Решение № 5285 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2013 г.

Решение № 5285 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2013 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Варна, против решение № 1593 от 17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1230/2013 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Полимери" АД - в несъстоятелност, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отменил заповед № 53/15.03.2013 г. на директора на РИОСВ Варна, с която на "Полимери" АД - в несъстоятелност е наредено незабавно да предприеме действия за отстраняване на непосредствена заплаха за възникване на екологични щети, а именно да осигури екологосъобразно третиране, чрез крайно оползотворяване/обезвреждане на отпадък с код 07 01 07*, или друг законоустановен способ, като тези мерки да се извършат от лица, притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци. За да постанови този резултат съдът е приел, че резервоара, в който се съхранява отпадъка е апортиран в капитала на "Полимери инвест" АД, поради което последното дружество е следвало да бъде адресат на оспорената заповед. Посечено е, че в заповедта не са изложени мотиви относно това кой е операторът на съоръжението, в резултат на чиято дейност е възникнала непосредствена заплаха от екологична щета. Направено е предположение, че ако се приеме, че оператор е собственика на съоръжението, то след като същото не е в активите на жалбоподателя, то този факт води до незаконосъобразност на заповедта. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът не е установил фактическата обстановка по делото, не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, а е констатирал единствено факта на апортиране на инсталацията в активите на дъщерно дружество и само въз основа на него е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Не са обсъдени релевантните за спора факти в т. ч. има ли дружеството жалбоподател качеството на оператор по смисъла на закона. От събраните по делото доказателства се установява, че на 18,19,20.04.2012 г. е извършена проверка на "Полимери" АД за изпълнение на условията в комплексно разрешително № 72/2005 г., издадено на дружеството. За проверката е съставен констативен протокол, в който е констатирано, че "Полимери" АД не изпълнява условие 11.3.7. от комплексното разрешително, а именно отпадъците с код и наименование 07 01 07* - трихлоретан - халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции (тежки фракции), временно съхранявани в метален резервоар с вместимост 5 000 м3 се съхраняват за период по-дълъг от 3 години, като съгласно нанесените записи в отчетните книги, наличните към момента количества са 2663.2, т. Посочените отпадъци са опасни отпадъци по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците. От събраните по делото доказателства е установено, че с комплексното разрешително № 72/2005 г. "Полимери" АД се задължава да оползотворява, съхранява, обезврежда или предава опасен отпадък - трихлоретан, за срок от три години - от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. С писмо от 27.04.2012 г. дружеството е уведомило РИОСВ Варна, че на 24.02.2011 г. "Полимери" АД е информирало органа за възникнала непосредствена заплаха от екологична щета във връзка със съхранението на опасния отпадък на територията на дружеството. В писмото е посочено, че непосредствената заплаха е продължила да съществува, поради което е подадена и информацията по чл. 20, ал. 3 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ). В информацията е посочено, че отпадъкът с код 07 01 07* не се генерира от месец февруари 2005 г., поради факта, че инсталацията не работи, но се съхранява в резервоар. Дружеството е предложило изпълнение на превантивни мерки в т. ч. е предвидена и възможността за предаване на отпадъка за оползотворяване. На 5.05.2012 г. и на 7.05.2012 г. е извършена извънредна проверка на "Полимери" АД, за което са съставени констативни протоколи. При проверката е установено пробив на резервоара и изтичане на около 45 кг. от отпадъка и са дадени предписания. На 11.05.2012 г. дружеството отново е подало информация по чл. 20, ал. 3 от ЗОПОЕЩ съобразно задължението му по чл. 20, ал. 2 от закона. На 14.05.2012 г. е извършена нова проверка, при което е установено, че част от предписанията не са изпълнени. На 12.03.2013 г. е извършена нова проверка от длъжностни лица на РИОСВ Варна, за което е съставен констативен протокол, в който е отбелязано, че продължава неизпълнението на условие 11.3.7 от комплексното разрешително, като резервоара, в който се съхранява отпадъка е в лошо състояние и е установена реална опасност от възникване на екологична щета. С представените по делото доказателства е установено, че "Полимери" АД апортира свое имущество в капитала на "Полимери инвест" АД в т. ч. и инсталация за дихлоретан, в която е включен и резервоара за опасните отпадъци. С писмо от 13.03.2013 г. "Полимери инвест" АД е информирало РИОСВ, че е създадено през 2011 г. като дъщерно дружество на "Полимери" АД, като последното е апортирало значителна част от активите си в капитала на новоучреденото дружество, но съветът на директорите на "Полимери" АД не е дал съгласието си резервоара с опасните отпадъци да бъде прехвърлен и същият остава в активите на дружеството. Посочено е, че и към настоящия момент резервоара с дихлоретан е вписан в активите на "Полимери" АД, за което е представена балансова книга с активите на дружеството. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 20, ал. 5 и 6 от ЗОПОЕЩ директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Варна е наредил на "Полимери" АД да осигури екологосъобразно третиране, чрез крайно оползотворяване/ обезвреждане на отпадъка или друг законоустановен способ. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗОПОЕЩ, в предписаната от закона писмени форма, съдържа реквизитите по чл. 20, ал. 6 от ЗОПОЕЩ и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗОПОЕЩ операторите, в резултат на чиято дейност е възникнала непосредствена заплаха за екологични щети, са длъжни незабавно да предприемат превантивни мерки. Нормата на чл. 15, ал. 1 от закона регламентира, че министърът на околната среда и водите създава и поддържа публичен регистър на операторите, които извършват дейности по приложение № 1. В този регистър под № 66 е вписано "Полимери" АД, поради което дружеството е оператор по смисъла на § 1, т. 19, б. "а" от ДР на ЗОПОЕЩ. Хипотезите на чл. 20 от закона възлагат задължение на операторите, а не на собствениците, поради което правно ирелевантен е факта дали резервоара, в който се съхранява опасния отпадък е собственост на трето лице. В този смисъл възражението на синдика на дружеството, че в заповедта не е посочено, че "Полимери" АД е оператор по смисъла на закона, е неоснователно. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправната норма на чл. 20, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗОПОЕЩ. Съгласно условията на издаденото комплексно разрешително дружеството е следвало да оползотвори, съхрани, обезвреди или предаде опасния отпадък - трихлоретан, за срок от три годи - от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., което не е сторено. Установена е и непосредствената заплаха от екологични щети по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗОПОЕЩ поради лошото състояние на резервоара, в който се съхранява отпадъка, за което дружеството е подало информация съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗОПОЕЩ. Следователно оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки за постановяването й и същата е в съответствие с материалния закон. Ето защо като е направил извод, че административният акт е издаден в противоречие на закона първоинстанционния съд е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон, а изводите на съда в този смисъл не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Възражението на дружеството, че същото не е притежател на отпадъците по смисъла на § 1, т. 29, от ДР на Закона за управление на отпадъците е неоснователно. Съгласно посочената норма "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. От една страна, по несъмнен начин е установено, че дружеството е причинител на отпадъците, а както бе посочено по-горе "Полимери" АД е и оператор спрямо който са приложими хипотезите на чл. 20 от ЗОПОЕЩ, в подкрепа на което е и информацията, подавана от самото дружество до РИОСВ. От друга страна по силата на поетите условия с комплексното разрешително дружеството още през 2009 г. е следвало да приключи със съхранението на опасния отпадък, което не е сторено. Твърдението на ответника по касация, че задължението за изпълнение на предписаната мярка е на "Полимери инвест" АД не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователно е твърдението на дружеството, че тъй като отпадъкът е генериран до 2005 г., то съгласно § 6, т. 2 от ПЗР на ЗОПОЕЩ разпоредбите на закона не се прилагат. Съгласно посочената норма разпоредбите на този закон не се прилагат за екологични щети причинени след влизането в сила на закона, когато те са в резултат на конкретна дейност, приключила преди тази дата. В случая не се касае за причинена екологична щета, а за непосредствена заплаха за екологични щети, като съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 17 от ДР на ЗОПОЕЩ непосредствената заплаха е достатъчната вероятност за възникването на екологични щети в близко бъдеще. Ето защо позоваването на § 6, т. 2 от ПЗР на ЗОПОЕЩ, е неоснователно. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалвания административен акт е законосъобразен, поради което обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,