Решение № 7575 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ (ПКПНС) срещу Решение №759 от 06.04.2026 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №537/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 08-00-502/16.10.2025 г. на ръководителя на ПО на ПКПНС, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 6310,04 лв., включени в Искане за окончателно плащане № 6/31.05.2024 г. на Община Рила по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № РА14-Р1-1.1-РД-13/07.07.2022 г., сключен между Министерството на културата и Община Рила и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател - ръководителят на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че в административния акт не е посочено годно правно основание за постановения отказ. Счита, че Системите за управление и контрол (СУК) по конкретната програма са част от правната рамка на конкретния финансов механизъм. Излага, че е недопустимо да бъдат правени компенсации, в случаите при които има недостиг по определен бюджетен ред, което изискване е регламентирано в СУК. Прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Касаторът се представлява от юрк. Кацарова. Ответникът по касационната жалба - Община Рила, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане съдът да остави в сила постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. М. Белчева, Софийска адвокатска колегия. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: На 07.07.2022 г. между Община Рила и ПО на ПКПНС е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) №РА14-Р1-1.1-РД-13 за изпълнение проект „Подобрени условия за достъп и представяне на културното наследство в община Рила” по горепосочената програма. На 31.05.2024 г. Община Рила е подала Искане за окончателно плащане №6 по АДБФП №РА14-Р1-1.1-РД-13. На 17.12.2024 г. е издаден Акт №08-00-1176, с който на основание т. 15.3.3 от Системите за управление и контрол (СУК) по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, Версия 6/март 2024 г., не са верифицирани средства в общ размер на 6 310,04 лв. Акт №08-00-1176 от 17.12.2024 г. е отменен с Решение № № 634/14.04.2025 г. по административно дело № 51/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, поради липсата на конкретни мотиви за постановяването му, и преписката е изпратена на ръководителя на ПО на ПКПНС за ново произнасяне с мотивиран акт по Искане за окончателно плащане № 6/31.05.2024 г. по ДБФП № РА14-Р1-1.1-РД-13/07.07.2022 г., в частта на заявеното искане за плащане на неверифицираните разходи в общ размер на 6310,04 лв. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 8248/ 29.07.2025 г. на Върховния административен съд по административно дело № 6279/2025 г. Ръководителят на ПО на ПКПНС е разгледал повторно преписката и на 16.10.2025 г. е издал Решение № 08-00-502, с което на основание т. 15.3.2, 15.3.3 и 18.4 от СУК по ПКПНС, версия 7/август 2025 г., т. 10.2 („Недопустими разходи (Изключени разходи)” от Насоки за кандидатстване по първа покана за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Резултат 1 „Подобрено управление на културното наследство”, Подрезултат 1.1 „Културно наследство, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места” (Насоките за кандидатстване) и т. 3.3, 5.5 и 7.3 от Приложение I „Общи условия към ДБФП № РА14-Р1-1.1-РД-13/07.07.2022 г. (Общите условия), не е верифицирал разходи на обща стойност 6310,04 лв., включени в Искане за окончателно плащане № 6/31.05.2024 г., като е приел, че се явяват прекомерни разходи по смисъла на т. 18.4 от СУК по ПКПНС и представляват превишение на бюджетни редове от одобрения бюджет, т.е. налице е преразход спрямо наличния бюджет по съответния ред, както следва: по ред I.1.2 „Възнаграждение за счетоводителя по проекта” – сумата от 448,23 лв. (ведомост 2 от 29.02.2024 г.), по ред II.3.1 „Разходи за експерти, назначени в музей „Алекси Рилец” – сумата от 709,68 лв. (ведомост 3 от 31.01.2024 г.), по ред II.6.2 „Услуги за провеждане на тръжни процедури за доставка на дълготрайни активи” – сумата от 224,80 лв. (фактура № 1000000175/15.01.2024 г.), по ред II.4.1 „Информационна табела” – сумата 1600 лв. (фактура № 1000000025/15.03.2024 г. – 340, и фактура № 1000000030/30.04.2024 г. – 1260 лв.), по ред II.4.3 „Изготвяне на рекламен видео клип” – сумата 340 лв. (фактура № 1000000030/30.04.2024 г.), по ред II.4.5 „Публикации в културни печатни, електронни и/или интернет медии” – сумата 1800 лв. (фактура № 1000000030/30.04.2024 г.), и по ред VI.12.1 „Непреки разходи (режийни за помещения на музея) – до 15% от допустимите разходи за персонал” – сумата от 527,33 лв. (друг документ 8 от 30.04.2024 г.). По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че надвишението по отделните компоненти е компенсирано чрез остатък по други компоненти, отчитани в съответния бюджетен ред, или в бюджетен раздел. Според вещото лице разходите са компенсирани в рамките на съответния бюджетен ред и няма надвишаване на отчетени разходи по бюджетни редове и по бюджетни раздели, ако разходите, обозначени с римска цифра, се приемат за бюджетен раздел и разходите, обозначени с цяла арабска цифра, се приемат за бюджетен ред. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че представените по делото СУК по ПКПНС, чиито разпоредби са посочени като правно основание за издаване на акта, по своята правна характеристика представляват вътрешнослужебен акт, издаден в изпълнение на задължението на Република България по чл. 4.1 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 (Регламента). Чрез СУК се гарантира постигането на целите по програмата, като точно се прилагат правилата на Регламента, и съответно не могат да бъдат основание за отказ от верификация. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. На следващо място съдът е изложил, че неправилно административният орган е приел, че в случая е налице превишение на бюджетни редове от одобрения бюджет, т.е. преразход спрямо наличния бюджет по съответния ред, като се е позовал на заключението на вещото лице. Въз основа на това първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил като е изпратил преписката на ръководителя на ПО на ПКПНС за ново произнасяне с мотивиран акт по Искане за окончателно плащане №6 от 31.05.2024 г., в частта на заявеното искане за плащане на неверифицираните разходи в общ размер на 6 310,04 лв. Решението е правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което в случая не дължи произнасяне. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на посочените в оспорения акт основания за постановяване на процесния отказ. Като правно основание на оспорения в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказана верификация на разходи в размер на 6310.04 лева, се сочат разпоредбите на т.15. 3.2, т.15. 3.3 ит.18.4 от СУК, т.10.2 от Насоките за кандидатстване, т.3.3, т.5.5 и т.7.3 от Приложение І „Общи условия към ДБФП. Безвъзмездната финансова помощ (БФП) по ПКПНС се предоставя чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) за програмен период 2014 г. - 2021 г. Безспорно е обстоятелството, че на 09.12.2016 г. е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Министерството на културата е Програмен оператор на Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" чрез определен от министъра ръководител. На 23.05.2018 г. е подписано Програмно споразумение между Комитета на Финансовия механизъм на ЕИП и Националното координационно звено на програмата, а на 01.08.2018 г. - Споразумение за изпълнение на Програмата между Националното координационно звено и Министерството на културата. На 23.09.2016 г. Комитетът на Финансовия механизъм е приел Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Съгласно чл. 1. 5, § 2 от Регламента държавата бенефициер осигурява свеждането до минимум на всякакви допълнителни разпоредби, приложими към изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 -2021. Производството по верификация на разходи по този механизъм е уредено в глава осма от Регламента, като в чл. 8 и сл. от него изрично са посочени допустимите разходи - преки и непреки, също и общите принципи за тяхната допустимост. Държавата бенефициер може да приема допълнителни разпоредби, които да не са в противоречие с правната рамка на Регламента. Съгласно чл.2 „Правна рамка“ от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 (Меморандума за разбирателство) настоящият Меморандум за разбирателство се тълкува във връзка със следните документи, които заедно с Меморандума за разбирателство, съставляват правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021: (а) Протокол 38c към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2014-2021; (b) Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 (наричан по-долу "Регламента"), одобрен от държавите донори в съответствие с чл. 10.5 от Протокол 38c; (c) програмните споразумения, които ще се сключват за всяка програма, и (d) насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента. Доводът на касаторът, че СУК са част от правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП е неоснователен, тъй като СУК не са част от цитираните в Меморандума за разбирателство документи, които са посочени като правна рамка от една страна, а от друга – както правилно е приел и първоинстанционния съд, последните имат характер на вътрешни правила и насоки относно прилагането на Регламента. Следователно правилно е прието от съда, че сочените от СУК разпоредби не могат да се приемат за годно правно основание. По същите съображения не могат да бъдат приети за годно правно основание и цитираните разпоредби от Насоките за кандидатстване, както и от Приложение І „Общи условия към ДБФП. Както бе посочено по-горе правната регламентация на допустимите и недопустими разходи се съдържа в Регламента. Именно в Глава 8 в чл.8.7. “Изключени разходи“ от Регламента е посочено кои разходи не се считат за допустими, като в § 2 б. “з“ е отбелязано, че прекомерните или необмислени разходи също се приемат за недопустими. От изложеното до тук следва, че изводът, до който е стигнал и първоинстанционния съд за липса на посочено годно правно основание в акта е правилен. Непосочването на валидно правно основание в акта засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Административният орган не се е позовал на правна норма, включена в правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП, като основание за отказ от верификация, а това не може да бъде преодоляно от съда нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта правно основание. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Поради това оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. На следващо място необоснован е доводът на касатора, че е недопустима компенсация при недостиг на един бюджетен ред (компонент) с излишък по друг, доколкото нито в акта, нито в касационната жалба се сочи конкретна правна норма, част от правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП, която да предвижда подобна забрана или от която да следва подобен извод. Въз основа на изложеното съдът намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане съдът следва да осъди Министерството на културата – юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на Община Рила направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в общ размер на 500 евро, доказани с приложен договор за правна защита и съдействие от 18.05.2026 г. и платежно нареждане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд