Решение № 12277 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Х. Серчов, подадена чрез адвокат П. Стефанов, против Решение 37/14.04.2021 г., постановено по административно дело 298/2020 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-02-11-1365/25.11.2020 г. на Заместник кмета по Устройство на територията и развитие на инфраструктурата в Община Видин. Основните доводи, развити в касационната жалба са свързани с оспорване съдържанието на констативния протокол, както и с допуснати съществени нарушения относно неучастие на заинтересовано лице в процеса. Ответната страна Заместник кмета по Устройство на територията и развитие на инфраструктурата в Община Видин чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, в който изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Методиев, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Видин е заповед, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено на В. Методиев да премахне сграда в частта, изградена в поземлен имот с идентификатор 10971.505.184, а на Х. и Серчов и Б. Донкова да премахнат частта от покрива на сграда с идентификатор 10971.505.184.3, оформена като навес над проход. Поради естественото им износване и преминал пожар строежите са квалифицирани като опасни за живота и здравето на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за възникване на пожар, вредни в санитарно-хигиенно отношение, както и с непоправимо увредени основни носещи елементи на конструкцията, поради което е невъзможно да се поправят или заздравят. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил пълен анализ на събраните доказателства и е проверил всички условия за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Установено е, че спрямо жалбоподателя е било спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ и същия е присъствал на проведения оглед и обследване състоянието на строежа от назначената за целта комисия. Изложените в касационната жалба твърдения за неуведомяване на Б. Донкова за образуваното административно производство, както и неучастието й в съдебното такова, са неотносими към правния спор, тъй като оспорващият не може да защитава чужди права. Това лице е разполагало със самостоятелно право на жалба срещу процесната заповед в качеството й на адресат на същата. Налице е съответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, се предвижда възможност да се постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки : 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. От събраните в административното производство доказателства, в това число и експертно заключение, е установено, че процесните строежи отговорят и на двете посочени в закона условия, поради което единствената законова възможност е да бъдат премахнати. Правилен е изводът на съда за това, че съставения по установените в закона форма и ред констативен протокол, има силата на официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти, които не са били оборени от страна на жалбоподателя. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,