Решение № 4513 от 27.4.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение27.04.2023 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 102 от 23.05.2022г. на Административен съд Сливен по адм. дело 45/2022г.

ОСЪЖДА д-р Г. Богданов в качеството й на Амбулатория за първична медицинска помощ, с [ЕИК] с адрес гр. Сливен, ул. Стефан Караджа, 2, да заплати в полза на НЗОК гр. София разноски в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Мотиви

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ж. Димова в качеството на пълномощник на д-р Г. Богданова АПМП с [ЕИК], гр. Сливен, бул. Стефан Караджа, 2, ДКЦ 2, каб. 48 с адрес за призоваване чрез адвокат Ж. Димова, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски, 3, ет. 1 против решение 102 от 23.05.2022г. на Административен съд Сливен по адм. дело 45/2022г. С него се отхвърлят искове на едноличния търговец срещу НЗОК София за заплащане на сумата от 1910 лева, главница по фактури от 15.07.2021г. за извършена медицинска дейност за м. юни 2021г., за извършена профилактична ваксинация срещу Covid-19 и за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена противоепидемична обстановка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. Поддържа доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Управителят на НЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на касатора в качеството му на страна и изпълнител на извънболнична медицинска помощ, съгласно договор между тях от 13.02-2020г. Поддържа, че съгласно договора и НРД за МД за 2020-2022г. НЗОК заплаща договорената и извършена медицинска дейност на изпълнителя след представяне на финансово счетоводни документи в електронен вид в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи. Поддържа, че по така подадени документи - процесните фактури от 15.07.2021г. след настъпил падеж не са заплатени от НЗОК/РЗОК. След поискана информация от РЗОК за причините, поради които не са заплатени сумите е получила отговор в писмо от 26.08.2021г. от РЗОК, че сумите са преведени към НАП Сливен съгласно запорни съобщения от 20.07.2021г. и 21.07.2021г. Поддържа, че неоснователно не се заплащат сумите за извършената медицинска дейност съгласно сключения договор, няма основание да се извършва плащане към трети лица, и че сумата не подлежи на запор поради естеството на плащането им като несеквестируеми. Съдът е разгледал по същество исковата молба, установил от доказателствата по делото извършената дейност и дължимото плащане за нея, но след съобразяване на запорните съобщения е приел, че не се дължи плащане на сумата към ищеца, тъй като РЗОК е задължена да я преведе по сметка на ТД на НАП Сливен. Тези отношения, относими към задължения към бюджета са извън основанието и исковата претенция, поради което отхвърлил исковата молба. Решението е правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е съобразил разпоредбите на ДОПК, които задължават РЗОК Сливен по предвидения и приложен ред да преведат сумите, дължими към ищеца в полза на ТД на НАП Сливен по образуваното изпълнително дело. Възраженията на ищеца, че сумите не могат да бъдат предмет на изпълнително производство са неоснователни, тъй като въпросите по повод на изпълнителното производство са предмет на друг спор извън настоящия по изпълнение на договора между страните. За РЗОК няма възможност да не изпълни разпоредбите на запорното съобщение и е обстоятелство, което е законово основание за отказа от превода на сумите в полза на ищеца. При обсъждане на всички възражения в исковата молба съдът е постановил решение след събирането на относимите доказателства и изведени обосновани изводи въз основа на тях с правилно приложение на материалния закон. При отсъствие на нарушения, съставляващи основания за отмяната му решението като правилно следва да бъде оставено в сила при споделяне от настоящата инстанция на мотивите на административния съд. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно Върховен административен съд, шесто отделение