Решение № 11543 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2015 г.

Решение № 11543 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна при Централно управление на НАП против решение № 643 от 19.03.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3520/2014 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 171400534/09.07.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 587/17.10.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП София, с който на Минчо Минчев са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., в размер на общо 10756.89 лв. данък и 8198.75 лв. - лихва, поради некомпетентност на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди № Д-739/1.06.2011 г. и № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна. Твърди, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производство по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция на НАП по чл. 8 ДОПК. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответната страна Минчо Янков Минчев от с. Савин оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка на допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Шумен, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП, гр. Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 ДОПК е в гр. Кубрат, т.е. за ИРМ Разград. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Минчо Янков Минчев от с. Савин, обл. Разградска, съгласно заповеди № 1202928/22.08.2012 г. и № 1126/27.07.2012 г., издадени от директора на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Разград. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 ЗНАП и приложеното по делото решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК - по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци - Минчо Янков Минчев, за което по делото не е спорно, че е в град Кубрат. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. При липсата на структурна обособеност на т.нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Светлана Каменова и Елена Христова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП град Варна, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,