Решение № 14572 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2012 г.

Решение № 14572 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 1002 от 03.05.2012 г. по адм. дело № 1135/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по въпроса счита ли се трудът на дружинните ръководители полаган при пълен работен ден в училищата за изпълняващ пълната норма на задължителна преподавателска работа по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

С решение № 147 от 13.04.2011 г. касационният жалбоподател е приел, че работата на дружинния ръководител не е учителска, поради което, дори когато работи на пълен работен ден, дружинният ръководител не изпълнява пълната норма задължителна преподавателска работа.

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е приел, че когато дружинните ръководители са полагали труд като такива при пълно работно време, се счита, че са изпълнявали пълната норма задължителна преподавателска работа.

Приетото от Пловдивския административен съд е в унисон с трайно установената съдебна практика. Върховният административен съд многократно е изразявал становището, че дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация "Септемврийче" е изпълнявана от лица с педагогическо образование, защото е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в учебните заведения, поради което трудът на дружинните ръководители, положен при пълното законоустановено работно време, следва да бъде зачетен като учителски стаж по смисъла на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (виж реш. № 159 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 9853 от 2009 г., реш. № 1458 от 04.02.2010 г. по адм. д. № 13364 от 2009 г. и цитираните в тях множество решения на ВАС - VI отд.; в същия смисъл е и по-новото по време реш. № 8940 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 1512 от 2012 г., също на ВАС - VI отд.).

С касационната жалба са инвокирани доводите:

1. "Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че г-жа Кокошарова е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. По делото не се спори, че г-жа Кокошарова притежава необходимото образование, професионална квалификация и правоспособност за заемане на длъжността "учител". Спори се за наличието на пълната норма задължителна преподавателска работа. От представените по делото доказателства безспорно се установи, че от г-жа Кокошарова е положен труд като "дружинен ръководител", но същата не е изпълнявала пълната норма на задължителна преподавателска работа. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че след като г-жа Кокошарова е работила като "дружинен ръководител" при пълно законоустановено работно време от 8 часа, е изпълнена пълна норма на задължителна преподавателска работа. Липсват данни лицето въобще да е извършвало преподавателска работа и в още по-голяма степен, че е изпълнило пълния норматив на преподавателска работа, предвидена за съответната длъжност. Възприемането на извода на първоинстанционния съд би означавало, че всички лица, притежаващи съответното образование и работещи на пълно работно време, чиито работодател е учебно заведение, могат да претендират пенсиониране по условията на § 5 ПЗР на КСО."

2. "Съдът е формирал извод, че г-жа Кокошарова е работила в учебни заведения по смисъла на ЗНП и че обстоятелството - назначаването й на работа от ОК на ДКМС и от Общинско обединение на БДМ, които са изплащали трудовото й възнаграждение - е ирелевантно за класифицирането на спорния трудов стаж като учителски. Този извод е неправилен. Структурите на ОК на ДКМС - гр. Пловдив, на ОК на ДКМС - гр. Смолян и на Общинско обединение на БДМ - гр. Пловдив не представляват учебни и възпитателни заведения по смисъла на Закона за народната просвета. По определение от чл. 2 ЗНП, в системата на народната просвета се включват детски градини, училища и обслужващи звена. Следователно, при спазване на изискванията на закона, за да се зачете стажът на г-жа Кокошарова през процесните периоди за учителски, работодатели е следвало да бъдат съответните училища" (а не ОК на ДКМС).

Тези доводи са неоснователни.

През периода 09.11.1954 г. - 18.10.1991 г. обществените отношения в сферата на народната просвета са регулирани с Указ № 330 за народната просвета (обн., Изв., бр. 90 от 09.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отменен с § 10, т. 3 ПЗР на Закона за народната просвета от 1991 г., обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.). Според чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от този указ за подготовка на учители и дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се откриват педагогически учебни заведения - педагогически училища и учителски институти, като на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители се дават права на дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче". Затова в Списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, под № 11 е включена длъжността "дружинен ръководител".

Според чл. 24, б. "а" от Указ № 330 за народната просвета до утвърждаване на нови норми за преподавателската и извънкласната работа и нормативи за откриване на училища, класове и паралелки, относно задължителния брой преподавателски часове остават в сила членове 47, 52, 73, 117 и 118 от частично отменения с този указ Закон за народната просвета от 1948 г., а те визират учебни предмети като математика, стенография, езици, технически предмети и т. н. Да се възприеме предложеното от касационния жалбоподател тълкуване на чл. 19, ал. 2 НПОС на практика би означавало обезсмисляне на включването на дружинните ръководители в списъка на длъжностите по тази разпоредба, защото на тях са били възложени трудови функции по възпитанието на децата в началните и прогимназиалните училища и паралелки, а не преподавателски функции по определен учебен предмет. Затова в своята константна практика Върховният административен съд неизменно изразява становище, че:

а) при отработено пълно законоустановено работно време, положеният стаж като дружинен ръководител следва да бъде зачетен за учителски (така цитираните по-горе в тези мотиви решения на ВАС - VI отд.; виж напр. реш. № 159 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 9853 от 2009 г.) и

б) обстоятелството, че дружинният ръководител е бил назначен на работа от съответния ОК на ДКМС, който е изплащал и трудовото възнаграждение, е ирелевантно за квалифицирането на трудовия стаж на дружинния ръководител като учителски (така реш. № 6159 от 12.05.2010 г. по адм. д. № 16546 от 2009 г. на ВАС - VI отд. и цитираните в него решения, също на ВАС - VI отд.).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят отклоняване от това становище, поради което оспореното с касационната жалба решение на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,