Решение № 2004 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2014 г.

Решение № 2004 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Савка Василева Чанталиева, Галина Тодорова Чанталиева-Георгиева и Веселина Тодорова Чанталиева, всички от гр. Бургас против решение № 1662/16.10.2014 г. по адм. дело № 152/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РД-16-1215 от 30.12.2013 г. на кмета на община Поморие, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на жилищна сграда" в УПИ ХIV-563, кв. 57 по плана на гр. Поморие. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кмет на община Поморие не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение по назначената СТЕ, съдът е установил правилно фактите от значение за случай. Касае се за извършен трети жилищен етаж на сграда, който не е предвиден по одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Незаконният строеж е описан точно и пълно в разпоредителната част на оспорената заповед, като няма неяснота относно волята на административния орган. Посочването на УПИ, в което е разположен строежа, позволява да се индивидуализира сградата, както и извършеното в отклонение от одобрените строителни книжа. Неправилно цитираното правно основание за квалифициране на строежа като незаконен по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вместо по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не представлява съществен порок във формата на заповедта. Завършването на незаконния строеж през м. май 2003 г. (което е след одобряване на инвестиционните проекти на 7.06.2002 г.) се установява категорично от заключението на вещото лице и потвърждава констатациите на акта. С оглед този период на извършване, процесната надстройка не би могла да квалифицирана като търпим строеж по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., както правилно приема и решаващият съд. Без значение към законосъобразността на оспорената заповед е и висящата процедура по заявление за узаконяването й по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ, доколкото същата е развита след издаване на заповедта и би имала значение в производството по изпълнението й - евентуално издаден акт за узаконяване би се явил фактическа и правна невъзможност за изпълнението по смисъла на чл. 282, т. 7 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,