Решение № 3231 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2020 г.

Решение № 3231 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Д. Петрова, в качеството й на процесуален представител на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" срещу решение № 210 от 09.04.2020 г. по адм. дело № 1223 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пазарджик. С него по жалба на Н. Бенчева е отменено негово уведомително писмо № 558/подмярка 4. 1, изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019 г., с което е обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на договор за отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0.0.3355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. " по заявление вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението като недопустимо или отмяната му като неправилно с отхвърляне жалбата на лицето. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна в производството. Ответната страна - Н. Бенчева оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Г. Митев и депозирано становище по реда на чл. 213 а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, договор за правна помощ и съдействие и доказателства за действителното им осъществяване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност за касационната жалба, респ. за допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна и по двете наведени отменителни основания. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е било уведомително писмо № 558/подмярка 4. 1, изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019 г., с което е обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на договор за отпускане на финансова помощ с № 13/04/1/0.0.3355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. " по заявление вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019 г. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора и конкретно, че между Н. Бенчева и ДФ "Земеделие", на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. ", е сключен договор за отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0.0.3355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. ". Този договор е за изпълнение на одобрен проект № 13/04/1/0.0.3355 "Създаване на лешникова градина и закупуване на земеделска техника". В Приложение № 1 към този договор, като вид дейност на проекта е посочен "Подобект – Изграждане на ограда" с площ от 3 391. 06 кв. м., на стойност 35 994. 20 лв., съобразно приложена количествено-стойностна сметка. Към договора има анекс № ІІІ от 25.09.2018 г., чрез който срокът по чл. 6, ал. 1 от него е посочен като такъв от 39 месеца и в който следва да се извърши инвестицията. Със заявление вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019 г. Н. Бенчева е поискала, на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., срока за извършване на инвестицията да се удължи до 30.11.2019 г. В него лицето е посочило като фактическо основание за предявяне на искането си "паднали проливни дъждове през м. юни, допълнителни грижи и средства за ограничаване пораженията върху площите и насажденията", квалифицирано от него като форсмажорни обстоятелства, за което прилага и представя справка изх. № 0 Д-03-309-1 от 05.07.2019 г. на Националния институт по метрология и хидрология, филиал Пловдив. По повод развилото се административно производство пред административния орган от фактическа страна по делото не е имало спор и конкретно относно дадени от него указания за представяне на писмени доказателства, и преди всички на такива, "безспорно доказващи въздействието на неблагоприятните атмосферни условия през м. юни 2019 г. върху невъзможността за изпълнение на одобрения проект". Не е бил спорен и фактът какви доказателства са представени от лицето. В съдебно-административното производство пред административния съд също са представени доказателства и те са по повод изпълнението на обекта, предмет на договора, както и за постановен изричен отказ за финансиране по процесния договор и формиране на публично задължение за Н. Бенчева. От правна страна административният съд изрично е посочил, че при формиране на преценката си за материалната законосъобразност на оспорения акт приложими са разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., издадена на основание чл. 9 а от него, още повече, че те са посочени и в самия оспорен акт. Също така съдът е изложил и съображения относно характера на оспорения административен акт, който е индивидуален такъв и подлежи на съдебен контрол, което от своя страна рефлектира върху допустимостта на издадения от него съдебен акт. Конкретно се е позовал на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., в която е уредена правната възможност за ползвателя на финансовата помощ по подмярка 4. 1 по мярка 4 от ПРСР за периода 2014-2020 г. да иска изменение и/или допълнение на договора, когато счита, че са налице основателни причини за това. Изложил е и съображения за допустимост на жалбата с оглед срока за депозирането й при съобразяване с чл. 140, ал. 1 от АПК и наличието на правен интерес от оспорване на административния акт. При формирането на изводите си за основателност на жалбата и конкретно за материалната му незаконосъобразност съдът изрично е посочил, че административният орган е допуснал и нарушения на административнопроизводствените правила. То се изразява в отсъствие на мотиви относно правнорелевантните факти по спора поради необсъждане на събраните в производството пред него доказателства. Според него е налица пълна липса на факти и обстоятелства, които да са обсъдени от него и което да обосновава и прилагане на съответна правна разпоредба. Това според него би направило и възможен анализа на волята на административния орган. Според него ТР № 16 от 31.03.1976 г. на ОСГК на ВС се явява неприложимо, понеже няма никакви конкретни фактически констатации и формирани правни изводи, относими към процесния спор и които се съдържат в представените по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно постановено. Основните спорни моменти, повдигнати с касационната жалба като отменителни касационни основания са относно произнасяне на административния съд по недопустима жалба, което се обуславя от отсъствие на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК и относно неправилната преценка на съда за постановяване на процесния отказ в нарушение на материалния и процесуалния закони. Следва да се посочи, че такива възражения са били направени и в първоинстанционното производство. Правилно съдът е приел, че процесният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Също така правилно съдът е приел, че Закона за управление на средствата от Европейските и инвестиционните фондове (ЗУСЕСИФ) не намира приложение, респ. е неоснователно възражението в касационната жалба, че процесният договор е подчинен на правната регламентация на този закон и основанието за това е легалното определение за "административен договор", съгласно § 1, т. 1 от ДР на този закон. Следва да се посочи, че производството е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9 от 21.03.2015 г., издадена на основание чл. 9 а от ЗПЗП, съгласно нейния § 2 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният е неприложим, понеже безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура е проведена по посочената наредба, издадена на основание чл. 9 а от ЗПЗП, а не съгласно СУСЕСИФ, поради което административният акт е основан на чл. 52, ал. 1 от наредбата. Следва да бъдат споделени и правните съображения относно правната характеристика на оспорения административен акт, направени от първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, в които смисъл е налице и съдебна практика (виж решение № 15596 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 1585 по описа за 2017 г. на ВАС, ІV отд.). Адресатът на акта има правен интерес от оспорване, понеже същият рефлектира неблагоприятно върху правата и интересите му. Правилно е прието, че е налице допустимо сезиране срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и постановеният съдебен акт от административния съд е допустим. По повод на второто касационно възражение относно преценката за незаконосъобразност на оспорения акт, то същото е неоснователно. Конкретно съображенията на касатора са, че адресатът на акта, а именно жалбоподателят, който носи доказателствената тежест не е доказал наличието на предпоставки за уважаване на искането му за сключване на анекс към обсъждания договор, което е резултат и на неправилно разпределената от съда доказателствена тежест в съдебното производство. Според него представените от жалбоподателя доказателства не доказват наличие на форсмажорни обстоятелства, които са възпрепятствали изпълнението на договора, в частност изграждането на оградата в приетия срок, като представените актове образец 10 и 11 не са годни доказателства. Касаторът възразява и за неотчитане от страна на съда и на обстоятелствата относно възможността срокът за изпълнение да бъде удължен над максимално допустимия и определен в чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено, като от съда не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. Той е постановил определение № 1604 от 20.11.2019 г., с което е указал на страните кой носи доказателствената тежест и какви доказателства следва да бъдат представени от тях. От прочита на същото не може да се направи извод за допуснато нарушение, като административният съд е имал предвид доказателствената тежест на административния орган в административното производство. Именно поради неизпълнение на задълженията му да обоснове фактическите и правни основания за издаване на акта, е направил извод за неговата незаконосъобразност и конкретно за невъзможността да се прецени волята на органа при издаването му. В съдебно-административното производство доказателствената тежест е на оспорващия, поради което той е представил и посочените по-горе писмени доказателства с подпис и печат, както и заверени, след направено възражение от процесуалния представител на административния орган за тяхната негодност. Както е посочил и административния съд в мотивите си в оспорения акт няма фактическа обосновка за издаване на акта, като е налице проследяване на процедурата по повод процесното заявление, позоваване и цитиране на две разпоредби от посочената наредба, както и общ извод, че падналите дъждове не могат да бъдат приети като форсмажорно обстоятелство. Анализ на представените доказателства от заявителката органът не е направил, а е осъществено оспорването им едва в съдебното производство. Също така в акта административния орган е посочил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като не се обсъдил коректно от кога тече срока по договора и какъв е той след сключения № ІІІ от 25.09.2018 г. (стр. 65 от съд. досие) към него, както и кога изтича, а твърди в касационната жалба за допуснато нарушение от съда, поради отсъствие на преценка от негова страна на тази разпоредба при формирането му на извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер 2 000. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, реално заплатено, като не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение