Решение № 7586 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3678/2010 г.

Решение № 7586 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3678/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "СВ-БГ" ООД - гр. София, чрез управителя и представляващ дружеството Борислав Йорданов Йорданов срещу решение № 99/23.12.2009 г. по адм. дело № 6662/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА№ 2000807453/10.04.2009 г. на орган по приходите в ТД на НАП - София град, в потвърдената с решение № 1149/21.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София част за определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 10.10.2005 г. - 31.12.2007 г. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юрк. Иванова я оспорва, желае решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия тричленен състав счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА в частта относно:

1. отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 100,47 лева за налични активи към датата на регистрация на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС (отм.);

1. установено задължение за лихви за периода м. 12.2005 г. - м. 01.2006 г. в размер на 3 181, 68 лева съобразно установеното задължение за ДДС;

1. доначисленият ДДС в размер на 134 143, 70 лева за м. 08.2007 г. по данъчна фактура № 21 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС;

1. отказано право на данъчен кредит в размер на 420 лв. за данъчен период м. 08.2007 г. по данъчна фактура № 21 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД;

1. допълнително определено задължение за корпоративен данък за 2007 г. вследствие увеличаване на финансовия резултат със сумата от 2 100 лева по фактура № 21 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО;

1. относно начислените лихви за забава за м. 01.2008 г. по ЗДДС.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е направил подробен анализ на установените по делото факти и е извел изводи за законосъобразност на РА в оспорената част.

Решението е правилно като изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното се споделят от настоящата инстанция. По п.1:

В хода на ревизията е установено, че в справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за данъчен период м. 12.2005 г. са отразени фактури, с които жалбоподателят е закупил стоки преди датата на регистрацията си по реда на ЗДДС (отм.) - 28.12.2005 г. Констатирано е, че ревизираният субект не е подал опис на наличните активи при регистрацията си по ЗДДС (отм.) и е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (отм.) и на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 100, 47 лева по 17 бр. фактури.

Правилно съдът е обсъдил приложимите материално правни разпоредби за възникване и упражняване на претендираното право на приспадане на ДДС за активи по смисъла на Закона за счетоводството (отм.), закупени преди регистрацията по чл. 69 от ЗДДС (отм.), съгласно които е необходимо да са налице кумулативните изисквания на същата разпоредба, а именно: лицето да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законови изисквания; лицето, което е издало данъчния документ да е регистрирано по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ; доставката да е била облагаема към тази дата и да е изпълнено условието по чл. 64, т. 2 от ЗДДС данъкът да е начислен от доставчика най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчното дебитно известие; регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен и подаден към датата на регистрацията по този закон; наличните активи да са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС, регламентираща начина на възникване и упражняване на това право на приспадане на начислен данък преди регистрацията по ЗДДС определя като момент на възникване на това право датата на регистрацията, а като условие за неговото упражняване през първия данъчен период след датата на регистрацията, наличните активи и начисления при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68 от ЗДДС да се отразяват в дневника за покупките. Законодателят е въвел изрична забрана, като е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице по реда на чл. 69 от ЗДДС (отм.) ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрацията по ЗДДС. Дружеството е упражнило право на данъчен кредит за м. 12.2005 г. в общ размер на 12 100, 47 лева, от които 7 100, 47 лева по 17 бр. фактури, издадени преди 28.12.2005 г. - преди датата на регистрацията. Сумата на ДДС по 17 бр. фактури не отговаря на съдържащата се и представената справка сума на ДДС, която е в размер на 4 434,46 лева. Представената от задълженото лице справка няма входящ номер и дата, както и не отговаря на утвърдения в ППЗДДС (отм.) образец на регистрационен опис - Приложение № 3 към ППЗДДС (отм.) и не съответства на декларираното в дневника за покупките за м. 12.2005 г.

При така установените факти правилно е прието от съда, че липсва надлежно попълнен и своевременно представен от дружеството регистрационен опис на наличните активи, който да отговаря на изискванията, установени в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС (отм.), поради което на дружеството не може бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 100, 47 лева и отказът на органа по приходите е законосъобразен. По п.2:

Констатирано е в хода на ревизията, че за м. 01.2006 г. е подадена справка - декларация по ЗДДС с резултат ДДС за внасяне в размер на 12 905, 64 лева, като в срока по чл. 74 от ЗДДС (отм.) е внесен ДДС в размер на 805, 17 лева. За този данъчен период не са констатирани основания за корекция на декларирания резултат. С оглед на определените на жалбоподателя задължения за м. 12.2005 г., в резултат на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за закупени активи преди датата на регистрацията, е извършена корекция на декларирания резултат ДДС за възстановяване в размер на 5000 лева вместо претендирания от жалбоподателя ДДС за възстановяване. След извършената корекция ДДС за възстановяване в размер на 5000 лева е приспаднат от дължимия ДДС за внасяне за м. 01.2006 г. в общ размер на 12 905, 64 лева. Процедурата за прихващане, приспадане и възстановяване, възникнала през м. 12.2005 г. приключва с резултат 7 100, 47 лева ДДС за внасяне ( разликата между 7 905, 64 лева и внесения ефективно данък в размер на 805,17 лева). Този ДДС за внасяне не е внесен до 15.02.2006 г., поради което от тази дата до датата на издаване на ревизионния акт е начислена лихва за забава в размер на 3 181, 68 лева.

Изводите на съда в тази част от решението са правилни, като свързани с изводите по п. 1, от което следва, че така определената лихва за забава в размер на 3 181, 68 лева за м. 01.2006 г. е законосъобразно определена. По п.3:

За данъчен период м. 08.2007 г. е извършено доначисляване на ДДС в размер на 134 413, 70 лева на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, което е обосновано от постъпилите по банковата сметка на ревизирания субект плащания, както следва: на 10.08.2007 г. в размер на 672 068, 51 лева и на 13.08.2007 г. в размер на 134 413,70 лева, касаещи фактура № 42 от 10.09.2007 г., издадена от "СВ-БГ" ООД с получател "Джей Джей Инвест" ООД. Предмет на процесната доставка е "аванс по договор". Ревизиращите органи приемат, че съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС данъчно-задълженото лице е било длъжно да издаде данъчна фактура в петдневен срок от датата на получаване на плащането, т. е. през м. 08.2007 г., а фактурата е издадена през м. 09.2007 г. Налице е и позоваване на нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие е извършено авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Жалбоподателят не оспорва факта на получените на 10.08.2007 г. и на 13.08.2007 г. плащания по банковата сметка на ДО и на ДДС по процесната фактура с получател "Джей Джей Инвест" ООД, като твърди, че е следвало да му бъде начислена единствено лихва за забава за несвоевременното начисляване и внасяне на дължимия данък. Възражението на жалбоподателя е неоснователно с оглед цитираните разпоредби на чл. 25, ал. 6 и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, както и с оглед нормата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В настоящия случай се касае за авансово плащане по договор, което плащане е осъществено през м. 08.2007 г., като данъчната фактура е следвало да бъде издадена през този данъчен период (м. 08.2007 г.), а се установява, че е издадена през следващия данъчен период (на 10.09.2007 г.), което означава, че данъкът е дължим за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, доколкото фактурата не е издадена в установения от закона срок. Това означава, че законосъобразно ревизиращите органи са доначислили ДДС в размер на 134 413, 70 лева за данъчен период м. 08.2007 г. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че е налице неоснователно обогатяване за бюджета и реално с начисляването на процесния ДДС в следващия данъчен период няма ощетяване на фиска, съдът е приел същото за неоснователно, тъй като за следващия данъчен период - м. 09.2007 г. ревизиращите органи са извършили корекция на данъчната основа по декларираните от задълженото лице доставки, по които то е изпълнител, като те са намалени със сумата в размер на 672 068, 51 лева данъчната основа на извършените доставки (ДО по процесната фактура № 042 от 10.09.2007 г.) и сума в размер на 134 413, 70 лева начислен ДДС (по фактура № 042 от 10.09.2007 г.). При така установеното съдът правилно е приел, че жалбата е неоснователна в тази си част. По п.4:

За данъчен период м. 08.2007 г. на основание чл. 69, ал. I от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 420 лева по фактура № 21 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД с предмет на доставката-консултантски услуги за обект вила за гости с басейн Бонсови поляни част-архитектура и конструкции. Ревизиращите приемат, че дружеството не е отчело извършено облагаеми доставки във връзка с процесната доставка.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

1. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 ЗДДС; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма ЗДДС не определя конкретен срок, в който следва да се ползва получената доставка за реализиране на бъдещи облагаеми доставки, като единственото условие е да се ползва за целите на облагаемата му дейност. От доказателствата, събрани в хода на ревизията се установява, че ревизираният субект не притежава недвижими имоти, съгласно справка № 1 от 16.09.2008 г., както и че по счетоводни данни липсва информация за покупка на имот през ревизирания период. Към жалбата, адресирана до директора на дирекция "ОУИ" Ч гр. София е приложен нотариален акт от 17.05.2006 г. за покупка на незастроен неурегулиран недвижим имот - недървопроизводителна горска площ - поляна в землището на гр. София, кв. Горна баня. От съдържанието на приложения нотариален акт се установява, че се касае за покупка на незастроен имот и в хода на ревизията, при обжалването по административен и съдебен ред на ревизионния акт в тази му част жалбоподателят не ангажира доказателства за започнало строителство на сграда върху този имот. Не са представени доказателства за идентичност на имота, описан в процесната фактура и този по представения нотариален акт. По делото липсват и доказателства за сключен писмен договор между страните - "СВ-БГ" ООД и "Де Студио" ЕООД за установяване на действително осъществени консултантски услуги, както и конкретно в какво са се изразявали и кога са предоставени. В ревизионното производство е констатирано, че жалбоподателят е изпълнител на строително-монтажни работи и изграждане на груб строеж на жилищни сгради и промишлени предприятия в качеството му на изпълнител по договори за СМР. В тази връзка не е представен и договор за СМР, по който изпълнител да е "СВ-БГ" ООД и по който да е възложено изготвянето на проект на "Де Студио" ЕООД. По така изложените съображения правилно съдът е приел жалбата за неоснователна и в тази част. По п.5:

Жалбоподателят е оспорвал извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 2 100 лева, представляваща отчетен разход за консултантски услуги за обект: Вила за гости с басейн в местност Бонсови поляни, документиран с фактура № 021 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД. Ревизиращите органи приемат, че тези разходи не са свързани с дейността на дружеството на основание чл. 26 от ЗКПО и изводите в РА се потвърждават и от съда. При проверка в счетоводството на дружеството ревизиращите органи са констатирали липсата на отчетени приходи във връзка с обекта по процесната фактура. С оглед установените констатации в п. 4 досежно спецификата на доставката по фактура № 021 от 15.08.2007 г., издадена от "Де Студио" ЕООД и липсата на доказателства за свързаността на доставката с облагаемата дейност на дружеството Ч получател, както и липсата на приходи за 2007 г. от дейности, за които са отчетени разходи по процесната фактура, обоснован е изводът за законосъобразното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 2 100 лв. По п.6:

В тази част решението касае изводи относно начислените лихви за забава за м. 01.2008 г., съобразно резултатът за този данъчен период: 01.01. - 31.01.2008 г., който е ДДС за внасяне в размер на 55 257, 98 лева. Установено е, че в срок са внесени 1698,01 лева и е определен остатък за довнасяне в размер на 53 559, 97 лева, върху който размер е начислена лихва за забава за периода от 15.02.2008 г. до датата на съставяне на ревизионния акт.

Установеният ДДС за внасяне в размер на 111 235,31 лева за данъчен период м. 08.2007 г. се приспада от дължимия ДДС за възстановяване в размер на 90 271, 10 лева към 1.03.2008 г. по изтекла процедура, касаеща периода м. 09.2007 г., с което извършената с ревизията корекция на данъчните задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. август и м. септември 2007 г., не се отразява като краен резултат на задълженията на ДЗЛ към фиска и не е налице неоснователно обогатяване за бюджета, както се твърди в касационната жалба.

При така установените данни, правилно съдът е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "СВ-БГ" ООД като неоснователна.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1382, 80 лв. и същото е за цялото производство, до приключване на делото във всички инстанции, поради което второ възнаграждение за касационната инстанция не се дължи на административния орган.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,