Решение № 6592 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2014 г.

Решение № 6592 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 21595/19.12.2013 г. на Стефчо Маринов Банков от гр. София, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-6753/20.06.2013 г. Жалбата е за нищожност на обжалваната МЗ, поради което и на основание чл. 149, ал. 5 от АПК подаването й не е ограничено със срок и същата е процесуално допустима. С оспорената МЗ министърът на вътрешните работи (министъра/ът), на основание чл. 192а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 61, ал. 2 от Наредба № Iз-2525/14.12.2013 г. и предложение рег. № 10550/14.06.2013 г., е прекратил действието на МЗ рег. № К-2519/05.03.2013 г. С последната, жалбоподателят Банков - разузнавач IV степен в Група "Издирване и имуществени престъпления" (ГИИП) на Сектор "Противодействие на криминалната престъпност" (СПКП) към Отдел "Криминална полиция" (ОКП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - София, категория Г - I степен, е преместен на длъжност полицейски инспектор V степен в Участък "Полиция" - Изток към Районно управление "Полиция" - Пазарджик (РУП) при ОДМВР - Пазарджик, считано от датата на запознаване със заповедта. Недоволен от заповедта, Банков я обжалва с искане за обявяване на нищожността й. Твърди, че МЗ рег. № К-2519/5.03.2013 г. е обжалвана от него и по жалбата му е образувано дело във Върховния административен съд (ВАС). Въпреки това и в противоречие с чл. 130, ал. 2 от АПК, министърът е издал обжалваната от него МЗ. Моли обявяване на нищожността й и претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди в постъпила във ВАС писмена молба на 23.04.2014 г. (л. 33), че МЗ рег. № К-2519/5.03.2013 г. е обжалвана от Банков и по жалбата му е образувано адм. д. № С-4/2014 г. по описа на ВАС. На това основание претендира преюдициалност на въпроса за правилността на МЗ рег. № К-2519/5.03.2013 г. по отношение на МЗ рег. № К-6753/20.06.2013 г. Моли спиране на производството по делото до влизане в сила на решението по а. д. № С-4/2014 г. По същество счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й като такава и присъждане на МВР на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по делото, прие за установено от фактическа страна следното: С МЗ рег. № К-2519/5.03.2013 г. (л. 6) жалбоподателят Банков - разузнавач IV степен в ГИИП на СПКП към ОКП при ОДМВР - София, категория Г - I степен, е преместен на длъжност полицейски инспектор V степен в Участък "Полиция" - Изток към РУП - Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик, считано от датата на запознаване със заповедта. Заповедта е обжалвана от Банков и по жалбата му с вх. № Ж-1719/7.03.2013 г. на МВР (л. 36) и вх. № 4073/11.03.2013 г. на ВАС (л. 40), на 5.04.2013 г. е образувано а. д. 4562/2013 г. по описа на ВАС. Същото впоследствие е преобразувано в а. д. № С-4/2014 г. Производството по това дело е спряно с протоколно определение от 19.02.2014 г., до влизане в сила на съдебния акт по а. д. № С-18/2014 г. То от своя страна е образувано по жалба на Банков против МЗ рег. № К-3249/28.11.2013 г. с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява основателна. Обжалваната МЗ рег. № К-6753/20.06.2013 г. е издадена от министъра в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на компетентност за издаването й по аргумент от същата норма. Спорът за законосъобразността на МЗ рег. № К-2519/5.03.2013 г. е бил приет за разглеждане от ВАС след постъпване на жалбата на Банков и с образуването на а. д. № 4562/2013 г. Този факт е бил известен на министъра, при когото е входирана жалбата на Банков на 7.03.2013 г. Член 130, ал. 2 от АПК прогласява властта на съда сам да определя подведомствеността на делата, а след като тя е упражнена от него - невъзможността тази му компетентност да бъде оспорена или преодоляна с действията на който и да било орган или институция. Тя съществува както в момента на приемането на конкретен спор за разглеждане с образуването на административно дело, така и в по-късните такива по решаването му. Въпреки забраната на посочената норма от АПК, след датата 7.03.2013 г., министърът е издал обжалваната в настоящото производство МЗ рег. № К-6753/20.06.2013 г. с която е прекратил действието на предишната си заповед. По този начин той фактически е разрешил спора по а. д. № 4562/2013 г., респективно а. д. № С-4/2014 г., образувано пред ВАС. Това му действие е извършено при липса на компетентност, поради което заповедта се явява нищожна. Право министърът да отмени свой оспорен административен акт, той има само в условията на чл. 156 АПК - чрез оттеглянето му, при спазване на изискванията, посочени в нормата. По делото е направено искане от процесуалния представител на Банков за осъждане на МВР да му заплати направените по делото разноски за държавна такса. С оглед правните изводи на съда същото се явява основателно. Следва да бъде осъдено МВР да заплати на жалбоподателя сумата 10,00 лева, внесена държавна такса по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, следва да се обяви нищожността на оспорения административен акт, поради което ВАС