Решение № 12646 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 908/2014 г.

Решение № 12646 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 908/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман против решение № 1217 от 9.12.2013 г., постановено по адм. д. № 766/2013 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Галина Дамянова Борисова - Тодорова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1615/21.06.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, с която на Галина Дамянова Борисова - Тодорова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. За да постанови този резултат Административен съд София - област е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на чл. 229, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.). По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Законосъобразен е и изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на закона. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, с която същият е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка са изготвени справки, като със справка 5011/13.06.2013 г., на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед, служителката е запозната, което е удостоверено с подписа й. Държавната служителка е дала писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното нарушение е установено на 21.06.2013 г., видно от поставената резолюция на справка № 5011/13.06.2013 г. и съобразно правилата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 21.06.2013 г., поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР (отм.). Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 5011/13.06.2013 г., а не справка рег. № 7553/26.04.2013 г., на която неправилно се е позовал първоинстанционния съд. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и конкретните доказателства относно всеки от посочените в заповедта случаи на неупражнен контрол, съответно, на неизпълнение на служебни задължения. Както бе посочено по-горе служителката се е запознала със справката и с правото да направи възражения срещу направените констатации. Доказателствата, въз основа на които са установени нарушенията са посочени в справката и се свеждат до записи от камерите за видео-наблюдение и многобройни справки, изготвени от Дирекция "КИС". Следователно неизброяването им в заповедта не е ограничило правото на жалбоподателката на защита и не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност. В нарушение на императивната норма на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е проверил и не е изложил съображения за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, но тъй като в касационната жалба не са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения касационната инстанция не може да обсъжда този порок на обжалваното решение (чл. 218 от АПК), поради което следва да изложи съображения за съответствието на обжалваната заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителката е осъществила, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно на посочените в административния акт дати и часове, по време на дежурство, жалбоподателката е позволила на служителите Иванов и Георгиев да работят с паролата й за достъп в АИС - Граничен контрол, с което е нарушила чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/27.11.1998 г., съгласно, който паспортния контрольор не разкрива и не позволява на други длъжностни лица да използват индивидуалната му парола за работа с АИС "Граничен контрол", както и чл. 19, ал. 3 от "Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно който всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС "Граничен контрол". С тези нарушения служителката е осъществила състава на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) - неизпълнение на служебни задължения. Осъществено е и второто описано в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно по време на дежурствата й на описаните в административния акт дати Галина Дамянова Борисова - Тодорова не е отразила промяна на работното място на полицейските служители от дежурната смяна в оперативния дневник и не е осъществила контрол за спазване на разпределението по работните места съгласно отразеното в оперативния дневник, с което не е осъществила задълженията си по длъжностна характеристика относно ръководство на личния състав на дежурната смяна и относно водене на разпоредения документооборот на дежурната смяна. Тези нарушения правилно са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР (отм.) Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че служителката е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, като не изпълнила служебните си задължения и не е упражнила контрол над подчинените си. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителката е извършила, описаните в административния акт дисциплинарни нарушения, за които законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "порицание", то е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като жалбоподателката е извършила две дисциплинарни нарушения, то е следвало за всяко нарушение да се определи съответното дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 19, т. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Галина Дамянова Борисова - Тодорова да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,