Решение № 3513 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2019 г.

Решение № 3513 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив чрез процесуален представител против решение № 1055/15.05.2019 г., постановено по адм. д. № 753/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Н. Котов чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – Пловдив е образувано по предявен иск от Н. Котов срещу ОД на МВР гр. Пловдив, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 420 лева (от които 400 адвокатски хонорар и внесен депозит за свидетел 20 лева) за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 18-0329-000598/01.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е осъдил ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Н. Котов сума в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено посоченото НП. Постановеното решение е правилно. С Наказателно постановление (НП) № 18-0329-000598/01.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР Пловдив, на Н. Котов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от същия закон за това, че на 09.05.2018 г., управлява превозно средство с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, поради което влиза в язва на пътното платно и допуска ПТП. С постановеното Решение № 227 от 05.02.2019 г. по НАХД № 7172/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, съдът е отменил наказателното постановление по съображения, че то е издадено в нарушение на материалния закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 26.02.2019 г. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатен адвокатски хонорар е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред РС – Пловдив във връзка с оспорването на НП. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление, следва да се приеме за пряка и непосредствена последица от засягащото правната му сфера НП. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. В съдебното производство са проведени две съдебни заседания, извършени са съдопроизводствените действия в присъствието на адв. Храненикова, включително са разпитани свидетели. Поради това следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение за производството по обжалване на НП е справедлив и обоснован. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Предвид ниската степен на сложност на делото и обстоятелството, че в съдебно заседание не е присъствал процесуален представител, а единственото процесуално действие на адвоката се състои в представяне на писмен отговор, следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. При липса на нормативни гаранции за обоснованост и справедливост на адвокатските възнаграждения, съдът следва да преценява посочените по-горе обстоятелства по всяко отделно дело, така че да не се допуска неоснователно обогатяване на страните посредством присъждане на съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,