Решение № 6550 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Михайлова, против решение 8879 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 2802/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед 8121К-2124/26.02.2024г. като незаконосъобразна. С доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът О. К. Т., чрез адв. Пейов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по оспорване на О. К. Т. заповед 8121К-2124/26.02.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226,ал.1 т.5 и ал.5 във връзка с чл.227 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността зам. началник на Отдел Оперативен дежурен център при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Прието е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Установено е от приетата по делото експертиза, че е нарушено второто изискване на цитираната по-горе норма, тъй като на Т. са предложени избирателно само част от вакантните длъжности, които са в структури на МВР в различни населени места, на значителни разстояния от това по заеманата преди издаване на процесната заповед длъжност в гр. София. Вещото лице е установило, че не са му предложени длъжностите началник на сектор /ЕКД/, 05 Сектор Цифрови и комуникационни технически средства, отдел Експертно криминалистическа дейност, началник група Контрол на пребиваване на чужденци, сектор Незаконна миграция, отдел Миграция и началник група Криминална полиция, участък Панчарево , които са били вакантни към меродавния момент /19.02.2024г./. Изведен е от съда решаващият правен извод за формално изпълнение от административния орган на изискванията на чл.226, ал.5 от ЗМВР във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба 8121 з-310/ 17.06.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, които по същество се изчерпват с вече наведени пред първата съдебна инстанция доводи, подробно обсъдени в обжалваното решение, чиито мотивите настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните доводи, като приетите за установени факти съответстват на констатациите на приетата по делото експертиза. Правилно е тълкувана нормата на чл. 226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР, която въвежда изрично изискването служителят да е отказал да заеме друга предложена му длъжност, подходяща за него. Обоснован е и изводът на съда, че в ЗМВР не се съдържа дефиниция на "подходяща" длъжност, поради което преценката следва да е конкретна, но и изрично обоснована от административния орган, тъй като обуславя наличието на юридически факти със съществено значение за законосъобразността на заповедта по чл.226, ал.1,т.5 ЗМВР. В тази връзка безспорно установения по делото факт, че на съкратения служител не са предложени вакантните длъжности, описани в заключението на вещото лице, сочи на формално изпълнение на административната процедура, разписана в чл.226, ал.5 и ал.6 ЗМВР във вр. с чл. 7 от Наредба 8121з-310 / 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и препращащата към нея Наредба 8121з-311 / 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Обоснованото фактическо установяване на съда относно наличието на други свободни длъжности, които са и подходящи за заемане от съкратения служител към датата на издаване на заповедта съставлява, както правилно е прието в обжалваното решение, отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1000лв адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие. Размерът на адв. възнаграждението е в рамките на регламентирания минимум в чл.8, ал.3 от Наредба 1 /2004г. за възнаграждения на адв.работа /изм. бр.14/2025г./, поради което не подлежи на редуциране. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение