Решение № 14255 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2010 г.

Решение № 14255 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Наско Стоянов Климов от гр. Завет, обл. Разград против заповед № К- 2291 от 26.02.2010 г., на министъра на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 7 и чл. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - използване на служебно положение за облага на трети лица, осъществяване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, през периода от м. януари - м. декември 2009 г., на осн. чл. 227, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност началник на Участък - Завет към РУ на МВр гр. Кубрат. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила - не е запознат със заповедта на органа по чл. 230 от ЗМВР, с изготвената обобщена справка, не е спазен срока за даване на допълнителни обяснения. Оспорва се и по същество извършването на вмененото нарушение на служебната дисциплина, не е налице извършване на търговска дейност, поради което не е задължително подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Желае отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради липса на данни по делото за датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя Климов, изразяващо се в получаване на финансова помощ за 2008 г. от 3247.20 лв., в качеството на регистриран земеделски производител по програма "САПАРД" чрез Държавния фонд "Земеделие", одобряване на два проекта по същата програма за общо 136 000 лв,, което предполага извършване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР за това, е започнало със заповед № К-51 от 05.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 от ЗМВР. Заповедта е връчена лично на служителя на 13.01.2010 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, прието е писмено обяснение от 15.01.2010 г. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с изх. № ВС-13/28.01.2010 г. Изготвена е покана за запознаване със същата, изготвен е и протокол за отказ за даване на възражения по обобщената справка. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена на 26.02.2010 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се свеждат до тези, отразени в заповедта по чл. 230 от ЗМВР - осъществяване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, през периода от м. януари - м. декември 2009 г. и са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, доколкото се считат за нарушение на чл. 7 и чл. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Видно от представените с преписката доказателства, обобщената справка е връчена за запознаване на жалбоподателя на 27.01.2010 г. и в същия ден той е поканен да даде възражение по нея, а протокол за отказ от даване на възражение по обобщената справка е съставен на 28.01.2010 г. Спазен е срокът по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, поради което възражението за нарушение на тази норма следва да се приеме за неоснователно. В съдебно заседание жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че се е е регистрирал като земеделски производител. Твърди, че преди регистрацията си през 2002 г. е направил запитване до юрисконсулта на РДВР за наличие на несъвместимост по чл. 177 от ЗМВР. Заявява, че е извършил регистрацията след даден отрицателен отговор относно наличие на основания за несъвместимост. Не оспорва установените в обобщената справка фактически обстоятелства относно кандидатстване по два проекта на програма "САПАРД" на Европейския съюз и получаване на суми по тях в общ размер от около 136 000 лв. Не се оспорва и обстоятелството, че за получените суми не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Оплакването срещу обжалваната заповед касае задължението за подаване на декларация за несъвместимост . Основното възражение, че не дължи подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от закона поради това, че дейността му като земеделски производител, развивана като физическо лице, не е търговска дейност по чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, настоящата инстанция намира за неоснователно. Съгласно легалното определение, дадено в § 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, земеделски производители са физически или юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба. От цитираното определение, става ясно, че целта на регистрацията по специалния закон - ЗПЗП, е подпомагане от страна на държавата и европейските институции на производството на земеделска продукция, с цел нейната продажба. Оттук следва да се направи извод, че произвеждайки с цел продажба, земеделските производители извършват търговска дейност, въпреки, че не са търговци по см. на чл 2, т. 1 от Търговския закон. Деклариране на обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител, предвид възможността във всеки един момент като такъв да извършва продажба на произведена от него продукция, е задължително по силата на чл. 177, ал. 7, вр. чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Бездействието по отношение на осъществяване на дължимо по силата на закона действие, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № К-2291 от 26.02.2010 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 от ППЗМВР. и в срока по чл. 225 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 от ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта на министъра на вътрешните работи от 26.02.2010 г. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение. Неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 за обстоятелство по т. 3 от същия текст съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган. Извършената допълнителна квалификация на действията като нарушение по чл. 227, т. 7 ЗМВР- превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица, и по чл. 227, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. - 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в хипотезата на чл. т. 7 и т. 33 от същия, не е извършена прецизно. Хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 7 - получаване на лична облага или предоставяне на облага в полза на трето лице, двете при условие на превишаване на власт, визира такава облага, която по принцип не се следва. При извършване на търговска продажба по чл. 1, т. 2 от Търговския закон получаването на насрещна престация за нея, по принцип не може да се квалифицира като облага. От установените в хода на дисциплинарното разследване фактически обстоятелства, не се установява извършване на действия, които да могат да бъдат квалифицирани по този текст. Същото следва да се отбележи и за приложението на чл. 227, т. 10, от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР т. 7 и т. 33. Последната разпоредба се намира в раздел III - поведение, недопускащо прояви на корупция, не може да бъде подведена под установеното в хода на разследването неправомерно бездействие по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Въпреки изложеното обаче, наличието и установеното по безспорен начин нарушение на нормата на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 227,, ал. 1, т. 3, което наказващият орган е извършил в съответствие с материалния закон. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав