Решение № 1610 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2018 г.

Решение № 1610 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Столична община, депозирана чрез юрисконсулт, срещу Решение № 535 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12489 по описа на Административен съд София-град за 2017 г. Твърди се, че съдебния акт е неправилен поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Наказателното постановление не представлявало административен акт и отмяната му не водела до възможност за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на предявения срещу общината иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационната жалба страна - "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД моли решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, като излага доводи по същество. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд – София - град е уважил изцяло предявения от "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД против Столична община иск за сумата 2000 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № РД-21-48 от 25.05.2015 г., издадено от Директор на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца във връзка с обжалване на наказателното постановление пред съда са приети като пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, поради което представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е формулирал обоснован и законосъобразен извод за основателност на заявената пред него претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че Директор на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е наложил с НП № РД-21-48 от 25.05.2015 г. на "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД глоба в размер на 50000 лв. Наказателното постановление е отменено с Решение от 31.05.2016 г. по НАХД № 12448/2015 г. на СРС, потвърдено с решение № 7409/25.11.2016 г. по КНАХД № 7161 от 2016 на Административен съд София – град. В хода на производството по обжалване на НП дружеството е направило разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, според който уговорения хонорар в размер на 2000 лева е заплатен изцяло Настоящата инстанция споделя напълно извода на Административен съд София - град, свързан с наличието на основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство пред Административен съд София – град, образувано по повод депозирана жалба срещу Решенето на Софийски районен съд за отмяна на НП, е било недопустимо предявяване на претенция за присъждане на направените от жалбоподателя по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е упълномощил надлежно процесуален представител и е заплатил изцяло договорения хонорар в размер на 2000 лева. За производството по ЗОДОВ е необходимо да се докаже, че за ищеца е настъпила реална вреда по повод издадения незаконосъобразен акт, в случая наказателно постановление. Както правилно е отбелязал и първонистанционният съд, съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Тълкувателното постановление е задължително за съдилищата и правилно е приложено от съда при постановяване на решението. Размера на договореното от страните възнаграждение за осъществената защита е съобразено с размера на наложената с НП санкция. В хода на производството с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се търси обезщетяване на вреди, а не на заплащане на разноски по смисъла на закона, поради което е недопустимо намаляване на претендираната сума поради прекомерност по реда, разписан от законодателя в чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране на адвокатските възнаграждения. Тази разпоредба касае направени в хода на производството разноски, а не обезщетение за причинени имуществени вреди. Предвид описаното, настоящата инстанция намира, че са налице всички предвидени в закона основания за ангажиране на отговорността на административния орган за репариране на настъпили във връзка с издадения от него незаконосъобразен и отменен по съответния ред акт имуществени вреди, представляващи заплатени от адресата му суми за адвокатска защита в процедурата по оспорването му. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховен административен съд, трето отделение