Решение № 101 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2013 г.

Решение № 101 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 3.07.2012 г. по гр. д. № 2275/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което молителят е осъден да заплати на В. К. Т. сумата 1440 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 20.12.2010 г. до 20.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата 95 лв., обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 225 КТ за периода 8.08.2011 г. до 28.03.2012 г. и 450 лв. - разноски по делото. Твърдението на молителя е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото му на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на Старозагорския районен съд за ново разглеждане. Ответницата В. К. Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на постановеното решение. Поддържа, че процедурата по призоваване на молителя- ответник в първоинстанционното производство е спазена. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно основателността на твърденията им, Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Производството по гр. д. № 2275/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по предявените от В. К. Т. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Посоченият в исковата молба адрес за призоваване на дружеството е: [населено място], [улица], ет. III, ап. 12, който е вписан като седалище и адрес на управление на дружеството, видно от приложената по делото справка по фирменото досие. Видно от приложеното съобщение, същото е изпратено на ответника по иска /молител/ на посочения в исковата молба адрес, който е и вписания в регистъра адрес на кореспонденция. Върху същото е отбелязано, че на адреса няма офис на дружеството, нито негов представител и на вратата на сградата е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 3.04.2012 г. ответникът може да се яви в канцеларията на Районен съд [населено място], за да получи съобщението с книжата, като след изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. Същото е отбелязването и върху съобщението изпратено на посочения във фирменото досие адрес за регистрация по ЗДДС, който е в същия блок, на същия етаж, като номера на апартамента е 18, а уведомлението е залепено на вратата на апартамента. На този адрес са изпратени останалите съобщения и призовки, върнати в цялост, с отбелязване, че на адреса няма офис на фирмата и неин представител. При тези данни съдът е преценил, че процедурата по призоваване на ответника е изпълнена. Този извод е правилен - на осн. чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва. Уведомление по седалището на дружеството е залепено на входната врата на сградата, поставено е такова и на вратата на ап. № 18, т. е. на двата посочени във фирменото досие и известни на съда адреса на молителя. Не е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което връчването е редовно. Предвид изложеното не се установява фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III го.