Решение № 11072 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. С. против решение 143 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 60/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч (АС Ловеч), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед 3286з-6/03.01.2023 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция за отказ за снемане на полицейска регистрация 3938/08.02.2016 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспорения съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Главна дирекция Национална полиция оспорва жалбата по съображения в писмена защита и в открито съдебно заседание. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Ловеч е Заповед 3286з-6/03.01.2023 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция , с която е отказано снемането на полицейска регистрация 3938/08.02.2016 г., извършена в РУ Луковит към ОДМВР - Ловеч на С. П. С., поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 19 от Наредбата за реда и извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). По отношение спазване на материалния закон съдът е счел, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР, но в конкретния случай не са ангажирани доказателства по отношение на жалбоподателя да е било налице което и да е от изрично и лимитативно посочените основания за снемане на полицейската му регистрация. Административният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда 21/18.09.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. 326/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, изменена с решение 17/18.02.2020 г. по н. д. 1156/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, както и че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по това осъждане. В тази връзка съдът е приел, че фактът на реабилитация не е достатъчен да бъде заличена полицейската регистрация, защото не е елемент от изброените в чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР хипотези за заличаване на полицейската регистрация. Според съда заличаването на последиците от осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР, и в тази връзка като различен институт с различни цели и последици полицейската регистрация има за цел обработването на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съдът е посочил, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материалноправни предпоставки. АС Ловеч е приел, че мярката се явява пропорционална и не е в противоречие и с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Изложени са мотиви, според които европейското право изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред, което изключение съответства на националните норми относно целта на полицейската регистрация. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Споделя се от настоящия състав извода на първостепенния съд, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя С. С.. От значение за настоящия спор е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Към настоящия момент няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които (в тази връзка и съображение