Решение № 11998 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2016 г.

Решение № 11998 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Хелио тур-с" АД, представлявано от Изпълнителния директор Илиева, чрез адв. Стойков, против решение № 336/26.02.2016 г. по адм. дело № 2392/2014 г. по описа на Административен съд- Б., с твърдения за неправилност и искане за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Кметът на община С., не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на касатора "Хелио тур-С" АД, С., срещу Заповед № 8-Z-110/14.01.2014 г., с която, на основание чл. 225а, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, кметът на община-С., е наредил премахване на незаконен строеж - "дървено бунгало", находящ се в поземлени имоти № 10647 и № 10044, м. "Мапи", землище гр. С.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В мотивите си е направил преценка на събраните в хода на делото доказателства, които е обсъдил в съвкупност с констатациите на административния орган по административната преписка. Решаващите си правни изводи е възприел главно на база констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а именно, че процесното бунгало е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, че за него липсват строителни книжа, че е изградено в земеделска земя без промяна на предназначението й, при липсата на предвиждане и одобрен подробен устройствен план. Посочено е и, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Касационните доводи за неправилност на съдебния акт, поради наличието на Разрешение за строеж № 54/12.11.1986 г. за монтиране в м. "К.", въз основа на съгласувани на 14.11.1986 г. проекти на 70 бр. бунгала като временно строителство по реда на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./, не налага извод, различен от възприетия от първоинстанционния съд такъв. Дори процесното бунгало да бъде идентифицирано като едно от посочените в разрешението 70 бр. дървени бунгала, то се явява незаконно на основание § 50а, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./, /ДВ бр. 124/1998 г./, съгласно който разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в действащите подробни градоустройствени планове, но допустими като временно строителство по реда на отменената с Постановление № 500 на МС от 1997 г. /ДВ бр. 6/1998 г./ ал. 4 на чл. 120 ППЗТСУ към момента на разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила изменението и допълнението на ППЗТСУ ДВ бр. 6/1998 г. и подлежат на премахване по реда на чл. 160 от закона. Разпоредбата е обнародвана на 16.01.1998 г. и е влязла в сила на 20.01.1998 г., след която дата строежът, разрешен като временен, е подлежал на премахване като незаконен, по реда на чл. 160 ЗТСУ /отм/. Относно строежа не се установяват и предпоставките по § 17 ПРЗУТ, тъй като е извършен в частна земеделска земя, без промяна на предназначението й. Предвид изложеното, по отношение обжалваното решение не се установяват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,