Решение № 12444 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2009 г.

Решение № 12444 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на ЕТ "ИНСТАНТ - Огнян Кирилов" със седалище Варна, представляван от Огнян Живков Кирилов, срещу Решение № 1231/02.10.08 г., постановено по адм. д. № 1829/07 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноски. Ответниците Тодор Юдов, Димитър Юдов, Добринка Юдова, Симеон Юдов и Павел Юдов, ТПК "Бриз" и РДНСК - Варна, не са взели становище Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на ЕТ "ИНСТАНТ - Огнян Кирилов" срещу Заповед № ДК-02-ВН-13/27.08.07 г. на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Павилион-работилница за производство на локум", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-307, кв. 13, ТПК "Бриз", Западна промишлена зона, с извършител - търговеца в качеството му на наемател на терена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. В мотивите на решението съдът е обсъдил данните по делото и приложената административна преписка, въз основа на които е възприел обосновани и законосъобразни изводи относно характеристиката на обекта като строеж и липсата на строителни книжа. Взел предвид е влезлият в сила отказ за узаконяване, издаден по заявление на търговеца-собственик, наемател на част от терена, изложил е обосновани доводи във връзка с възражението досежно спора за собственост по отношение УПИ, в който е извършен строежа. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Преди всичко следва да се посочи, че оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила е формално, без конкретна мотивировка, предвид което и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК не следва да бъде обсъждано. Евентуални спорове за собственост върху терена нямат отношение към правилността на преценката дали строежът е законен или не. Безспорно по делото е, че касаторът е наемател по силата на договор за наем с ТПК "Бриз", че в това качество, без отстъпено право на строеж и без одобрени строителни книжа е изградил павилиона, както и че по негово заявление е постановен влязъл в сила отказ за узаконяване № 01/18.02.03 г. (л. 13-21), в производството по оспорване на който със сила на пресъдено нещо съдът се е произнесъл относно характеристиката на павилиона като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършителят на строежа и липсата на строителни книжа. При упражняване правомощията си по чл. 222, ал. 1 и 2 ЗУТ органите на ДНСК , респ. РДНСК, действат служебно, предвид което доводът за превратно упражняване на власт като възприет, без опора в закона, е неоснователен. Предложеното в касационната жалба тълкуване на разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ в смисъл, че тази разпоредба е приложима единствено по отношение на незавършени, в процес на изграждане на строежи, е без опора и в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ и § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, извършителят на незаконния строеж е адресат за заповедта по чл. 225 ЗУТ и задължен за разходите по принудителното му премахване. Следва да се прави разлика между "извършител" на строежа, който може да бъде и лице извън лицата - участници в процеса на строителството и "възложител" по чл. 161, ал. 1 ЗУТ. С оглед изложеното, по отношение на оспореното с касационната жалба решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение