Решение № 7034 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2020 г.

Решение № 7034 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С., чрез пълномощника си адв. Жожев, против решение № 148 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 160/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди незаконосъобразност на извода на съда относно компетентността на издалия заповедта орган и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Попово, чрез юрк. Стоева като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. срещу заповед № 3-19-393/20.06.2019 г. на зам. кмета на община Попово, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "стопанска постройка със застроена площ около 12 кв. м", изпълнен в УПИ VII, кв. 63, [населено място], [населено място], собственост на жалбоподателката. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, изграден без издадено разрешение за строеж, виза за проучване и проектиране и протокол за откриване на строителна линия, поради което е незаконен. Приема, че процесното строителство е изградено най - рано след закупуването на имота през 2008 г., което попада извън хипотезите за търпимост, уредени в § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ и § 127 ПРЗ ЗУТ. Обосновава извод, че не е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото в случая не става въпрос за премахване на основното жилище на жалбоподателката, а за обект на допълващото застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е заключението, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Спазени за изискванията за форма, тъй като заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон, или на части от тях. По делото няма спор, че кметът на община Попово по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация определя със заповед № 3-19-394/20.06.2019 г. заместник-кмет, който да го замества за времето на отсъствието му от 20.06.2019 г. до 28.06.2019 г. Със заповедта изрично се нарежда всички функции, правомощия и задължения на кмета да се изпълняват от посочения заместник-кмет на община Попово, издател на оспорения административен акт. Изложеното налага извод за материална компетентност на същия да постановява заповеди за премахване на незаконни строежи на основание чл. 225а ЗУТ. Неотносимо към правния спор е местоположението на кмета към момента на издаване на процесната заповед и дали е бил в пределите на общината, доколкото по делото е представена заповедта, определяща неговия заместник и доказателства за разрешен платен отпуск за посочения период. В този случай, актове от вида на процесния могат да бъдат издадени от оправомощеното от кмета лице за периода на отсъствието, след като такива права са предоставени по определения в закона ред. Оспорената пред съда заповед е издадена и подписана от лицето, определено да замества кмета на община Попово. Следователно, изводът на съда, че административният акт е валиден като издаден от компетентен орган при условията на заместване е правилен. Законосъобразно и обосновано е прието, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В случая безспорно е установен незаконен строеж, който подлежи на премахване. Визата за проучване и проектиране и протоколът за откриване на строителна линия не са сред посочените в чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строителни книжа, но независимо от това за сградата липсва издадено разрешение за строеж, поради което крайният извод на административния съд за нейната незаконност е правилен. Касае се за нов строеж на допълващото застрояване, изпълнен зад жилищната сграда в имота и на отстояние под 1, 5 м от съседния имот, със селскостопанско предназначение. Постройката ведно с изпълнения към нея навес не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Установено е по делото, че обектът не е описан и не фигурира в нотариалния акт от 04.11.2008 г., по силата на който жалбоподателката придобива собствеността върху имота, т. е. към този момент не съществува. В тази връзка правилно съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел относно времето на построяването му, които са в противоречие със събраните писмени доказателства. Фактът, че строежът е изпълнен върху основите на съборена външна тоалетна не обосновава извод в обратен смисъл, а именно за изграждането му в по-ранен момент. Предвид времето на изпълнение на строителството е неприложим режимът за търпимост както по § 16, ал. 1 - 3 ДР ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед на това не е необходимо обсъждането на въпроса за допустимостта на строежа по действащия застроителен план на [населено място] от 1989 г. Стопанската постройка като незаконна подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение по чл. 6 АПК. Въведените с разпоредбата принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. Когато органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването му. При издаването на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а ЗУТ административните органи действат служебно независимо от подадените до тях сигнали. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Фактът, че строежът се използва за отглеждане на декоративни птици и е изграден в отдалечено село, не може да обоснове извод в обратен смисъл. В случая се касае за постройка от допълващо застрояване, премахването на която не засяга жилището в имота, поради което оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от специалния закон цел. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски и обстоятелството, че административният орган е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва М. С. да бъде осъдена да заплати на община Попово сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,