Решение № 1345 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 459, ал. 8-11 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ненчева чрез пълномощник адвокат Г. Гънчев, подадена против Решение 2164 от 28.11.2023 г., постановено по адм. дело 2808/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът не е събрал и проверил всички относими към спора доказателства за законосъобразността на изборния процес. По тези и други съображения, развити в съдебно заседание и от адвокат В. Вутов от САК претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия - Карлово. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към касационната жалба няма приложени писмени доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК. Ответникът - Общинска избирателна комисия Карлово, чрез председателя й И. Димовска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, развити и в писмен отговор. Ответникът Е. Кабаиванов лично и чрез процесуален представител адвокат Т. Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение след като прецени наведените с жалбата касационни основания, становищата на страните във връзка с тях и доказателствата по делото и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния административния съд е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 459 от ИК по жалба от В. Ненчева кандидат за кмет на община Карлово, издигната от коалиция от партии БСП за България, регистрирана с Решение 103-МИ/25.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Карлово (ОИК Карлово) и допусната до втори тур с Решение 242-МИ/31.10.2023 г. на ОИК Карлово и в качеството си на представляващ коалиция от партии БСП за България, регистрирана с Решение за образуване на коалиция от 02.04.2023 г. с председател К. Нинова, срещу Решение МИ-306/06.11.2023 г. на ОИК Карлово, с което Е. Кабаиванов е обявен за избран на втори тур за кмет на община Карлово, област Пловдив. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил оспореното решение на ОИК Карлово. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт не само на наведените с жалбата доводи, но и на всички основания по чл. 146 АПК. В резултат на това е приел, че в случая са правилни фактическите установявания, направени от ОИК-Карлово и вписани в съставените от нея официални документи по отношение на получените от политическите субекти действителни и недействителни гласове на проведените на 05.11.2023 г. местни избори за кмет на община Карлово на втори тур. Този извод е съдът е обосновал въз основа на приобщените по делото доказателства и чрез събирането на допълнителни такива, а именно след оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на протоколи на секционни избирателни комисии, включително и оспорените в жалбата такива на избирателни секции с номера 161300001, 161300002, 161300003, 161300004, 161300005, 161300006, 161300007, 161300008, 161300009, 161300010, 161300011, 161300015, 161300016, 161300017, 161300019, 161300020, 161300021, 161300022, 161300023, 161300024, 161300025, 161300026, 161300027, 161300028, 161300029, 161300030, 161300031, 161300032, 161300034, 161300036, 161300037, 161300042, 161300049, 161300053, 161300054, 161300062, 161300063, 161300064, 161300067, 161300068 и 161300069, като е констатирано, че всеки един от които е подписан от председател, зам.председател, секретар и членовете на съответната СИК, няма отбелязани особени мнения и възражения или подадени жалби, в повечето протоколи е отразено, че изборите са преминали в нормална обстановка или че няма нарушения, в една част от тях не е попълнена такава информация, а в друга са попълнени данни за намерени дефектни машинни бюлетини. По отношение на част от тях - в протоколи от избирателни секции 161300001, 161300003, 161300004, 161300005, 161300006, 161300007, 161300008, 161300010, 161300015, 161300016, 161300017, 161300019, 161300020, 161300021, 161300022, 161300023, 161300024, 161300025, 161300027, 161300028, 161300029, 161300030, 161300031, 161300036, 161300042, 161300049, 161300053, 161300054, 161300062 и 161300067 е установено, че липсват поправки, като отразените в тях резултати съответстват помежду си (броят гласували съответства на броя на намерените бюлетини; броят на подадените бюлетини кореспондира със сбора от недействителните бюлетини, действителните бюлетини не подкрепям никого и действителните бюлетини). По отношение на останалите 11 броя е установено, че са допуснати технически грешки, които са отразени с подписите на най-малко трима от членовете на СИК. Посочено е че тези грешки не се отнасят до въведените възражения за действителни и недействителни бюлетини съобразно релевираните доводи в жалбата за допуснати нарушения и са отстранени по реда на чл. 445, ал. 5 от ИК - подписани са от най-малко трима членове на СИК, не е имало възражение от другите членове на комисията и същите не са отразили особени мнения или възражения, които са имали възможност да сторят това, но не са го направили. Тези констатации са обусловили извода на съда, че те не са от категорията грешки, които да доведат до заключение, че изборите са опорочени и се налага повторно преброяване на бюлетините, а искането на жалбоподателя в тази връзка обосновано е оставено без уважение. В тази връзка правилно е съобразено от съда решение 9 от 26.11.2009 г. по конституционно дело 8 от 2009 г. Конституционният съд, съгласно което ...ръчното преброяване на бюлетините в Република България се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да било друг способ за преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете им за резултатите от гласуването . В процесните протоколи на СИК, не се установява някой член на СИК да е подписал с възражение или особено мнение протоколите, не е отразено да са възниквали спорове между участниците в изборния процес във връзка с резултатите от гласуването. Следователно, между членовете на СИК и между останалите участници в изборния процес не са съществували разногласия и спорове и никой от тях не е поставил под съмнение действителността на гласовете и определянето на изборните резултати. При това положение, и при липса на конкретни фактически твърдения и ангажирани писмени доказателства по делото, които да обосноват извод в противоположната насока, правилно е преценено, че е недопустимо съдът за първи път в рамките на съдебното производство да установява наличие на някакво несъгласие с изборните резултати в смисъла, заявен от жалбоподателката. Правилно са съобразени и обсъдени и следващи решения на Конституционния съд - решение 2 от 16.02.2010 г. по КД 10/2009 г., решение 5 от 9.07.2013 г. по КД 13/2013 г. и решение 13 от 28.11.2013 г. по КД 14/2013 г. По фактите първоинстанционният съд, след допълнителните корекции и при пресмятането, които е обосновал както за причините, на които се дължат , така и обстоятелството , че не се отразяват на крайния резултат от избора, правилно е установил, че общият брой на действителните гласове, подадени за кандидатите за кмет на втория тур от проведения избор на кмет на община Карлово е кандидатът на Местна коалиция СДС (ГЕРБ) Е. Кабаиванов, получил най-много действителни гласове 8 441 действителни гласа от общо 16 715, точно както е прието и в оспореното решение на ОИК - Карлово. Относно анализа на съда по тези факти настоящата инстанция на основание чл.221, ал.2, изр. 2 АПК препраща към мотивите (стр. 8-14) в решението на първоинстанционния съд. За да потвърди решението на ОИК, първоинстанционният съд е приел от правна страна на първо място за неоснователни твърденията за неистинност на протоколите на СИК, доколкото те представляват официални свидетелстващи документи по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила и съдът е длъжен да приеме, че тези документи съставляват доказателство за изявленията, отразени в тях, и за извършените от и пред издателя им действия, приемайки, че резултатите от гласуването са именно такива, каквито са обективирани в оспорените протоколите на за Община Карлово и са съставени от компетентни длъжностни лица. Протоколите са анализирани във връзка с разпоредбите на ИК досежно задължителните реквизити - вписване на данни от гласуването, подписване на протоколите, дата и час, получаване копие от тях и е направен извод за тяхната правилност и законосъобразност. Този извод на съда не се е променил и в откритото в хода на делото производство по оспорване на съдържанието на официалните свидетелстващи документи, по реда на чл. 193 от ГПК, по отношение на протоколите на СИК. Съдът е отчел, че в нито един протокол от отделните СИК, нито в обобщения протокол на ОИК, са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, липсват възражения или приложени жалби за извършени нарушения от членове на СИК и изборната обстановка е отчетена като спокойна и нормална, протоколите са подписани от пълния състав на СИК и без особени мнения. Във връзка с другите оплаквания в жалбата съдът е приел, че с ангажираните доказателства не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват правен извод за извършени съществени нарушения на избирателния процес, което е единствено основание за обявяване на недействителност на избора, констатациите на съда са в посока, че установените нарушения не касаят избора на кмет на Община Карлово. В мотивите на съда е тълкувана правната уредба относно правата на членовете на СИК и ОИК като по делото е посочено, че липсват писмени възражения, данни за жалби и искания по реда на чл. 222, ал. 1 от ИК, а протичането на изборния процес се преценява от членовете на СИК, които имат непосредствен контакт с избирателите. По отношение на оплакванията, свързани с работата на СИК и истинността на протоколите, съдът е отбелязал, че от доказателствата по делото не се е наложило и прилагането на разпоредбата на чл. 445, ал. 3 от ИК, уреждаща възможността за ново съвместно преброяване на гласовете от СИК и ОИК. По отношение на отчитането на бюлетините като действителни и недействителни решаващият съд е посочил, че в протоколите на СИК, каквото е изискването на