Решение № 2687 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2012 г.

Решение № 2687 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Флексибъл" ЕООД, ЕИК 160087110, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 40, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Нешо Емилов Терзиев, срещу Решение № 478 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2818/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е изменен ревизионен акт № 241002674 от 04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 877 от 02.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при Централното управление (ЦУ) на НАП - гр. Пловдив, с който на дружеството допълнително e начисления ДДС, като същият е намален на 23 333.34 лв., ведно с прилежащите лихви; а също е отхвърлена жалбата на "Флексибъл" ЕООД, против ревизионен акт № 241002674 от 04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 877 от 02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 44 670 лв. и съответните лихви; както и в частта, с която "Флексибъл" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив сумата от 1 160 лв., юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, в посочената част, поради нарушаване на материалния закони и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че доставките на стоки и услуги са реално осъществени, а неизпълнението на задължение за предоставяне на документи и писмени обяснения от доставчик, който е уведомен за това по реда на ДОПК, в никакъв случай не е равнозначно на липса на фактически осъществена доставка. Твърди, че наличието на облагаема доставка между регистрирани по закона лица и редовна данъчна фактура, в която тя е обективирана, съставляват необходимите елементи от фактическия състав с проявлението на който, законът свързва като правна последица, възникването на правото на данъчен кредит и възможността, то да бъде упражнено. Получателят по фактурите е изряден и няма данни да е участвал в данъчна измама, поради което касаторът счита, че е приложимо решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Булвес" АД срещу България. Смята, че разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗДДС не е приложима като правно основание за начисляване на ДДС, защото представения договор не е с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП) - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение административният съд, е изменил ревизионен акт № 241002674 от 04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 877 от 02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта му, с която на дружеството допълнително е начислен ДДС, като същият е намален на 23 333.34 лв., ведно с прилежащите лихви; жалбата на "Флексибъл" ЕООД, против ревизионен акт № 241002674 от 04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 877 от 02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, е отхвърлена в частта, в която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 44 670 лв. и съответните лихви; "Флексибъл" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ТОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив сумата от 1 160 лв., представляваща съответната равностойността на осъществената юрисконсултска защита и Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Флексибъл" ЕООД - гр. Пловдив, сумата от 175 лв., представляваща разноски по делото. Решението е обжалвано в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт № 241002674 от 04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с Решение № 877 от 02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 44 670 лв. и съответните лихви и е потвърден определеният допълнително начислен ДДС в размер на 23 333.34 лв., ведно с прилежащите лихви. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства, както и представените такива в хода на съдебното производство. По делото са назначени съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008 г. в размер на 17 500 лв. по фактури № 449 от 25.06.2008 г., № 452 от 26.06.2008 г., № 455 от 30.06.2008 г. и № 468 от 15.07.2008 г., издадени от "Билд Макс" ЕООД с предмет на доставка "демонтаж на железен път, демонтаж:, разкомплектоване и събиране на ж. п. стрелки и демонтаж:, почистване, разглобяване и сглобяване на ж. п. стрелки"; за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2008 г. в размер на 8 810 лв. по фактури № 533 от 14.11.2008 г. и № 593 от 10.12.2008 г., издадени от "Крейс Топ Стил" ЕООД, с предмет на доставка "демонтаж на железен път и ж. п. стрелки"; за данъчни периоди м. 04, м. 06 и м. 07.2009 г. в размер на 8 360 лв. по фактури № 22 от 16.04.2009 г., № 31 от 29.04.2009 г., № 65 от 15.06.2009 г. и № 85 от 06.07.2009 г., издадени от "БГ Арт Проджект" ЕООД, гр. София с предмет на доставка "ремонт на два броя ж. п. стрелки", "демонтаж на ж. п. път 500 м", "услуга по договор" и "почистване, смазване и монтаж на ж. п. стрелки"; за данъчния период м. 07.2008 г. в размер на 10 000 лв. по фактури № 102 от 07.07.2008 г. и № 104 от 10.07.2008 г., издадени от "ИМГ Консулт" ЕООД с предмет доставка "ж. п. стрелки" и допълнително начисления ДДС на основание чл. 86, във връзка с чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗДДС за данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г. в размер на 23 333.34 лв., във връзка със сключения договор за строителство между "Мега Груп" АД като възложител и "Флексибъл" ЕООД като изпълнител. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по издадените фактури от "Билд Макс" ЕООД, "Крейс Топ Стил" ЕООД, "БГ Арт Проджект" ЕООД и "ИМГ Консулт" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че наличието на фактури при ревизираното лице, без никакви други документи, доказващи реалното прехвърляне на собствеността на стоката или извършването на услугата, както и липсата на доказателства за извършените доставки от страна на процесиите доставчици, не може да обоснове извода, че е налице реално извършена доставка на процесните стоки и услуги. От представените доказателства не може да се установи реалното извършване на фактурираните от доставчиците услуги по договорите, защото доставчиците не са разполагали с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугите, а дори и да са разполагали, то не са представени доказателства за разходите, свързани с командировки - дневни, пътни, квартирни. Съдът е кредитирал заключението по СТЕ, от което става ясно, че за извършването на дейностите по фактурираните услуги не са необходими някаква специална квалификация, но са необходими сериозни физически усилия, поради което е приел, че представените доказателства за наличие на работници, назначени по трудов договор, в голямата си част жени, а и мъже, най-често назначени на съвсем различни длъжности продавач-консултант, доставчик, инженер, проектант, програмист и т. н., не са могли да извършат спорните доставки. По делото не са представени никакви доказателства от доставчиците "Билд Макс" ЕООД, "Крие - Топ Стил" ЕООД и "ИМГ Консулт" ЕООД (последното няма назначени работници на трудов договор) за това кои лица са участвали в извършването на демонтажа на релсите и използван ли е изобщо трудът на назначените по трудов договор лица или са ползвани подизпълнители. По отношение на доставките от "БГ Арт Проджект" ЕООД по делото са представени доказателства, че спорните услуги са извършени от подизпълнители - "Транс Терминал - 1" ЕООД и "Транс Консулт" ЕООД. Съдът е установил от доказателствата по делото, че физическите лица, с които са били налице сключени договори от името на "Транс Терминал - 1" ЕООД, не са довършили задълженията си по сключените договори поради неплащане, а относно "Транс Консулт" ЕООД е установено, че издаденият към фактурата финансов бон е такъв от устройство с прекратена регистрация в ТД на НАП - Русе, поради което съдът е приел, че не е доказано доставките да са извършени от тези дружества към прекия доставчик "БГ Арт Проджект" ЕООД и съответно от него към ревизираното лице. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ като обосновано, компетентно изготвено и подкрепящо се от събраните по делото доказателства. От заключението се установява, че издадените от доставчиците фактури са отразени в дневниците за продажби и СД за съответния данъчен период, с изключение на фактурите от "ИМГ Консулт" ЕООД, но като краен извод съдът е приел, че наличието на съответните фактури, които са отразени по съответния ред в счетоводството на доставчика и в ДП и СД само по себе си не доказва наличието на доставки по съответните фактури, а е само едно от условията необходими за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че доставките на стоки и услуги не са реални. По отношение на допълнително начисления ДДС на основание чл. 86, във връзка с чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗДДС за данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., административния съд е приел, че нормата на чл. 25, ал. 4 ЗДДС регламентира специфичен случай на възникване на данъчно събитие при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение. Съгласно тази разпоредба "При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо". Съдът е посочил, че при сделки от този вид възникват няколко данъчни събития - колкото на брой са периодите, за които е договорено отделно плащане. От представения договор за строителство, сключен между "Мега Груп" АД като възложител и "Флексибъл" ЕООД като изпълнител и представените доказателства по делото съдът е приел, че се установява, че изпълнителят е изпълнил задължението си към възложителя, съобразно предмета на договора. От представения договор е видно, че плащането е уговорено да се извърши на три периода, поради което съдът е стигнал до извода, че ревизираното лице е било длъжно да начисли данък към уговорените в договора дати на плащане, макар и плащането да не е реално осъществено, което е видно и от заключението по ССЕ. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 86, във връзка с чл. 25, ал. 4 ЗДДС за данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г. на ревизираното лице правилно е начислен допълнително ДДС в размер на 23 333.34 лв. I. По отношение на отказаното право на данъчен кредит: Решението е валидно, допустимо и правилно по отношение на спорните доставки на услуги от доставчиците "Билд Макс" ЕООД, "Крейс Топ Стил" ЕООД и "БГ Арт Проджект" ЕООД, поради което в тази част следва да се остави в сила. По доставките от "Билд Макс" ЕООД са представени фактурите, договор от 13.06.2008 г., протоколи към издадените фактури за извършените дейности по договора от 13.06.2008 г. и договор от 14.07.2008 г. По делото е установено, че доставчикът е имал назначени 10 служители, от които осем мъже и две жени. По доставките на услуги от "Крейс Топ Стил" ЕООД са представени фактурите и договор от 21.08.2008 г. По делото е установено, че доставчикът е имал назначени 4 работника на длъжност "склададжия" и "продавач-консултант". По доставките на услуги от "БГ Арт Проджект" ЕООД са представени фактурите и четири договора - от 02.04.2009 г., от 17.. 04.2009 г., от 19.05.2009 г. и от 29.06.2009 г. и протоколи към всяка фактура По делото е установено, че доставчикът не е имал назначени работници. По делото са представени фактури, договори и протоколи, съставени между прекия доставчик и предходни доставчици - Терминал - 1" ЕООД и "Транс Консулт" ЕООД. Материално-правните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на услуги, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата или от негов подизпълнител, поради което наличието на облагаема доставка между регистрирани по закона лица и редовни данъчна фактури не са достатъчни, за да се признае правото на данъчен кредит по спорните доставки. Съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на услуги от посочените преки доставчици. Правото на данъчен кредит не е отказано поради непредставянето на обяснения и документи от доставчиците, а поради това, че по делото не са представени доказателства, къде е точното местонахождение на процесните обекти и къде точно и от кои лица са извършени процесните услуги, поради което не може да се установи дали услугите са реално извършени. В случая не са ангажирани никакви доказателства относно реалната кадрова обезпеченост - наличие на работници, разходи за обезпечаването им - ведомости за заплати, осигуровки, заплатени дневни, квартирни, за техническа обезпеченост - разходи за осъществен транспорт на работници и на демонтираните материали, както и доказателства за съхранение на демонтираните на ж. п. линии и стрелки. След като не се е установило, че фактурираните услуги на обектите са осъществени от преките доставчици, респективно от техен подизпълнител, правилно съдът е приел, че не е доказано наличието на доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС и че не са налице материално-правните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици. В настоящия случай е неприложимо решението от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България. Това е така, защото по делото, по което Съдът в Страсбург се е произнесъл, не е имало спор относно реалността на доставките, а само относно начисляването - липса на начисляване на ДДС или късното му начисляване от страна на доставчика. В решението си Съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. По този начин се нарушава справедливият баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на обществения интерес и изискванията за защита правото на собственост. Както от съдебната практика на ЕСПЧ, така и от тази на Съда на ЕС не могат да се черпят доводи, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, които не отразяват реално осъществени данъчни събития. Първоинстанционното решение е неправилно по отношение на доставките на стоки от доставчика "ИМГ Консулт" ЕООД, поради което то в тази част следва да се отмени. По делото са представени фактури, договор от 04.07.2008 г., приемо-предавателни протоколи и фактура от предходен доставчик "Барс-Базитов и сие" СД от 30.06.2008 г., с предмет на доставка "седем броя ж. п. звена", с единична цена 10 000 лв. От представените доказателства е видно, че доставчикът е разполагал с процесната стока и я е продал на ревизираното лице на по-висока от закупената цена. Представени са приемо-предавателни протоколи, от които се доказва приемането и предаването на стоката от доставчика на ревизираното лице. Първоинстанционният съд неправилно е отказал право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури единствено поради обстоятелството, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост и по делото не е доказано къде са съхранявани процесните стоки от момента на закупуването им от предходния доставчик - 30.06.2008 г. до момента на продажбата им на ревизираното лице - 07 и 10.07.2008 г. Само въз основа на тези обстоятелства, не може да се направи извод, че доставките не са реални. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. II. По отношение на допълнително начисления ДДС на основание чл. 86, във връзка с чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗДДС за данъчните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г. в размер на 23 333.34 лв., във връзка със сключения договор за строителство между "Мега Груп" АД като възложител и "Флексибъл" ЕООД като изпълнител. По време на ревизията е представен договор за строителство от 06.10.2008 г., сключен между "Мега Груп" АД, като възложител и ревизираното лице, като изпълнител; писмо от изпълнителя до възложителя от 27.10.2008 г., с което молят за среща в удобно за двете страни време по повод на бъдещите им действия, тъй като плащането в срок до 20.10.2008 г. не е осъществено и пречи на изпълнението на ангажимента по сключения договор; констативен протокол от 07.08.2009 г. за предоставяне и полагане на ЖП материали и констативен протокол от 27.08.2010 г. за наличие на ЖП материали, като изпълнителя е демонтирал част от вложените в обекта материали. По делото не е било спорно, че от страна на изпълнителя не е била издадена фактура, както и, че от страна на възложителя не е извършено плащане. Управителят на ревизираното дружество е дал обяснение, че поради неизпълнение на договора от страна на възложителя и некоректното му отношение, "Флексибъл" ЕООД си е взел предоставените му материали. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният договор между двете дружества е с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение. От мотивите на административния съд не става ясно коя от посочените три хипотези е налице в настоящия случай. Доставки с периодично изпълнение са такива, при които има задължения с повтарящо се изпълнение и при тях длъжникът трябва в течение на определено време да извършва редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. Доставки с поетапно изпълнение са мислими при единна престация с обособени етапи, които могат да бъдат приети в определена степен на завършеност, а по определение, доставки с непрекъснато изпълнение са такива, при които дължимата престация следва да се доставя непрекъснато в течение на определено време. Предметът на обсъждания договор е "ремонт и възстановителни работи на два броя маневрени коловози за депо всичко с обща дължина 780 метра. Първи коловоз - 390 метра, втори коловоз - 320 метра, коловоз за депо - 70 метра". В чл. 7 от договора за строителство е уговорено, че изпълнителят е длъжен да завърши и предаде обекта в срок от 45 календарни дни след датата на подписване на договора. Така описаният предмет на договора не може да обоснове извод, че са уговорени еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, поради което в случая не е налице договор с периодично изпълнение. От друга страна, в договора не е уговорена и единна престация с обособени етапи, които могат да бъдат приети в определена степен на завършеност, поради което в случая не е уговорено и поетапно изпълнение, а от горепосоченото определение е видно, че доставките по договора не са и с непрекъснато изпълнение. Уговорката за начина на плащане на услугите в чл. 13, ал. 1 от договора за строителство, че цената ще се заплати на три части по следния график: 20.10.2008 г. - 30 000 лв., 30.11.2008 г. - 60 000 лв. и 30.12.2008 г. - 50 000 лв. не е основание да се приеме, че договорът е с периодично или непрекъснато изпълнение, както с основание се твърди в касационната жалба. Освен това в същата разпоредба е посочено, че плащанията ще се извършат единствено след доставянето на материалите в обекта, а изпълнителят има право да спре работата по договора в случай, че плащането на 20.10.2008 г. не бъде извършено. В договора е уговорено, че остатъкът от сумата по договора следва да се плати след подписване на приемо-предавателния протокол между страните и издадена от изпълнителя фактура в срок до 31.03.2009 г. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че по данни от приложените писмени обяснения в т. 2 и т. 3 от "ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА" на гл. счетоводител на "Мега Груп" ЕАД, няма заведени счетоводни операции в счетоводните регистри, документиращи стопански операции между двете дружества, както и платежни документи, отразяващи разплащания между двете дружества. Поради изложеното специалната разпоредба на чл. 25, ал. 4 ЗДДС е неприложима и обжалваното решение следва да се отмени и в тази част, като вместо него се постанови друго, с което РА в тази част бъде отменен. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в съответната му част за разноските, с която ревизираното дружество е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") при ЦУ на НАП - гр. Пловдив в размер над 1 143.40 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към датата на постановяване на решението. С оглед изхода на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за настоящата инстанция на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждения в размер на 1 570.10 лв., изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в настоящата му редакция. На ревизираното лице следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от жалбата му. По делото са представени доказателства, че дружеството е направило разноски за двете инстанции в общ размер на 2 755 лв. (държавна такса пред първа инстанция 50 лв., депозит за вещи лица в общ размер на 450 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 2 230 лв. и държавна такса за касационна инстанция в размер на 25 лв.). Уважената част от касационната жалба е в размер на главница 33 333.34 лв. ведно със прилежащите лихви, а материалният интерес по делото пред настоящата инстанция е в размер на главница 68 003.34 лв., ведно с прилежащите лихви, поради което на ревизираното лице следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 1 350.42 лв. По компенсация на Д"ОДОП" следва да се присъдят 220 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение