Решение № 6040 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2017 г.

Решение № 6040 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 3443 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1368 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г., 25 състав. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 11388 от 06.12.2016 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател и административната преписка е изпратена от първоинстанционния съд на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молби с рег. № УП - 18228 от 18.04.2016 г. и от 27.01.2017 г., с които Л. С., гражданка на Р. Г. е поискала от властите в Р. Б. да й бъде предоставена международна закрила съобразно мотивите на решението. В жалбата се поддържат оплаквания, че решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба, като освен това се твърди неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения се изразява становище, че съдът неправилно приел жалбата за допустима, както и това, че административният акт не е връчен редовно. Съдът игнорирал представените по делото доказателства за спазване от страна на административния орган на изискванията на закона във връзка с връчване на решението на председателя на ДАБ. Неправилна, според касационния жалбоподател е и преценката на първоинстанционния съд, че административният орган не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая в съвкупност, с което допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място се възразява и срещу извода на съда, че бежанската история на Л. С. съдържа достатъчно конкретни факти и твърдения, които могат да породят основателен страх от преследване в страната й на произход. Излагат се подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. Представя актуална справка относно обстановката в Гамбия. Ответната страна - Л. С. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от адвокат, който от нейно име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неправилност на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. При подробно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу спорното административно решение е допустима, а по същество - основателна. Направил е извод, че актът е издаден в предписаната от закона форма, но при издаването му били нарушени основни принципи в административното производство, изрично регламентирани в чл. 7 АПК и чл. 9 АПК - принципите на истинност и на служебно начало. Въз основа на изложената от Л. С. бежанска история, съдът направил извод, че в нея се съдържат конкретни факти и твърдения, които могат да породят у лицето основателен страх, че при завръщане в страната на произход може да бъде застрашена нейната свобода и да бъде изложена на унизително отнасяне или наказание по причини, които по своето естество са политически, свързани с дейността на правителството и президента на Р. Г.. Приел, че в спорното административно решение само формално било посочено, че от материалите по преписката не се установява спрямо Л. С. да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, без да е налице задълбочен анализ на фактите от личната история на лицето във връзка с реалната ситуация в страната и многогодишното управление на президента Я. Д.. Съдът приел, че в конкретния случай търсещата закрила е изложила своята история безпротиворечиво и от твърденията й може да се допусне, че тя изпитва основателен страх от преследване от официалните власти в страната си на произход. Административният орган бил длъжен да съдейства на Л. С. да изясни в пълнота твърденията си, като и даде възможност да ангажира и доказателства в подкрепа на тезата си. Като не изяснил и обсъдил в съвкупност всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, според съда председателят на ДАБ е допуснал особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до постановяване на незаконосъобразен по съдържание административен акт. По тези причини отменил спорното решение и изпратил преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението поради постановяването му по просрочена жалба. Позоваването на факта, че адресатът на решението е бил "преместен" не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. От приобщеното писмо до директора на Дирекция "Миграция" (л. 39 от първоинстанционното дело), подписано от Ел. Йорданова НО "ПМЗ" - Овча купел, РПЦ - С. се установява, че към 23.01.2017 г. последният известен адрес на Л. С. е в гр. С., ул. "М." ..№.... Липсват каквито и да е други данни за промяна на адреса на лицето, като едва с молба от 09.02.2017 г. тя е поискала да й бъде разрешено да пребивава на адрес в гр. С., ж. к. "Л. - 8", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. .... Наред с това, по делото не се съдържат твърдения и данни, че административният орган е използвал възможността да уведоми за необходимостта за личното връчване на решението лицето на известния му по преписката мобилен телефон (вж. л. 41 от първоинстанционното дело). Предвид това, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че подадената от Л. С. жалба срещу Решение № 11388 от 06.12.2016 г., издадено от председателя на ДАБ не е просрочена и подлежи на разглеждане. Ето защо, постановеното по тази жалба съдебно решение е допустимо. Основателни са обаче оплакванията на касационния жалбоподател срещу възприетото от съда, че административният орган не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая в съвкупност, с което допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Необоснован е и изводът му, че в спорното административно решение не се съдържа задълбочен анализ на фактите от личната история на Л. С. във връзка със ситуацията в страната й на произход. В спорното административно решение органът е извършил дължимата преценка досежно наличието на предпоставки за предоставяне на бежански статут и на хуманитарен статут в контекста на заявената от Л. С. бежанска история и ситуацията в държавата на произход - Гамбия. Наред с това са изложени и съображения за спазване на принципа на забрана за връщане, доколкото е преценено, че няма основание да се счита, че в Гамбия основните права на Л. С. биха били нарушени. Без да съобрази несъответствията между изложеното по време на интервюто от лицето и казаното от него в съдебното заседание, съдът е приел, че бежанската история на Л. С. е безпротиворечива и от твърденията й може да се допусне, че тя изпитва основателен страх от преследване от официалните власти в страната си на произход. Съдът не е отчел, че по време на проведеното на 10.05.2016 г. интервю Л. С. заявява, че е била арестувана двукратно и е решила да напусне страната си, тъй като в полицията я разпитвали за неща, които не знае. Опасявала се, че при завръщането й от страната докато правителството от това време е на власт, ще бъде арестувана. Разяснила също така, че неин братовчед от Швеция уредил да използва фалшив паспорт, за да отиде при него и така се придвижила до Турция. В несъответствие с това, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд тя заявява, че "...много пъти била арестувана...", а снабдяването й със сенегалски паспорт било подпомогнато от сенегалец, когото срещнала и комуто обяснила проблема си. Пред съда твърди, че след напускането й семейството й било заплашвано, поради което прекратила всякакви контакти с тях, а по време на интервюто, че поддържа връзка със семейството си по телефона, звъни на чичо си, а с майка си се чува по - рядко. Така посочените несъответствия и противоречия, неотчетени от първоинстанционния съд, разколебават достоверността на поддържаната в административното и съдебното производство бежанска история на Л. С.. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд от Л. С. не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Липсват основания да се приеме, че в Гамбия към настоящия момент е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съгласно представената пред настоящата инстанция актуална справка относно Гамбия от 09.02.2018 г. климатът по отношение правата на човека се подобрява драстично откакто новият президент А. Б. и правителството му предприемат стъпки, за да отменят наследството на бившия президент Я. Д. на авторитарно и обидно управление. Новото правителство обещало да превърне Гамбия в "африканската столица на човешки права", да освободи десетки политически затворници, да започне укрепване на съдебната система и да реформира службите за сигурност. Международната общност предоставя значителна финансова подкрепа на правителството на Бароу, включително подкрепа за разследване на минали нарушения на правата на човека и реформа за силите за сигурност и съдебната система. Една година след падането на Джамех свободата на изразяване и пресата започват да се връщат в страната. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Гамбия сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обстановката в страната на произход на Л. С. не разкрива степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците. Предвид изложеното, първоинстанционното решение макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да бъде отменено, като жалбата на Л. С. срещу Решение № 11388 от 06.12.2016 г., издадено от председателя на ДАБ следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,