Решение № 14886 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2010 г.

Решение № 14886 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 327/08.03.2010 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 1008 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен РА № 160900009/16.03.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 319/16.05.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в частта му, с която на Костадин Иванов Царски, в качеството му на ЕТ "Роял - К - Костадин Царски" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември", № 33А, е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 5 704,75 лв. за отчетни периоди м. 05, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10. 2003 г., м. 01., м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 12. 2004 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10.2005 г. и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 2 526,84 лева. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 550 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че касовия апарат е регистриран на адрес в гр. Пловдив, където се намира обекта на дейността. Параметрите на апарата обаче не отговарят на тези от касовите бонове във фактурите. Не е доказано начисляването на данъка, който е косвен, многофазен и некумулативен. Ив. Русинов не бил открит, поради което искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Поради неизрядността на доставчика законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 и в размера по ал. 5 ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Роял - К - Костадин Царски" я е оспорил с доводи, изложени в подробен писмен отговор на управителя и поддържани в съдебно заседание от пълномощника на страната - адв. Мянева. В писмените бележки прави и възражение за недопустимост на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и съобразно служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. На л. 943 от делото е приложена заповед № ЗЦУ/836/24.11.08 г. с която зам.-директорът Г. Арнаудов е упълномощен да замества Г. Търновалийски. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Приходните органи са констатирали, че нито един от собствениците на "Дакар 95" ЕООД не са представили изисканите документи, удостоверяващи начисляването на данъка по доставките, както и счетоводната отчетност, позволяваща определяне на предходните доставки. Непредставяне на изисканите документи е субсумирано с нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Относно представените с възражението срещу РД документи и обяснения органът е посочил, че те е трябвало да бъдат представени пред ревизията, както и че счетоводните справки са недостатъчни. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че и в предходната ревизия не е надлежно връчено искане на прекия доставчик "Дакор - 95" ЕООД. В хода на настоящата ревизия едноличният собственик и управител Хр. Манчев е представил всички изискани документи, без да са извършени проверки на посочените от лицето предходни доставчици. Доколкото е установено осъществяването на покупко - продажби на процесните стоки, то е и доказано наличието на облагаеми доставки. За извършените плащания са издадени валидни касови бонове. Представен е протокол за демонтаж на фискална памет, съобразно който новия номер е идентичен с този, отразен във всеки един от фискалните бонове. Съдът се е позовал и на практика на ЕСПЧ. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: Видно е от приложения по преписката наемен договор, че подписът на наемателя е скрепен с печата на доставчика "Дакар - 95" ЕООД. Освен това обектът е бил ползван във връзка с търговската дейност, осъществявана от Манчев в качеството му на регистрирано юридическо лице. Относно индивидуализацията на обекта на договора за отдаване под наем следва да бъдат взети предвид данните от протокола за демонтаж на фискална памет и ПНП. Другият наемен договор с дата 05.08.04 г. е за обект, находящ се на ул. "Младежка" № 37. По отношение на процесните доставки е доказано разплащането. Безспорно е доказано и че за ревизираните периоди прекият доставчик се е разчел с бюджета (видно от приложеното удостоверение). Установено е също така, че закупените от "Дакор - 95" ЕООД стоки са предмет на реализирани с ЕТ "роял - К - Костадин Царски" доставки. В РД също е отразено, че процесните стоки са били обект на последваща продажба на дребно. По всички фактури няма корекция на декларираните данни. Извлеченията показват редовно воденото счетоводство. Решението на АС - Пловдив е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на едноличния търговец трябва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 250 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение