Решение № 7260 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2009 г.

Решение № 7260 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД, "Диелей Пайпер Вас-Тесбах"-клон София, Комисията за защита на конкуренцията, Адвокатско дружество "Борислав Боянови Ко", Адвокатско дружество "Варадинов и Партньори", Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", Адвокатско дружество "Добрев, Конкин и Люцканов", Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници", Адвокатско дружество "Спасов и Братанов" и Адвокатско дружество " Табаков, Табакова и съдружници" против Решение № 8370 от 23.06.2009 г. по адм. д. 10951/2008 г. по описа на Върховен административен съд, VII -мо отделение с искания за отмяната му в съответната обжалвана част. "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 626 от 22.08.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-202/2008 г. по т. 3, с която му е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 30 ЗЗК (отм.) и по т. 5, с която е постановено прекратяване на нарушението. Твърдението е за недопустимост на решението в обжалваната част с искане за обезсилването му, както и това на КЗК, като са развити и съображения за отмяна на основание т. 3 на чл. 209 от АПК. "Диелей Пайпер Вас-Тесбах"-клон София обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 626 от 22.08.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-202/2008 г. по т. 1, с която му е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 30 ЗЗК (отм.) и по т. 5, с която е постановено прекратяване на нарушението. В жалбата са развити подробно съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С молба от 10.11.2009 г., поддържана в съдебно заседание, дружеството заявява искане за преюдициално запитване до Съда на европейските общности, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 629, ал. 1 от ГПК и чл. 234 от ДЕО. Комисията за защита на конкуренцията обжалва решението в частта му, с която е отменено Решение № 626 от 22.08.2008 г. в частта, с която на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и на "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД са наложени имуществени санкции в размер на по 30 000.00 лв и е постановено прекратяване на нарушението. С жалбата се поддържа наличие на касационните основания за отмяна по т. 3 на чл. 209 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Адвокатско дружество "Борислав Боянов и Ко", Адвокатско дружество "Варадинов и Партньори", Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", Адвокатско дружество "Добрев, Конкин и Люцканов", Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници", Адвокатско дружество "Спасов и Братанов" и Адвокатско дружество " Табаков, Табакова и съдружници" обжалват решението в частта му, с която е отменено Решение № 626 от 22.08.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по т. 2, т. 4 и т. 5, с което на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и на "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД са наложени имуществени санкции в размер на по 30 000.00 лв и е постановено прекратяване на нарушението, както и в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 626 от 22.08.2008 г. в частта му, с която е оставена без уважение молбата им срещу "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, с променено наименование "Ди Ти Би Офис Сървисис" ЕООД, срещу "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД. Развити са съображения за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" обжалва решението в частта, с която се произнася по жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията по наложената имуществена санкция на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД за нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и постановеното прекратяване на нарушението. Поради оттегляне на молбата до Комисията за защита на конкуренцията в хода на първоинстанционното производство твърди недопустимост на съдебното решение и иска то да бъде обезсилено. Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" оспорва касационната жалба на "Диелей Пайпер Вас-Тесбах"-клон София в представено по делото възражение, поддържано и в съдебно заседание. Касационните жалби на Комисията за защита на конкуренцията и на адвокатските дружества са оспорени от "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД в писмено възражение, поддържано в съдебно заседание. "Студио Легале Сути България" ЕООД оспорва жалбата на адвокатските дружества. Касационните жалби са оспорени съответно от ответниците по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: По допустимостта на производството: В хода на съдебното обжалване с молба от 18.12.2008 г., приета в с. з. на 16.02.2009 г., адвокатските дружества, по чиято инициатива е образувано производството пред Комисията за защита на конкуренцията на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията, заявяват, че оттеглят молбата си в частта й, с която е поискано Комисията за защита на конкуренцията да установи извършени нарушения по Глава седма на ЗЗК от "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД и предявяват искане да бъде обезсилено Решение № 626 от 22.07.2007 г. в частта му по т. 3, с която е наложена имуществена санкция на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД в размер на 50 000.00 лв., като бъде прекратено по отношение на молителите и съдебното производство. Оспореното съдебно решение не съдържа обсъждане и произнасяне по заявеното с молбата оттегляне и искането за прекратяване на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 4 от ЗЗК /отм. ДВ бр. 102/2008 г./, приложима на основание § 8 от ПЗР на ЗЗК, при оттегляне на молбата на заинтересуваните лица комисията прекратява с решение образуваното пред нея производство. Аналогично е разрешението, предвидено с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от АПК, на което се позовават молителите. Тълкуването на нормите налага извод за правното значение, което законът придава на оттеглянето като десезиране на органа, лишаването му от компетентността да се произнесе по искането. Заложеното в посочената хипотеза диспозитивно начало не може да бъде ограничено до рамките на административното производство и да бъде отказано провеждането му до окончателното приключване на производствата по съдебните оспорвания по съображения, че Административнопроцесуалният кодекс не съдържа изрична уредба. Касационният състав приема, че заявеното с молбата от 18.12.2008 г. оттегляне на искането с основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) има за своя последица както отпадане на основанието на осъщественото административно производство, така и правото и задължението на съда да се произнесе с решение по същество. Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не се съдържа регламентация на хипотеза на оттегляне на искането във фазата на съдебното оспорване /разпоредбата на чл. 155 АПК урежда само оттегляне и отказ от оспорване/, за да произведе действие оттеглянето, следва, на основание чл. 144 АПК субсидиарно да бъдат приложени разпоредбите на чл. 232 вр. чл. 270, ал. 3 от Гражданския процесуалния кодекс. Предвиденото в ал. 3 на чл. 48 от ЗЗК (отм.) съгласие на ответната страна - "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД е заявено от процесуалния представител на дружеството в с. з. 16.02.2009 г., поддържа се и в касационната жалба. Десезирането на органа и съда от постановяване на решение по съществото на молбата налагат обезсилване на оспореното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД и дружеството е осъдено да заплати разноски на Комисията за защита на конкуренцията в размер на 150 лв, отмяна на Решение № 626 от 22.07.2007 г. в частта му по т. 3, с която на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. и по т. 5, с която е постановено прекратяване на нарушението. Обезсилването на първоинстанционното решение води до отпадане на правния интерес за дружеството от обжалване и обуславя недопустимост на касационното производство в тази част, поради което то следва да бъде прекратено. Недопустима е жалбата на Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", с която обжалва решението на тричленния състав в частта, с която се произнася по жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията по наложената имуществена санкция на "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД за нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и постановеното прекратяване на нарушението. В оспорената част решението не е неблагоприятно за дружеството, за да възникне за него на основание чл. 210 от АПК правото на обжалване, поради което спрямо него производството следва да бъде прекратено. Останалите касационни жалби са допустими и съдът дължи произнасяне по съществото им. По искането за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности: Искането за преюдициално запитване на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София е обосновано с довода за стеснително тълкуване от тричленния състав на ВАС на относимите норми на ДЕО и Директива 98/5/ЕО по съображения, че съдебният спор засяга спорни въпроси с международен елемент, който обосновава приложимост на Общностното право. Според жалбоподателя спорът включва правни кантори, установени в една държава -членка, които желаят да се установят в друга - приемаща държава -членка, за да предоставят там правни услуги, като се ползват от правата, установени с чл. 43 и чл. 49 от ДЕО и Директива 98/5/СЕ на Европейския парламент и на Съвета от 16 Февруари 1998 г. за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Изложено е съображение, че до разглеждането на настоящия спор липсва тълкуване от СЕО на приложимите разпоредби на Общностното право. В оспореното решение състав не са разгледани възможностите за установяване на адвокат, който е регистриран в друга държава - членка и /или който е чл. на сдружение за осъществяване на адвокатска практика в друга държава - членка според българския Закон за адвокатурата, респ. според Директива 98/5. Всички поставени в искането осем въпроса са свързани със субективното право на установяване на чужди граждани в качеството им на адвокати и техни сдружения за упражняване на адвокатска дейност на територията на РБългария. Разпоредбата на чл. 267 от договора за функционирането на Европейския съюз, както и практиката на СЕО свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение, което има тълкуването на общностното право за постановяване на решението по конкретния правен спор. В този смисъл е и становището в самото искане. Правилното решаване на делото от българския съд е основанието за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности и според изричния текст на чл. 628 от ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК. Съдът се произнася по определен правен спор съобразно приложимите за него правни норми. Безспорно в образуваното на основание чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) производство ответни страни са български търговски дружества и клон на чуждестранно юридическо лице, всички вписани в Регистъра за търговски дружества, на основание разпоредбите на Търговския закон. Предмет на решението на КЗК е дейността на тези български търговски дружества и клон. Правно-организационната форма, в която учредителите на тези дружества, респ. принципала на клона са взели решение да се осъществява дейността им като търговци обуславя неприложимостта на разпоредбите на Закона за адвокатурата, уреждащи съобразно чл. 1 "придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения". Правно ирелевантни за спора са статута на учредителите като адвокатски сдружения в държави - членки, различни от РБългария, както и причините, и мотивите, довели до избора дейността на чуждестранните адвокатски дружества да се осъществява на територията на РБългария във формата на търговски дружества и клон. Поставените в искането въпроси биха били относими в хипотеза на засягане на правата и интересите на чуждестранните адвокатски дружества като субекти на развилото се пред Комисията за защита на конкуренцията производство. При създадените от тях юридически лица, притежаващи самостоятелна правосубектност, респ. клон на юридическо лице, учредителите не са субекти, страни в производството, поради което не могат да бъдат обсъждани и преценявани техните права и евентуално приложими към тях правни норми. Това разрешение е относимо и към клона на юридическо лице, вписано по реда на Търговския закон, за което не се твърди да са предприети действия за регистрацията му по реда на Закона за адвокатурата. Изложеното налага извода на съда за неоснователност на искането за преюдициално запитване. По касационното основание неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. След обсъждане и преценка на решението на Комисията за защита на конкуренцията с оглед компетентността й да се произнесе по молбата, с която е сезирана и съобразяването на предвидените процесуални правила, тричленният състав на съда обосновава изводите си относно спазването на приложимите материално-правни норми на чл. 30 от ЗЗК (отм.) Съдът приема съображенията на комисията за определяне на страните в административното производство като предприятия, осъществяващи стопанска дейност по смисъла на т. 1 на § 1 от ДР на ЗЗК (отм.) предвид характера на развиваната от тях дейност. Намира за правилно определен релевантния за спора пазар като пазар на адвокатски услуги на територията на страната в хипотезата на съвместно упражняване на адвокатската професия. Настоящият състав споделя изводите относно определянето на адвокатската дейност като независима стопанска дейност предвид възмездния й характер, изрично следващ от разпоредбата на чл. 2 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата. Наред със статута на ответниците в производството по чл. 30 от ЗЗК (отм.), които са търговски дружества, осъществяваната от адвокатските дружества молители дейност придава на участващите в административното производство качеството на предприятия по смисъла на т. 1 на § 1 от ДР на ЗЗК (отм.) След като приема, че релевантни за спора са адвокатските услуги като съвместно упражняване на адвокатската професия, така както са регламентирани от Закона за адвокатурата, първоинстанционният съд изразява становище за възможността правни консултации да бъдат предоставяни не само от адвокатски съдружия, но и от други правно-организационни форми. Съдът признава правото на търговските дружества "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД да дават правни консултации, поради което прави извод, че осъществяваната от тях дейност не представлява заобикаляне на нормите на Закона за адвокатурата. По отношение на "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД съдът приема, че то ползва съдействието на адвокати и адвокатски кантори при извършване на консултантската си дейност, като потребител на адвокатски услуги, а не като посредник, както неправилно е приела комисията. Въз основа на изложеното съдът отменя решението на КЗК в частта по т. 2, т. 4 и т. 5, с която е ангажирана отговорността на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД. Изложените изводи на първоинстанционния съд противоречат на закона. Релевантният пазар, на който осъществяват дейността си участниците в производството е очертан неправилно поради несъобразяване с нормите, определящи съдържанието на адвокатската професия. Адвокатската дейност, като вид регламентирана дейност е предмет на специалната уредба, дадена със Закона за адвокатурата. Обществената значимост на целите, на които се подчинява адвокатската дейност - подпомагане на гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси /чл. 134 от Конституцията на РБългария/ налага и разпореденото от същия текст уреждане със закон на правилата за упражняване на адвокатската дейност, като гаранция за постигането им. Наред с нормите, регламентиращи реда за упражняване на адвокатската дейност, Законът за адвокатурата формулира и легално определение на нейното съдържание с разпоредбата на чл. 24 ЗА. Текстът посочва три форми на упражняване на дейността - устни и писмени консултации и становища по въпросите на правото; изготвяне на всякакви книжа, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Тълкуването на нормата на чл. 24 от Закона за адвокатурата във връзка с останалите норми и целта на закона, във връзка с чл. 134 от Конституцията, недвусмислено налага извод за отграничаване и предоставяне на посочените дейности изключително за осъществяване от лицата и съдружията, отговарящи на изискванията и регистрирани като адвокати, респ. адвокатски съдружия по реда на Закона за адвокатурата. Да се приеме, че част от посочената дейност, при това, без критерии за обема, в който би се осъществявала, може да бъде извършвана от юристи, които не са вписани като адвокати по реда на специалния закон, представлява не само нарушение на конкретната правна норма, но и отрицание на принципите на правовия ред. Именно като една от регламентираните дейности адвокатската професия е предмет на Директива98/5/ЕО, целяща улесняване нейното упражняване в държава-членка, различна от държавата, в която адвокатът е придобил квалификацията си. Доводът за предоставено право на нотариусите да извършват правни консултации не противоречи на изложеното. Нотариусът, съгласно чл. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е лице, на което държавата възлага извършването на определени със закон дейности. Във връзка с нотариалните производства, които са изрично регламентирани, в случаите на възлагане от клиента, разпоредбата на чл. 22 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност дава право на нотариуса да дава устни и писмени консултации, за които е предвидено съответно заплащане по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон. Тълкуването на нормите категорично сочи ограничената възможност за предоставяне на консултации от нотариуса само във връзка с извършваните от него нотариални действия. Неоснователно е твърдението за наличие на право за съдебните изпълнители да предоставят консултации по правни въпроси. Законът за частните съдебни изпълнители, в различие от Закона за нотариусите и нотариалната дейност не съдържа правомощие за частния съдебен изпълнител да дава консултации на страните в образуваното пред него производство /чл. 18, уреждащ правомощията му/. Техните права са изрично регламентирани от закона. Правомощията на юрисконсулта са ограничени в рамките на осъществяваното трудово или служебно правоотношение. Прегледът на законовата уредба на видовете правна дейност, осъществявана от адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и юрисконсулти налага категоричния извод, че всички те са предмет на специално регулиране именно с цел да се гарантира осъществяването им съобразно установените в защита на личните и обществения интереси правила. Предвид изложеното извършването на правни консултации от "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД следва да бъде определено като конкурентна на молителите дейност. Несъобразени със закона са изводите в обжалваното решение относно квалификацията на дейността на "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД при която дружеството ползва български адвокати. По делото няма твърдения получател на правните услуги да е самото дружество, напротив, в становището му до комисията ясно се посочва, че ползването на услугите на български адвокати и адвокатски съдружия е осъществявано за нуждите на консултантската дейност, предоставяна на неговите клиенти. Следователно, за потребителите на адвокатската дейност, тя е осъществявана от "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД, поради което дружеството се явява конкурент на дружествата - молители. От съдържанието на адвокатската дейност, определящо релевантния пазар в процеса и категоричните доказателства за осъществяваните от "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София правни консултации, се налага изводът, че клонът и дружествата - молители извършват конкурентна дейност. В жалбата на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София се поддържа довод, че в оспореното решение не е определен съответния продуктов и териториален пазар, за да се установи наличие на отношения на конкуренция, не е съобразено обстоятелството, че дружествата, инициирали административното производство и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София оперират на различен пазар, поради което не се намират в отношения на конкуренция, тъй като услугите на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София са изцяло насочени към големи мултинационални корпорации, които не се ограничават с получаването на правни услуги, свързани с местното българско законодателство. Предоставяните от тях услуги имат комплексен характер, не са ограничени до един единствен правопорядък, при който предпочитана форма за предоставяне на правни услуги на потребителите има международната форма от правни практики, докато лицата, подали молбата до КЗК не предоставят други правни услуги освен тези, свързани с българското право. Касационният състав намира неоснователен доводът за осъществяване на дейността на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София на самостоятелен продуктов пазар, различен от този, на който осъществяват дейността си молителите. По делото не са представени и сам жалбоподателят не се позовава на доказателства, установяващи формирането на такъв пазар в страната. Предоставяните от него комплексни правни услуги могат да бъдат определени само като разновидност в рамките на адвокатската дейност, но не и като формиращи самостоятелен продуктов пазар. С обжалваното решение са приети за обосновани изводите на Комисията за защита на конкуренцията за липса на конкурентни отношения между молителите от една страна и "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД, от друга, подкрепени от събраните по делото доказателства. Извършеното от КЗК разследване установява, че четирите търговски дружества не предоставят юридически услуги. Твърденията на адвокатските дружества-жалбоподатели в обратния смисъл според първоинстанционния съд не са подкрепени с доказателства, годни да опровергаят констатациите на комисията. Спорещите страни не се намират в отношения на конкуренция, доколкото не оперират на един и същ пазар, поради което отсъства един от съставомерните елементи, визирани в разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.) и обосновано е приетото от комисията, че "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД не са извършили нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. В жалбата на адвокатските дружества се настоява на неизпълнение на задължението на комисията и първоинстанционния съд за служебно попълване на преписката с доказателства от значение за спора, както и на задължението за анализ и преценка на събраните доказателства. Касационният състав намира жалбата неоснователна предвид съдържащите се в административната преписка доказателства, установяващи извършеното от комисията разследване по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗЗК (отм.), включително изходящи от Комисията за защита на конкуренцията писма до управителите на "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД /л. 21 /, "Студио Легале Сути - България" ЕООД /л. 356/ и "Шонхерр България" ЕООД, /л. 553/ от 16.06.2008 г., с които от дружествата, след представяне на първоначално поискана информация, е изискано да уточнят вида на предоставяните юридически услуги, като представят и съответните документи, както и събраните в отговор на писмата доказателства. Изводите на комисията, възприети от тричленния състав на съда, са обосновани с оглед доказателствата в административното производство. При съдебното обжалване не са ангажирани нови доказателства, водещи до различни правни изводи относно осъществяваната от "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД дейност, поради което решението в частта, с която е прието, че те не са конкуренти на пазара на адвокатска дейност и жалбата е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. Изводите в настоящото решение за доказано в процеса осъществяване на дейност от "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД, в качеството им на предприятия по смисъла на т. 1 на § 1 от ДР на ЗЗК (отм.) на един и същ продуктов пазар, този на адвокатската професия, като конкуренти на адвокатските дружества молители, налага преценка за наличието на останалите кумулативно предвидени елементи на фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 30 от ЗЗК (отм.). В оспореното решение тази преценка е извършена от тричленния състав по отношение на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София, предвид приетото от него, че "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД не осъществяват адвокатска дейност по смисъла на Закона за адвокатурата. Съдът възприема становището на комисията, че ответните търговски дружества /"Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София и "Си Ем Се Камерън Маккена" ЕООД/ не могат да развиват адвокатска дейност, но извършват адвокатски по същността си услуги, при което, обективно не са обвързани от изискванията и ограниченията в специалния закон и не са задължени да спазват разпоредбите му (относно забрана за рекламна дейност, задължение за опазване на тайната между адвокат и клиент, застраховка за професионална отговорност и т. н.). Тези действия на търговските дружества, като заобикалят предвидения законов ред, представляват недобросъвестно търговско поведение по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗК (отм.). Заобикалянето на регистрацията по ЗА им дава необосновано конкурентно предимство, тъй като ги поставя в по-благоприятно, облекчено правно положение, като едновременно с това уврежда или създава реална опасност от увреждане интересите на адвокатските дружества/съдружия, които са надлежно регистрирани и са длъжни да се съобразяват с изискванията на специалния закон. Касационният състав счита, че преценката за заобикаляне на специалните разпоредби на Закона за адвокатурата е относима към избора на правно-организационната форма за осъществяване на дейността на ответните търговски дружества, която е извършена от техните учредители. Доколкото дружествата, притежаващи капитала на ответните търговски дружества не са субекти на процесните правоотношения, недопустимо е по делото да се обсъжда и законосъобразността на техните действия при избора на формата, в която осъществяват дейността създадените от тях дружества. Установяването на осъществен фактически състав на нелоялна конкуренция по чл. 30 от ЗЗК (отм.) изисква наличието на активно поведение или бездействие при осъществяване на стопанската дейност на учредените ответни търговски дружества, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика, и което да уврежда или да е в състояние реално да увреди интересите на конкурентите, в случая адвокатските дружества - молители. Осъществяването от трите търговски дружества на дейности, включени в обхвата на адвокатската професия е в противоречие с добросъвестната търговска практика, така както тя е определена в т. 6 на § 1 от ДР на ЗЗК (отм.). Правилата на пазарно поведение, които произтичат от специалния закон, както и от обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави изискват търговците, регистрирани по Търговския закон да се въздържат от осъществяване на дейност, за която държавата е предвидила, че не се извършва по търговски начин, като е разпоредила за нея изрични правила. Законът не изисква доказване на настъпили вредни последици, достатъчна е възможността те да се проявят. Различието в правата, от които могат да се ползват трите търговски дружества и адвокатските дружества на конкурентния пазар на адвокатски услуги, различието в ограниченията, които следват за всеки от тях - забрана за адвокатските дружества за рекламна дейност, задължение за опазване на тайната между адвокат и клиент, задължение за застраховка за професионална отговорност и т. н., обосновават конкурентно предимство за търговските дружества, което може да доведе до увреждане интересите на адвокатските дружества. Следователно, наличието на нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 30 от ЗЗК (отм.), осъществена от "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД е доказано в процеса. Това обуславя неоснователността на жалбата на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София и оставяне в сила на оспореното съдебно решение, в частта, с която е ангажирана отговорността на дружеството и е постановено прекратяване на нарушението. Решението в частта, с която е отменено решението на Комисията за защита на конкуренцията по т. 2, т. 4 и т. 5, с което на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и на "Си Ем Се Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД са наложени имуществени санкции и е постановено прекратяване на нарушението следва да бъде отменено и постановено решение, с което жалбите срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията в тази част бъдат отхвърлени. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК