Решение № 5677 от 31.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет/ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрк. Петкова, срещу решение 7844/19.12.2022 г., постановено по адм. дело 9790/2022 г. по описа на Административен съд-София град. В жалбата са развити доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени подробни съображения касаторът моли на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът С. Киран, гражданка на Пакистан, чрез адв. Стоянов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - и за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Киран, гражданка на Пакистан, против решение 13580 от 09.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че за да е правилно решението за отказ да се предостави бежански и хуманитарен статут, то следва да е надлежно обосновано с актуалното положение в страната по произход на молителя. Приел е, че за да постанови оспорения отказ административния орган неправилно е приел, че представената от чужденката бежанска история е неправдоподобна и противоречива, респективно че последният не е направила релевантни твърдения за основателно опасение от преследване по някоя от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Административният орган не е изследвал представените документи, в които се съдържали данни за произволни задържания, отвличания, изтезания, репресивни действия по политически причини на синдски политически лидери, както и не е обсъдждал бежанската история на съпруга на жалбоподателката и потенциалната опасност от преследване поради свързаността им със С. Ша - баща на съпруга на жалбоподателката. С оглед на изложените съображения, съдът е направил извод, че отказът на административния орган да предостави бежански и хуманитарен статут на жалбоподателката следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение води и до неправилно приложение на материалния закон. Затова е счел, че се налага отмяна на решението на заместник -председателя на ДАБ при МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила. Така постановеното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на С. Киран, гражданка на Пакистан, срещу отказа на зам. - председателя на ДАБ при МС за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата касационна инстанция. В обжалваното решение, съдът е приел, че актът е постановен въз основата на пълно игнориране личните причини на чужденката да напусне държава по произход Пакистан, като решаващо значение имали твърденията й за заплахи към бащата на нейния съпруг. Този извод се явява необоснован и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства. За да бъде предоставен такъв статут, не е достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало, а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. В конкретния случай не са налице доказателства, че спрямо нея е имало преследване или съществува риск от преследването й в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. В тази част изводите на съда са формирани при несъответствие с установените по делото факти. От данните по приложената административна преписка и по-конкретно в проведеното интервю, чужденката е напуснала легално държавата си на произход, а след това и на Дубай, лицето посочва, че причините, поради които е напуснал държавата си по произход, са политическите възгледи на бащата на нейния съпруг- С. Ша които проблеми започнали след сключването на брака. Наложило се съпругът ѝ да си смени самоличността. В същото време чужденката е заявила в интервюто, че не е била арестувана или осъждана в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група, и заради изповядваната от нея религия. Според твърденията на чужденката, напуснала държавата си по произход легално с паспорт и виза със самолет заедно със съпруга си С. Ша през 2018 г. и е заминала за Дубай, където пребивавали около година, а през 2019 г., семейно напуснали Дубай и заминали за България отново легално с паспорт и виза със самолет. В този смисъл настоящата инстанция намира за правилен извода, който е направил административният орган, че заплахата срещу неопределен кръг от хора не ангажирала търсената закрила по ЗУБ, а е напуснала страната си доброволно и по икономически, лични, социални и битови причини.. Ето защо правилно административният орган е приел, че оспорващия не сочи факти, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обсъждането дали са нарушени конкретни права в държавата по произход или в трета държава се прави във връзка с преценка основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, което е направено от административния орган. С оглед констатациите, че чужденката не е преследвана персонално, а страхът й от конкретни посегателства е необоснован, неправилен е изводът на АССГ, че предвид твърденията й за проблеми с пакистанските официални следва от административния орган да се обсъдят последствията, които биха били налице в случай на нейното връщане там. Това е така, тъй като опасност в по-общ план може да се свързва само с наличието въоръжен конфликт, какъвто въпреки напрегнатата ситуация в страната не е налице в Пакистан. Също така, от доказателствата по делото е видно, че от продължителния период от време, в който е живял в Дубай, преди това в Пакистан, чужденката не е била преследвана, заради политическите възгледи на нейния свекър. Първоинстанционният съд не е изследвал внимателно съществените противоречия в бежанската история с оглед на подробния анализ на проведените интервюта в оспореното решение на административния орган. Ако първоинстанционния съд бе изследвал внимателно фактическата обстановка, в това число и интервюто дадено пред административния орган, би установил, че съществените противоречия и несъответствия, и степента на правдоподобност не позволяват кредитирането на обясненията на жалбоподателката, както относно причините за напускането на Дубай, Пакистан, така и за това, че не се доказва извършено преследване с оглед проблеми с пакистанксите власти или други признаци по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както за опасност от противоправни посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Правилно, при тълкуването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, административният орган е извел извод, че по отношение на чужденката не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Съгласно т. 39 на решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 г. на СЕС Люксембург, колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. В този смисъл, С. Киран не е уапяла да докаже, че е лично засегната или е налице обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не е установено спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. На основание изложеното до тук, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение 13580/09.09.2022 г. на зам. - председателя на ДАБ пи МС, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на С. Киран, гражданка на Пакистан, е обосновано и законосъобразно и поради това, решението на АССГ като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от С. Киран, гражданка на Пакистан жалба против отказа на зам. - председателя на ДАБ при МС да й предостави бежански и хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,