Решение № 15961 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2018 г.

Решение № 15961 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Витоша" на Столична община, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Тонова, а представляван пред съда от юрисконсулта С. Стоянова, против решение № 613 от 2.02.2018 г., постановено по адм. д. № 9382/2017 г. от Административен съд-София-град. С него съдът е отменил мълчаливия му отказ да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба-декларация по искане с вх. № РВТ17-ГР94-2843 от 28.06.2017 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи касаторът твърди, че неправилно съдът е възприел, че кметът на района, в чиято територия попада недвижимият имот, имал единствено компетентността да удостовери наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост, респективно акт за държавна собственост. Общинската администрация когато заверявала молбата –декларация, не извършвала формална проверка, а проверка на всички известни факти и обстоятелства за имота. Проверката не била само формална, а такава за защита на общинската собственост, като се позовава на § 1 ПЗР на ЗС, обн. в ДВ, бр. 107/2014 г. Касаторът твърди освен това, че съдът неправилно бил определил заверката на молбата-декларация като административна услуга. Твърди се освен това, че молителят не е представил комбинираната скица, необходима за установяване идентичността на имота, като в случая била приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 АПК. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени съдебното решение, като му присъди направените разноски. Ответната страна по касация-Б. Л., чрез адвокат К. Перусанов, е изпратил писмен отговор на касационната жалба. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба, по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски по представения договор за правна защита и съдействие. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на правен интерес. По съществото на спора прокурорът счита, съдебното решение за правилно и законосъобразно по изложените мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата на кмета на район "Витоша" на Столична община е против неблагоприятен за него съдебен акт. Той е бил страна по административното правоотношение, както и надлежна страна пред съда, поради което има правен интерес от оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба от Б. Л. против мълчаливия отказ на кмета на район "Витоша" на Столична община за заверка на молба –декларация с вх. № РВТ17-ГР-94-2843 от 28.06.2017 г. относно подборно индивидуализиран недвижим имот със стар пл. № 1146, кв. 77, парцел IV, по плана на [населено място], находящ се в район [район], [улица]. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради което е отменил мълчаливия отказ на кмета. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора, относно представените писмени доказателства от страна на Б. Л. От правна страна е направил извод, че молителят има правен интерес от търсената заверка на молбата-декларация, а заверката по правната си същност представлява извършаване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Извършването й е в правомощията на кмета, поради което неизвършването й в срок, по смисъла на чл. 58 АПК формира мълчалив отказ. За него са приложими основанията за отмяна по чл. 146 във връзка с чл. 168 АПК. Поради това, че молбата е била редовна според изискването за форма, съдът е направил извод, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради което го е отменил, с указания по прилагането на закона. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Съдът е установил фактите по спора, които е съпоставил към приложимото материално право и е извел обосновани правни изводи. Правилно съдът е определил характера на мълчаливия отказ на кмета за попълване на молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК, като административна услуга, на основание чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 8 ПЗР на АПК и чл. 58. Правилно съдът е преценил и наличието на правен интерес у молителя за извършването на административна услуга. Без молбата-декларация и попълването й с изискуемите данни за актуване или не на имотите като общински, молителят няма да може да установи претендираното от него право на собственост в охранителното нотариално производство. Б. Л. като подател на молбата - декларация има правен интерес да поиска административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на негови права – в случая правото да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото си на собственост върху заявения недвижим имот. При доказан правен интерес от търсената административна услуга отказът от извършеното заверяване на молбата-декларация е незаконосъобразен и правилно е отменен от съда. Правилно съдът е установил, че единственото задължение на кмета е да попълни молбата –декларация с данните, които констатира при извършване на проверката относно имота, дали той е общинска собственост или не. В тази връзка не могат да се възприемат наведените доводи в касационната жалба относно спирането на давността за придобиване на правото на собственост върху имоти общинска или държавна частна собственост. Неоснователно е и твърдението, че молбата-декларация е била нередовна, защото към нея е приложена и скица. Според чл. 36, ал. 4 АПК административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. По делото няма данни и за удължаването на срока според изискването на чл. 57, ал. 8 във връзка с ал. 5 АПК. Безспорно е, че регистрите за имотите, общинска собственост се съхраняват в общината и извършването на проверка е в правомощията на същия кмет. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора е неоснователно. Искането на ответната страна по касация следва да се уважи, като район "Витоша" на Столична община бъде осъден да заплати на Б. Л. своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение