Решение № 6436 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за защита от дискриминацията, В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова срещу Решение 117 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело 190/2022 г. по описа на Административен съд Видин. Касаторът Комисия за защита от дискриминацията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев обжалва решението, в частта му с която е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Втората касационна жалба е подадена от В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова, от гр. Видин, чрез адвокат Рангелова против решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове са обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде уважена исковете им в цялост. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими. Производството пред административния съд се е развило по предявените от В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова, против Комисия за защита от дискриминация (КЗД) гр.София искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на по 3000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените по делото разноски, за претърпени неимуществени вреди. С обжалваното решение съдът е уважил частично исковете като е осъдил КЗД да заплати обезщетение в размер на 300 лева за всяка от ищците, за претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издаденото Решение 1/06.01.2020 г. решение на КЗД, обявено за незаконосъобразно, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумите, както и разноски по делото, като е отхвърлил исковете до претендирания размер от 3 000 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице трите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. В случая обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, по следните съображения: Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или на юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск по този ред, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат. Всеки иск се дефинира със страни, основание и искане (цена на иска), като с исковата молба се индивидуализира предмета на делото. В случая съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. С нея не е очертан ясно предмета на правния спор. Подадената искова молба е разказвателна и описателна, посочени са отменен като незаконосъобразен акт, последващи отмяната процесуални действия и твърдения, че ищците са подложени на стрес, обществен натиск и др. в продължение на четири години. Претендират се причинени на всяка от ищците неимуществени вреди, без да е посочено на какво същите се основават на отменения като незаконосъобразен акт и/или на незаконосъобразни действия и бездействия, каквито се твърдят и в хода на делото. Не е посочен и периода на увреждането. Като нередовна исковата молба е следвало да бъде оставена без движение, а на ищците да бъдат дадени указания да я приведат в съответствие със законовите изисквания, при очертаване на предмета на спора по начин, позволяващ разглеждане на делото от съда. Вместо това с определение от 13.09.2022 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и без да посочи обема на търсената правна защита е разпределил доказателствената тежест върху страните. И в проведеното единствено съдебно заседание съдът също не е определил предмета на спора, а едва с решението си по делото е приел, че исковете се основават единствено на отменен като незаконосъобразен административен акт. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава иска и непълнотата на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените твърдения за конкретни факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При изложеното следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, периода и размера на всеки един от предявените искове има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,