Решение № 14567 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2014 г.

Решение № 14567 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Димитров Стамболиев - полицейски орган, инспектор в ОД на МВР - гр. Ямбол, чрез процесуален представител, срещу решение № 4/18.01.2014 г. по адм. дело № 9/2014 г. на Административен съд - гр. Ямбол, с което е отменена негова заповед за задържане на лице № 9/18.01.2014 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Янко Тодоров Василев, жив. в гр. Ямбол, чрез процесуални представители в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Ямбол приема за установено, че с оспорената заповед е упражнено задържане на Василев като принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Сочи се, че административният орган не е установил фактите - основание за издаване на оспорената заповед и същата е постановена при липса на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените. Видно от данните по делото, съдът се е произнесъл при липса на административната преписка, независимо че в решението си твърди, че наличните по делото доказателства представляват административната преписка. Жалбата на Василев е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152, ал. 1 АПК. Същата не е била препратена на административния орган от страна на съда за окомплектоване по арг. от чл. 152, ал. 2 и 4 от АПК и императивното правило на чл. 163, ал. 1 от АПК. Съдът не е указал и разпределението на тежестта на доказване на присъстващия в съдебното заседание ответник-полицейски орган, което е било наложително предвид неизискването от съда на административната преписка преди делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание съобразно чл. 152, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като изиска административната преписка преди съдебното заседание и се произнесе по приемането на съдържащите се в нея доказателства в съдебно заседание. С оглед изхода на спора и претендираните от касатора разноски първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение