващо застрояване. От доказателствата по делото се установява, че с одобрения и действащ за района ПУП от 1954 г., изменен през 1971 г. по отношение на имота на жалбоподателя УПИ III – 86 е предвиден транспортен достъп от улица с о. т. 44 и о. т. 45, а до другия му УПИ IV – 85 също е предвиден транспортен достъп от улица с о. т. 38 до о. т. 59. В тази връзка е правилен извода на съда, че проектираното изменение, което е поискано да бъде разрешено, не съответства на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, тъй като улици – тупик се отварят за осигуряване на транспортен достъп до урегулирани имоти, т. е. в случаите, когато такъв не е предвиден по действащ устройствен план. В настоящия случай такъв е осигурен до имотите на жалбоподателя, а факта, че същият твърди, че няма такъв от СТЕ се установява, че се дължи на извършени от него самия строителни дейности на ограда, подпорни стени и други строежи в имота, които обаче са неотносими към преценката за наличие на предпоставките за разрешаване за изменението на плана. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй съдът не се е произнесъл по наведено възражение за нищожност на одобрения през 1954 г. подробен устройствен план, включително в частта на проектираната с него улица за достъп до имота на жалбоподателя. Това е така, тъй като в административно съдебното производство е недопустим инцидентният съдебен контрол на актове различни от оспорвания и доколкото посочения подробен устройствен план е действащ, то правилно първоинстанционният съд го е съобразил. По изложените съображения е правилен извода на АС- гр. К. за законосъобразност на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд