Решение № 7229 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2008 г.

Решение № 7229 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на НС "Полиция" гр. София, против решение № 560/12.05.2008 г. по адм. д. № 1103/2008 г. на Административен съд - София град като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Ответната страна - Оганесян Левон, гражданин на Армения оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ е отменил заповед № ЗДМ-35/21.01.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ са наложени на Оганесян Левон, гражданин на Армения принудителни административни мерки, "принудително отвеждане до границата на РБ" и "забрана за влизане в страната за срок до 20.12.2012 г.". Съдът е изложил съображения, че при налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а ЗЧРБ критериите, с които следва да се съобрази административният орган са нормативно определени в чл. 54 ППЗЧРБ и същите критерии са указание относно преценката, която този орган трябва да извърши при налагане на мярката по чл. 42, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. Административният орган не е изложил никакви съображения за приложение на критериите по чл. 54 ППЗЧРБ при налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и липса на мотиви за приложението на критериите по чл. 6 АПК при налагане на мярката по чл. 42, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, обуславящо отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е постановено след установяване на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Законосъобразна е преценката им относно правния контрол на обжалваната заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК като съдът е изложил подробни правни съображения, относно незаконосъобразността на административния акт, както се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че жалбоподателят живее със родителите си повече от 13 години в РБългария, където е завърши началното си и основно образование, а и понастоящем предстои да завърши средното си образование, видно от приложеното удостоверение № 502/08.02.2008 г., живее на постоянен адрес с родителите си. В този смисъл при издаване на обжалваната заповед административният орган напълно е игнорирал разпоредбата на чл. 54 ППЗЧРБ, съгласно която при отнемане на предоставено право на пребиваване в РБългария компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки. Чужденецът е пристигнал в България в ранното си детство, тук живее цялото му семейство, тук е придобил образованието си, не е посещавал държавата си по произход. Законосъобразен е изводът на съда, че оперативната самостоятелност на административния орган също подлежи на контрол за законосъобразност съобразно чл. 169 АПК. В тази връзка обжалваната заповед не съдържа каквито и да са съображения на административния орган, относно приложената оперативна самостоятелност за наложените ПАМ, което обуславя незаконосъобразността им. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение