Решение № 10305 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2016 г.

Решение № 10305 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2016 г., V о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Н. срещу решение № 23 от 30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 49 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Р.. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, тъй като в случая не е налице разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), а издадената заповед не съответства на целта на закона. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Р., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АС - Р. е отхвърлил жалбата на С. Н. срещу заповед № РД-13-61 от 08.04.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р., с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е изложил, че със заповед № РД - 13-39 от 18.12.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р. С. Ц. Н. е бил назначен на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл на длъжността "младши експерт", с ранг V младши в Главна дирекция "Аграрно развитие" към Областна дирекция "Земеделие" - Р. за неопределено време, считано от датата на връчване на заповедта, с изпитателен срок от 1 /една/ година. С експертно решение № 3020 от 23.09.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания - Р. на Н. е призната 100% ТНР - пожизнено, поради общо заболяване "Вълча уста и заешка устна. Състояние след операция". Със заповед № РД-13-98 от 07.11.2014 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Р. е прекратил служебното правоотношение на Н. на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта, като заповедта е връчена на същата дата. С Решение № 3268 от 22.03.2016 г. по адм. дело № 2503/2015 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил решение № 47 от 14.01.2015 г. постановено по адм. дело № 266 по описа за 2014 г. на Административен съд - Р. и е отменил заповед № РД-13-98 от 07.11.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р., с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Ц. Н.. Със заявление вх. № РД-06-837 от 04.04.2016 г. Н. е поискал да бъде възстановен на заеманата длъжност. Със заповед № РД-13-60 от 05.04.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Р. същият е възстановен на заеманата от него длъжност преди прекратяването на служебното му правоотношение на длъжността "младши експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" към Областна дирекция "Земеделие" - Р.. На 08.04.2016 г. е постановена заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на Н. е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - в едногодишен срок от назначението. Като фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че в изпитателния срок служителят не е показал необходимите качества за изпълнение на длъжността. Среща проблеми с комуникацията с клиенти и колеги, което му пречи да изпълнява основните си задължения по длъжностна характеристика за събиране и систематизиране на статистическа информация качествено и в пълен обем. Изразява се неясно в писмена и устна форма. Не познава законодателството в областта, в която работи. Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за нейната законосъобразност. Посочил е, че са били налице предпоставките за прекратено служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № РД - 13-39 от 18.12.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано от 02.01.2014 г. Общата продължителност на служебното му правоотношение е 10 месеца и 9 дни. С оглед на това, изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното назначаване не е изтекъл и работодателят е в правото си да прекрати едностранно и без предизвестие служебното му правоотношение. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, с оглед обстоятелството, че липсват доказателства за причините, които са посочени в заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, тъй като в заповедта са изложени фактически основания свързани с начина на неизпълнение на службата от страна на служителя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. Разноски от ответника по касационната жалба не са претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,