чл. 438, ал. 3 от ИК, липсват отбелязвания за подадени бюлетини, които да са предизвикали спор при отчитането им, като това обстоятелство дава основание за кредитиране изцяло на отразеното в протоколите на СИК, имащи материална доказателствена сила като официални документи. Съдът не е установил и незаконосъобразност на вписването в избирателните списъци на избиратели, които нямат такова право, в проверяваните СИК. Според съда образуването на избирателните секции и съставянето на избирателните списъци са действия по организация на изборите и съответните актове подлежат на самостоятелен контрол по предвидения в Изборния кодекс ред, а влезлите в сила актове пораждат целеното правно действие за произвеждането на изборите при утвърдените правила. При тази фактическа и правна обстановка съдът е достигнал до извод, че Решение МИ-306/06.11.2023 г. на ОИК Карлово, с което Е. Кабаиванов е обявен за избран на втори тур за кмет на община Карлово, област Пловдив следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Релевираните с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал всички твърдения за допуснати нарушения на Изборния кодекс като е обсъдил всяко едно от тях по отделно и в съвкупност и във връзка със събраните по делото доказателства и е изложил съответни мотиви по тълкуването и прилагането на относимите материално правна и процедурни норми. В оспореното първоинстанционно съдебно решение правилно са съобразени и обсъдени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства чрез използване на различни доказателствени средства, вкл. чрез оспорване истинността на документи протоколите на ОИК Карлово, съгл. чл. 193 от ГПК. Касационният съдебен състав не споделя оплакванията, че оспореното съдебно решение е постановено при съществени процесуални нарушения. В хода на първоинстанционното дело е проведено обстоятелствено и продължително открито съдебно заседание, в което са допуснати, съответно обсъдени или мотивирано оставени без уважение, всички доказателствени искания на жалбоподателя. Доколкото по делото е било отправено искане за извършване на оглед и ръчно преброяване на бюлетините секции на територията на община Карлово, ВАС приема за правилно процесуалното поведение на съда в хода на делото при събирането на доказателствата, тъй като не са налице спорове относно действителните и недействителните бюлетини в секциите. Правилни в тази връзка са мотивите на съда по аргумент от решение 9/2009 г. по конст. д. 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България, с което е дадено принципно решение на спорния въпрос относно искането за ръчно преброяване на бюлетините. Съдът не е изборна администрация и доколко бюлетините за избор на кмет на община се преброяват от СИК, единствено те са овластени с тези правомощия на осн. чл. 432 от ИК. Тези правомощия се отразяват и в оспорените процесни протоколи, в които липсват възражения, оспорвания, особени мнения, фактът на личното възприемане от съда, че няма спорове между членовете на СИК, спокойната изборна обстановка, присъствието на място на представители и застъпници на повечето политически партии и всички действия са извършени в тяхно присъствие, като в протоколите не е имало спорове при отразяване на резултатите от преброяването на бюлетините за кмет на Община Карлово, какъвто предмет позволява да има обжалването по реда на чл. 459, ал. 1 от ИК. Възможността за обжалването на решението на ОИК и компетентността на съда за произнасяне са прецизирани в разпоредбата на чл. 459, ал. 7 от ИК, която урежда съдът да се произнесе по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, че не се изисква извършване на цялостна ревизия на изборния процес, за да се установи дали евентуално са извършени нарушения. ВАС приема за закономерен този извод, тъй като целта на производството по чл. 459 от ИК не е да се повтори изцяло или отчасти изборния процес в съдебното производство по контрола за законосъобразност на административния акт. При прилагането на чл. 459 от ИК и съобразно обстоятелствата, посочени в жалбата, съдът следва да търси и констатира свързано с изборния резултат наличие на две предпоставки съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежест на тези нарушения, която да е от естество, непозволяващо да се установи действителната воля на гласувалите лица (избирателите). За да бъде обявен изборът за недействителен, съдът следва да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България. От своя страна нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Това изискване за тълкуването и прилагането на изборните норми е възприето по практиката на Конституционния съд на Република България съобразно решение 13/28.11.2013 г. по конст. д. 14/2013 г., решение 9/26.11.2009 г. по конст. д. 8/2009 г., решение 2 от 16.02.2010 г. по конст. д. 10/2009 г., решение 5 от 9.07.2013 г. по конст. д. 13/2013 г. Важен аргумент е, че не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти, въведени в практиката от Конституционния съд на РБ, се потвърждават с решение от 13.10.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи (Конвенцията). Според съда активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията, не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. Според същото решение, което ВАС отново намира за относимо в настоящото дело, допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборния процес и самата демократична система. При така формираната практика, в производството по оспорване на изборен резултат, оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са от същественост да променят изборния резултат (в този смисъл решение 2001 от 07.02.2020 г. по адм. д. 14222/2019 г. на ВАС, Четвърто отделение и други в този смисъл). Касационните оплаквания за нарушение на изборния процес не разколебават преценката на ВАС относно спазването на съдопроизводствените правила и правомерността на формираните от първоинстанционния съд изводи. В първоинстанционното съдебно решение правилно е възприет наложеният от практиката на ВАС и на КС стандарт за търсене на предпоставките за законосъобразно протичане на изборния процес относно евентуалното наличие на съществени нарушения и тежестта на тези нарушения. Така след преценката на събраните доказателства съдът е приел, че частично е доказано оспорването на протокола на ОИК, като е установено, че в избирателна секция 161300011, а именно отразени са намерени пет дефектни машинни бюлетини, но същите въобще не са включени в броя на намерените в избирателната кутия бюлетини от машинно гласуване и по този начин броят на гласувалите Не подкрепям никого, сумиран с броя на гласувалите за В. Ненчева 44 и за Е. Кабаиванов 33 (общо 77), съответстват точно на отразения общ брой намерени в избирателната кутия 80 (3+77=80), като идентично е отразяването в протокола от СИК в избирателна секция 161300012 и в протокола от СИК в избирателна секция 161300016. Установено, е че в тези случаи се касае за допусната техническа грешка при отразяването на броя намерени бюлетини от машинно гласуване с три повече от действителните такива, но тази допусната техническа грешка сама по себе си също не би довела до промяна на определения краен резултат от избора, а дори сумирани двете грешки отново не биха довели до промяна на определения краен резултат от избора. При проведеното при условията на чл. 193 от ГПК по препращане от чл. 144 от АПК производство по оспорване истинността на протокола на ОИК - Карлово, правилно е посочено, че се опровергава неговата материална доказателствена сила в качеството му на официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК в посочените по-горе части, която неистинност е резултат от пренасянето на данните от протоколите на СИК във връзка с правомощието на ОИК по чл. 447 от ИК. Тази частична неистинност на протокола обаче не се отразява върху обявения изборен резултат, доколкото нито една от констатираните технически грешки не се отразява на броя, подадени действителни гласове за всеки един от двамата кандидат кметове. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът е обсъдил само част от допуснатите грешки в протоколите на СИК, което се опровергава от мотивите на съдебното решение, в което са обсъдени твърдените нарушения и тяхната тежест в изборния процес. Съдът намира, че същите са от категорията на т.нар. несъществени, тъй като не оказват влияние върху крайния резултат. Такива твърдени нарушения съдът е счел, позовавайки се на приобщените по делото доказателства, че са несъществени. За такива е счел непреброяването по методология на ЦИК, но преброени и отчетена действителната воля на избирателите. Следващото твърдение е, че голяма част от бюлетините, които са преброени като недействителни, всъщност са действителни и са за жалбоподателката." В тази насока не са били представени никакви доказателства още повече, че липсват спорове при преброяването на гласовете в СИК, което е извършено публично пред застъпници, наблюдатели и пред членовете на СИК, които са представители на политическата партия на касатора. Неоснователен и довода за незаконосъобразност на решението на ОИК, поради дописването под черта" в избирателните списъци в изборния ден и допускане да гласуват избирателите под черта. Твърденията за нарушения при извършването на тези действия на се били подкрепени с конкретни доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че членовете на СИК са длъжностни лица и същите имат право да извършват това дописване при установяване на законовите предпоставки за това и да допускат до гласуване тези избиратели. Още повече следва да се има предвид, че всеки един от избирателните списъци, в които има дописване под черта, при приемането му в ОИК е бил комплектуван с необходимия брой за съответните лица декларации, удостоверения и служебни бележки, което обстоятелство не е оспорено надлежно. Тази част от изборния процес досежно избирателните списъци и тяхната законосъобразност не може да се разглежда в производството по чл. 459 ИК, тъй като има определен ред за съставянето им и за обжалване на пропуски в тях. Всеки етап от изборния процес се извършва в точно определен срок и след завършването му започва следващия етап. Законосъобразността на предходния етап е предпоставка за започване и завършване на следващия етап. Основателен в тази връзка е довода на ответника ОИК, че не може в производството по чл. 459 ИК да се проверяват предходните етапи от изборния процес, в които са постановявани решения от изборната администрация, вече влезли в сила. Съдът е обсъдил установените технически грешки в протоколите и допуснати грешки в протокола на ОИК, поради разлика от 4 бюлетини, се явява не основателно. При установяване на резултатите от гласуване, в три избирателни секции на територията на община Карлово 161300009,16100068/161300070, в урните за гласуване с СУЕМГ, са установени 4 /четири/ бюлетини от машината, на които не може да се установи вота на избирателите. Установеното е вписано на съответното място в протокола за установяване на резултатите от гласуването на СИК съгласно указанията на ЦИК дадени в Писмо изх. МИ-15- 1345/05.11.2023 год. (приобщено по делото). В тези СИК са сработили и контролите относно действителните гласове подадени за кандидатите, поради което не може да се правилно е прието, че няма нарушение на изборния процес. Относно доводите за допуснати нарушения при видеонаблюдението, правилен е и извода на съда, че ИК регламентира задължението за извършване на видеонаблюдението в реално време и видеозаснемане след обявяване края на изборния ден в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, както и възможността на определени представители в съответните СИК да извършват видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време при преброяването на гласовете. В настоящия случай не е установено нарушение на тези правила, тъй като не са ангажирани конкретни доказателства за това. Тези правила са регламентирани с цел осигуряване на допълнителни предпоставки за прозрачност на изборния процес, поради което нямат пряко отношение към изборния резултат. В тази връзка неспазването им не води до наличието на съществени процесуални нарушения, опорочаващи вота на избирателите, а може да доведе единствено до ангажирането на административнонаказателна отговорност. Установеното фактическо положение, ценено от гледа точка на възприетия стандарт за установяване на съществени нарушения на изборния процес, е възприето от съда и в последствие съобразено при обсъждането на събраните доказателствата по отделно и в съвкупност и правилно подведени към относимите материални разпоредби на ИК, че оспореният акт на ОИК Карлово е законосъобразен. Отправените с касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установените от съда факти, поради което са неоснователни и не обосновават порок на оспореното съдебно решение. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че обявеният за избран кмет на Община Карлово от проведения избор на кмет на община Карлово е кандидатът на Местна коалиция СДС (ГЕРБ) Е. Кабаиванов, получил най-много действителни гласове 8 441 действителни гласа от общо 16 715, както е прието и в оспореното решение на ОИК - Карлово. Съгласно чл. 452, ал. 6 от ИК на втория тур на изборите за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. При това фактическо и правно положение и в съответствие с разпоредбите на чл. 172 и чл. 172а от АПК, ВАС намира за правилен извода на Административен съд Пловдив, че оспореното Решение МИ-306/06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Карлово, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран на втори тур кмет на община Карлово, обл. Пловдив Е. Кабаиванов, издигнат от Местна коалиция СДС (ГЕРБ) е законосъобразно на всички основания по чл.146 АПК. При това фактическо и правно положение и в съответствие с разпоредбите на чл. 172 и чл. 172а от АПК, ВАС намира за правилен извода на Административен съд Пловдив, че оспореното Решение МИ-306/06.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия Карлово, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран на втори тур кмет на община Карлово, обл. Пловдив Е. Кабаиванов, издигнат от Местна коалиция СДС (ГЕРБ) е законосъобразно на всички основания по чл.146 АПК. По изложените мотиви настоящият касационен съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и оспореният съдебен акт не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и на осн чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника по касационната жалба Е. Кабаиванов за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Искането за разноски е направено своевременно като е съответстващо на осъществената по делото защита и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Искането за разноски в размер на 1000 лева е доказано по основание и размер със съответен договор, пълномощно и списък на разноските, поради което касационният жалбоподател следва да възстанови направените от ответника Е. Кабаиванов разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,